Балът с маски наречен „Европа” и кривите банани

„Брат ми има строителна фирма в Белгия. Помоли ме за няколко месеца да отида и му помогна за обектите. Нямах търпение да се върна час по-скоро. Повече няма да стъпя там. Брюксел прилича на арабско-африкански халифат. Европа изчезна”, казва 52-годишен кърджалиец. Има собствен бизнес, свързан с хранителни стоки край Арда. Думите му са базирани на преките му наблюдения зад граница, в сърцето на Обединена Европа.

***
Годината е 1950-та. Под златния часовник в една от залите на френското външно министерство на улица „Ке Д`Орсе” Роберт Шуман прочита написана от него декларация. С нея се поставя началото на единението на Стария континент. Сложени са основите на Европейския съюз. Датата е 9 май, обявена за Ден на Европа. Започва избуяването на една мечта-обединение между държавите в континент, опустошен от най-кървавата война в историята на човечеството.
Страните-членки се увеличават през годините, а в наши дни под синия флаг със звезди техният брой вече е 28.
От 11 години България е част от „клуба на богатите”. Най-бедната държава на Стария континент, с болезнено осезаеми нива на корупция, които властта се опитва всячески да отрече и неглижира. Българската армия бе унищожена след влизането ни в НАТО. Евростандартите съсипаха земеделието ни, превръщайки фермерите в чиновници. Образованието ни е в дълбока кома, а даскали пишат проекти по европрограми като изтървани за по някой лев отгоре, докато децата показват умопомрачаваща неграмотност. Здравеопазването е в колапс, но дори пред лечебни заведения се вее гордо флагът с 28-те звезди на ЕС.
Стрелките на часовника в залата на „Ке Д`Орсе”, под който бе изчетена „онази” декларация, са като сапа на мотиката в изоставената нива в Родопите. Политиката на „Голямото Добро утро” не вписва в лексиката си своето минало от баирите. Но въпреки новия си речник, ако се завърне там, сред биологичните елементи на своето начало, ще открие именно ръждясалото острие на сечивото отживелица и вкоравелият от времето сап. С тази разлика, че те не са в миналото, това е настоящето, а видимо и осезаемо-промяна в бъдещето няма да има…

6 декади обединение, които се разпукаха

Европа се изнерви и то много. Но само онази част, която до този момент се назоваваше „обединена”. Усети се още в първите дни след Брекзита на Великобритания. Халтавите нерви проличаха в поведението и изказите както на „шефа” Жан-Клод Юнкер, така и на лидерите на най-силните икономики в Съюза. Хорово бе поискано незабавното изритване на британците от ЕС, показвайки изкривени нервни бюрократични усмивки на самозабравилите се чиновници в Брюксел в „Сега да видите!”. Пригласяха и родните политици, тръгнали барабар Петко да си мерят БВП-то, че дори премиерът ни изчисли загубите на британците за една нощ след Брекзита.
Всеки народ има правото сам да избере своето бъдеще. Това обаче отдавна е забравено от бюрократичните маймуни в Брюксел, не е в номерата им. Те са далеч по-отговорни когато трябва да наложат правилото „На пазара само прави банани, с минимална извивка и не по-къси от 14 сантиметра” (каквото условие бе поставено от ЕС за пазара във Великобритания?!). Сякаш бананите са за десерт след… поредния гей парад. Този стандарт е бил наложен от ЕС и вече ще спре да се прилага в Обединеното кралство. Изобщо британците се измъкнаха от куп безсмислени правила.
От всеки един катаклизъм се ражда нещо ново и по-силно. Това не е проучено от бюрократичните маймуни, но е факт. А родните тикви ще продължат да изчисляват загубите на британците по часове, дни, месеци, докато нашенци продължават да се насочват към Острова. Пък и да не е там, тиквите едва ли ги вълнува, „у дома всичко е наред-не сме като фалиралите гърци, като „тъпите” англичани, като румънците”. Е, не сме, защото поне малко ако бяхме…

В страната на щастливите кокошки и едни много тъжни и бедни хора

Близо милиард лева внася България средногодишно в ЕС, а членският внос за „клуба на богатите” се увеличава от година на година. Ние сме с най-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението, най-бедни, с най-ниска производителност на труда, конкурентоспособност, най-високо усещане за нива на корупцията и изобщо всичко с най в най-отрицателните краски. А такова всенародно веселие бе при посрещането на 1-ви януари 2007 година! Щастието 11 години по-късно остана само за политиците, кокошките и прасетата. Понеже отглеждаме най-радостните и щастливи екземпляри от видовете. На който не му харесва-да поема пътя към осветения със зелена светлина „Еxit”.
В България референдумите са скъп и предварително оплют лукс. Пък и никой не е*ава мнението на народа. А той от своя страна не би имал нужда от допитване за влизане в ЕС защото по презумпция няма доверие на политиците си и „как да има някой по-можещ отвън да ни оправи”. В този ред на мисли и референдум за излизане също е безсмислен.

Големият ни плюс или голямото преселение

Най-големият плюс за страната ни от членството в Европейския съюз определено е свободното придвижване на хора, стоки и капитали. Особено на хора, особено в нашия случай. Дори тази единствена причина ще е напълно достатъчна за нашенци да кажат „Да” на един евентуален референдум за оставане в ЕС. Отворените граници и трудови пазари са и най-големият плюс за всяко правителство. „По-малко хора-по-малко грижи, повече работещи на запад-повече парични потоци у дома”. Родните гурбетчии пращат повече средства към страната отколкото, който и да е кабинет е успял да усвои от еврофондовете. А както знаем-заситеното гърло не протестира. Призивът от соца „Във всеки дом говедо” бе успешно заменен с „Във всеки дом-по един зад граница”. И така свободното придвижване роди нещо наистина извратено-евророби в огромната икономическа империя на равноправните. Нашенци поеха най-черната работа с орисията на икономическата предопределеност.
„Пръснати сме из цяла Европа. Навсякъде има нашенци. Няма град в Европа където да нямаме поне малка колония. Най-хубавото е, че имаме избор. Да отидем и да работим където и да било, стига да намерим препитание. А работа наистина има навсякъде, особено когато човек не подбира. Искаш пари? Стягаш си задника и потегляш. Назад- само в чаршаф, както казват в нашия край. Нашите работят на по две-три места. Не се спират. Няма почивен ден. Всеки иска като се върне да построи нещо, да стегне друго, колата да му е кола и т.н. Не ти трябват езици и дипломи. Вече сме навсякъде, всичко се намира”, споделя мъж от Кирковско. У дома прекарва едва по месец-два. През другото време се движи по оста Германия-Холандия-Белгия.

Бал с маски в Брюксел и пълен маскарад у дома

Белгия се гордее със своята разноликост. Столицата Брюксел се е превърнала в арабско гето. Франция пък даде гражданство на половин Северна Африка. В Лондонското сити европеец е трудно да бъде видян. Големите икономики сега плащат масрафа на своята колониална политика. Тази сметка я плаща цяла Европа. Тя постепенно изменя своя облик и култура. Евроценностите вече се побират в Истанбулската конвенция. Личи в неистовото желание да бъде приета навсякъде джендър идеологията. Полът като социална роля, като игра за възрастни, но започваща в ранно детство. В редица държави самоопределението за полова принадлежност вече се изучава и в детските градини. Всеки, който не го стори пък е лош, той е срещу новите ценности на Европа, срещу самата Европа. Близо 15 000 са чиновниците в Брюксел, за които Стария континент започва и свършва в кабинетите и бюрата. Съюзът отдавна е само една красива идея. Утопия за равенство и братство. Държави, които изсмукаха благата на десетки народи днес се опитват да налагат своя морал и своята система от ценности и правила. България ще плаща глоби, всеки ден, заради фините прахови частици във въздуха. Те пък са причинени от отопление на твърдо гориво и изпаренията от автомобилите. Могъщите икономики, 90 на сто от които са на Стария континент, пробиха озоновия слой с производствените си мощности, но в крайна сметка-бедните ще плащат за техните грехове. Караме автомобилите на същата тази Европа, която след като им се е наситила, ги определя като вредни-хайде глоби. Плащаме мега скъп ток, защото бяхме изнудени от същата тази Европа да ползваме „зелена енергия”, да затворим перфектните ни (според френски учени) ядрени реактори в Козлодуй като част от сделката „ЕС”. Държави, в които допреди 50-60 години чернокожите нямаха право да стоят в предната част на автобусите, ни учат на морал и ни обвиняват, че сме потискали ромите и сме ги лишавали от образование. В същото време ни ги връщат по най-бързия начин след като им видят културните особености под Айфеловата кула. Да приемаме съвети от хора, чиито предци обогатиха икономиките си, смазвайки цели народности в Африка и Азия?! Държави, които изпитват неприязън към работниците от Източна Европа, но приемат с отворени обятия съмнителни бежанци от Либия до Афганистан, които години по-късно се превръщат в основни изпълнители на терористични актове! Това е съвременна Европа и нейната маска. Тя използва същите похвати от миналото си на икономическо обогатяване в колониите, само че с вратовръзка и протегнати ръце със златни ръкавели. Правила и наложени ценности. Европа загива под собствената си фалшива маска. Стрелките в Часовниковата зала на „Ке Д`Орсе” отброяват края на една утопия. Армията от чиновници така и не разбра, че има съществено по-важни неща от кривите банани.
У дома пък няма промяна. Цялата порода политици се е вкопчила като удавник за сламка в евроатлантизма, както бащите и дядовците на тази клика правеха същото със Съветския съюз. Само, че сега е модерно да имаш по 5-6 дядовци, убити от комунистите, да мразиш Русия, да вярваш, че полът може да узрее в главицата на всяко дете, че Парадът на победата на Червения площад е самата гнус спрямо лъскавия и евроориентиран гей парад, че животновъдството и строежът на пътища в България е плод единствено и само на ЕС и т.н. „ценности”.

А едно време имахме овце! Сега даскали пишат проекти, деца не могат да напишат 10 реда без грешки

45 000 овце са били отглеждани в средата на петдесетте години на миналия век само в Доспатско. В момента техният брой е… около 3000. Данните се пазят в архивите на ветеринарната служба. Соцът превзе стадата на животновъдите, увеличи ги, а в субсидираща с милиарди отрасъла Европа няма вече стопани. Животните се отглеждат като в частен зоопарк-по няколко глави добитък от всеки вид. Лаят на дръгливото куче в някои села е единствено доказателство за живот.
Сега нямаме армия, но имаме НАТО, сега нямаме земеделие, но имаме ЕС и субсидии. Сега децата ни не могат да напишат десет реда без безброй грешки, докато даскалите пишал ли пишат евро и други проекти, за да вземат едни пари и всички да са щастливи. В детските градини малчуганите не знаят „Аз съм българче”, но пък учителки посрещат и изпращат с листове с лога на разни програми и думите „Подпишете тук, че сме започнали един проект…”.
Маскарадът е пълен. Трябва да е ясно на всички, историята го е доказала. В случай на война, ни НАТО, ни МАТО ще ни помогнат, това би сторила армията ни, която е колкото агитката на столичен отбор по футбол. Парите от ЕС, след цялата документална одисея, не гледат животни, това го правят хората. А тях ги няма.
„Виждаш ли тези баири? А тази къща? Покажи ми сега къде е тая Европа!”, казва 73-годишен родопчанин. Костеливата му ръка сочи полурухнала постройка, служела някога за обор. Къщата, в която живее, не е по-различна от нея. Поне покривът е здрав. Все още, защото няма кой да го поправи ако нещо се случи. Възрастният мъж гледа две крави и няколко овце. Помага му жената и снахата. Синът му е в чужбина. Жена му също ще го последва, но все някой трябва да помага, а внуците и те са зад граница.
„Виж къде живеем. Няколко животни ни свързват все още с тази земя. Без тях сигурно щяхме вече да сме под нея, разбираш ли? Ние тази Европа нито сме я виждали, нито ни е помогнала. Давали пари, но имали един куп неща, дето ги искат. Аз не мога да ги разбера и да се оправя. Ето ги животните. Ако искат да помагат, нека да дават. По-щастливи от това няма да ги направя. Цял ден са по тези красиви баири. Нито документите им разбирам, нито нищото. Ние Европа не видяхме, децата и внуците я видяха и сега ги няма. Е това е. Тука всичко ще си замине с нас, а вие ходете да строите на другите хора”, изрича родопчанинът, а погледът му е вперен в камъните на обора. За миг се отделя и започва да гали ту баира отсреща, ту небето над него. Следва просто една дълбока въздишка…
Жельо МИХОВ, 24rodopi.com
На снимките:
В сърцето на Европа
„Медитация” от страна на Главния в ЕК
Този хич не щеше българи и румънци да са около него
И сам войнът е войн! Това е истината, особено в Родопите

loading...
Share To:

24rodopi

Post A Comment:

1 comments so far,Add yours

Съдържанието на 24rodopi.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24rodopi.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24rodopi.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24rodopi.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24rodopi.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24rodopi.com не носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK

Времето