С умиление и усмивка на лице си спомня трудните моменти през годините. „Когато беше студено, не можеш да се спасиш. Особено като правиш маневра. Имаше отопление, но то не бе достатъчно. Увивал съм си краката с найлон. Вдигна си единия крак да се стопля, после другия. Имало е случаи цял ден да вали, айде аз съм имал някаква козирка, но тия дето закачат и откачат вагони, знаеш ли какво нещо е – по три пъти си сменят работните дрехи. И никой не казва „Ще спреш!“, напротив – продължаваш да работиш“, разказва Марин Калеев.
Поглежда към машиниста на мотрисата и казва: „Сега имат отопление. Виж стола какъв е хубав, моят беше един железен“.
На въпроса трудно ли се управлява влак, отговаря: „Не е трудно. Трябва да имаш умения и знания, защото колкото и да е нова машината, понякога се разваля. Трябва да знаеш веднага как да отидеш и да оправиш повредата“.
Мислите му се връщат назад във времето, когато вагоните са били пълни с хора.
„Тук, специално тоя район, много народ имаше. Дори от Момчилград прикачаха спален вагон за Варна и много народ беше, много народ се качваха. На гарата дори се караха хората за места“, спомня си машинистът.
Днес, мотрисата е почти празна. Изключение прави ранния влак за Подкова, тогава може да има и стотина пътници.
За разлика от района на Кърджали, във вътрешността на страната, този вид транспорт си остава сред предпочитаните. Тук нещата са различни. Констатира ги и Марин Калеев. „Специално за този регион няма бъдеще. Същото е и с товарните влакове. Сега всичко отиде на камиони. Всичко с тях се превозва, което е по-скъпо, но такава е политиката“, казва родопчанинът.
Разговорът ни е към края, към края е и нашето пътуване. Пристигаме на гарата в Момчилград срещу билет от лев и петдесет и за около 20-на минути. Пусто е, хора почти не се виждат. Не така стоят нещата обаче на автогарата в града. Там хора бол, както и автобуси.
24rodopi.com
Znaete li problemat na jeleznicite kakav e? Garite sa mnogo otdalecheni ot centralnata chast na gradovete i selata. Tezi gari sa sazdadeni spored nujdite na kominizma do golemi industrialni zoni. Naprimer az ako se kacha vav vlaka ot Podkova ili Momchilgrad parvo tam trqbva da izvarvq patq, posle ot garata na Karjali do centara. Naprimer zashto ne napravqt edna spirka sreshtu Lidl, nali ot tam minavat relsite? Povtarqm, moje da ne e gara, a samo spirka. Vmesto da smenqma vlakove s po-novi da pomislim malko za infrastukturata. Inache avtobusite ne sa po-novi ot vlakovete! Ako ima dobra infrastuktura, moje sa se prinujdavat horata s karta da patuvat s vlak samo.Tolkova mnogo uchenici i rabotnici patuvat, che sas sigurnost jeleznicite shte si ibiqt parite mnogokratno. Ne lipsvat i takiva kato men, koito vmesto na gladni firmi iska da si dade parite na darjacata!!!
ОтговорИзтриванеAko spre na Lidil,nqma da moje da potegli nagore i da izka4i na nagorniste !!
ИзтриванеRabotili sme sis tozi 4ovek na manevrata.Jiv i Zdrav da si bat Marine ! Hubavi vremena bqha.
ИзтриванеАко искате тази жп линия да има бъдеще трябва да се продължи до Златоград и да се направи спирка на Теклас и в Кирково и Бенковски. Идеалът е по европроект и да се пусне до Ксанти, поне стария проект на германците е такъв.
ОтговорИзтриване21/19защо пишеш на маймуница бе умник
ОтговорИзтриванеЧувството е наистина на по различна висота при пътуване с влак.
ОтговорИзтриванеПриказно е.
Пък и няма да се товари толкова движението по другите пътища.
По чужбините се пътува иначе с влакове. При нас промените удариха железницата, малко хора, много коли, плюс беднотия, която изобщо не пътува.