Articles by "plateno-gore"
Показват се публикациите с етикет plateno-gore. Показване на всички публикации
24rodopi.com/Общество/Икономика
Строителният предприемач за имотния пазар:
- С влизането в Шенген България може да се превърне в новата Полша на Европа;
- Това е Пловдив: Сключваш сделка „на зелено“ за 1 000 евро/кв. м., на Акт 16 вече може да продадеш за 1 600 евро/кв. м.

Ако трябва да сe направи отбор на хората, които променят визията на Пловдив, то несъмнено един от титулярите в него ще бъде строителният предприемач Гьокай Гюлер. Възпитаникът на Нюйоркския университет, който преди това е завършил строително инженерство в Истанбулския Технически университет, е роден в мегаполиса край Босфора, но от години живее в Пловдив и работи в семейната фирма „ГЕРТ груп“ от 2016-та.
Семейство Гюлер развиват успешно в града на тепетата бранда „Панорама парк“ в жилищното строителство. Компанията е свързана с Кърджали и областта в сферата на строителството, десетки са реализираните проекти, в това число и комплекс „Панорама парк Кърджали“. Препечатване разговора на екип на „Трафик нюз“ и „Глас нюз“ с Гьокай Гюлер за акцентите на имотния пазар и жилищното строителство „на входа“ на лято`2024 – сезонът на новодомците; на пестеливите, които „спасяват парите си“, инвестирайки в имоти; на поредното лято за трансфер на гурбетчийски пари в родината…

Какво още, г-н Гюлер, е едно лято за имотния пазар – и за продавачи, и за купувачи?
-Могат да се изброят още категории потенциални купувачи, но най-важното, а и това, което обединява всеки отговор, е проявата на разум в харченето на пари. Както необмислено е да станеш новодомец със 100 процента кредити, така неразумно е да похарчиш всичките си спестявания за ново жилище, а още по-нелепо пък е да държиш тези спестявания „под дюшека“. Необмислено е да замразиш внушителна сума и в банка, при тези ниски лихвени проценти. А и в момента ипотечните кредити са с много изгодни условия.
Колкото до инвеститорите и дружествата, които продават жилища, те най-добре в края на сезона ще знаят в каква посока се движи съответният град, в който е жилищният комплекс. В случая – ние, нашите клиенти и Пловдив. Като компания – инвеститор, строител и предлагаща жилищни и търговски площи, ние можем да анализираме по всяко време накъде върви вторият по големина град в България, защото имаме видимост към актуалните данни и тенденции по отношение вътрешната миграция, очакваните нови пловдивчани, движението на парични потоци с тях, реалните инвестиции.
В края на лятото можем да си позволим изготвянето на сериозен анализ по темата, но за отбелязване в средата на юни са позитивите за града. Хората, като движеща сила, изпреварват институциите, от които зависи развитието на инфраструктурата.
На какво да наблегне потенциалният купувач това лято? Ако е решил да избере жилище и да влезе в офиса на съответната фирма, за да подпише договор и да каже с облекчение „Най-сетне се реших – и парите спасих, и нов апартамент ще си имам“.
Дали си заслужава тази цена? Това е най-важният въпрос, който трябва да си зададе и много внимателно да си отговори, да отбележи всички плюсове и минуси. Ако „на зелено“ сключваш сделка за 1 000 евро на кв. метър, то каква ще бъде цената при подписан Акт 16. Докато в съседни области тази цена вероятно няма да се промени, тук, в Пловдив, говорим за ръст с 600 евро на кв. м. Инвестиция, която си заслужава!
Когато човек купува „на зелено“ следва да оттече няколко фактора – локация, референции за фирмата, да наблюдава организацията на работа в офиса и на строежа, а когато влезе в офиса, да се убеди, че по всяко време – от този ден до датата за получаването на ключа, ще може да разполага с информация и дори сам да вижда как се строи и с какви материали.
Когато купувате кола на нула километра, възможно е да нямате късмет и да случите на автомобил с фабричен дефект. Тогава вече идва моментът за гаранциите, тогава става ясно дали вашият партньор е добронамерен инвеститор или сте станали жертва на прословутата „вратичка в закона“.
Затова съветваме хората да не гледат само цена или фасада на сграда, компонентите за перфектна сделка са много. И читавият инвеститор ще бъде в помощ на бъдещия новодомец, а не, ако го усети, че е воден само от цената, да му смъкне още десетина евро, и да му поднесе договора за парафиране. При инвеститорите с история не съществува лошото правило „ден година храни“, те са тук сега, утре, цял живот. Но все пак мнозинството от купувачите са водени от цената и, разбира се, най-лесно ги примамват снимките на бъдещата сграда? Затова казвам – от първа копка до предаването на ключа – нашите партньори, бъдещи новодомци, идват при нас и се уверяват, че снимката от каталога се пренася в реалността на всеки етап от строителството. Красивият кадър от каталог, електронен носител или в социална мрежа не трябва да е водеща, разбира се, защото всички сме чували за комични ситуации със снимките на дами в социалните мрежи – обработени сериозно с филтри, и следва голямото разочарование при първата среща. Съветът ми е: Вместо да съзерцавате дадена фасада, поинтересувайте се от материалите на бъдещия ви апартамент - дограма, стъклопакет, мазилка, хидроизолация. После идват екстрите на комплекса – зелени площи, детска площадка, търговски обекти, поддръжка, асансьори.
Ще повторя локацията и инфото за инвеститора. Ключът към перфектното жилище е в детайлите.
Гурбетчиите са движеща сила на имотния пазар и през 2024-та. Добра страна ли е България за влагане на припечеленото тук, след като виждат по-високия стандарт на западноевропейските градове?
-Големите градове в България са отлично място за инвестиране в жилище. В Пловдив, например, продължава притокът на хора от периферията и съседните области, а така също и от чужбина. Търсенето на жилища под наем тук е голямо, особено към качествените комплекси има огромен интерес. Продължава тенденцията „от панелки към нови жилищни сгради“. 4-те големи града в България определено ще бъдат здравите колони на икономиката, на развитието на страната, на подобряването на качеството на живот по европейски стандарти. Много от нашенците, които са прекарали дори повече от 10 години в големи европейски градове ще се завърнат в родината и ще потърсят реализация именно в по-големите центрове. Потенциалът на София, Пловдив, Варна и Бургас е голям. Животът на село е нещо хубаво, носталгично, ако щете и по-здравословно, но по-младите ще се движат към големите центрове. А когато търсят жилища, те ще залагат на отличната локация – близост до здравни обекти, до важен път…
Ще се информират дали се дават инвестиции в тази част на града. Освен това, хората от България знаят как най-добре се живее на тази планета с уговорката „ако имахме по-високи доходи“. Но това последното се случва в реалност, макар и по-бавно. Ние стъпка по стъпка вървим към нормални европейски доходи. А това означава и обратен поток – от Запад към родината.
Г-н Гюлер, темата „скоро и България в Шенген“ се долавя в почти сектор на живота у нас. Вървят дискусии. Кой е по-подготвен за влизането в Шенгенското пространство – потребителите, бизнесът или правителството? Чий товар е по-голям, по-тежък?
-Интересно фокусиране върху темата. Без съмнение големият товар е върху плещите на правителството. И не само заради необходимото покритие на критериите за пълноправното приемане на България в Шенген, но и заради това, че трябва да води аргументиран диалог с песимистите. Оптимистите са повече, трезво мислещите още повече. За хората със спестявания Шенген означава ръст на цените, в това число и на жилищата. Така е било на други места, сравняват, прогнозират и действат. Не бива да насаждаме страх от драстичен скок, защото и сега имотните сделки стават при цени „евро“, но ще има логично движение нагоре. Обратното не е било никъде и никога. Затова тази категория наши съграждани и бизнесът от различни сфери, които се интересуват от този процес, и които имат свободни капитали, също залагат на инвестиции в жилища.
От съседни страни има интерес към жилища, който е породен единствено и процеса по приемането на България в Шенген. За последната година ние имаме 60 клиента. Строителните предприемачи също са подготвени за това, което ще стане.
България се развива. Прогнозираният брутен вътрешен продукт (БВП) ще достигне 21-22 хиляди щатски долара на глава от населението през 2027 година. Нашата прогноза, като активни участници на имотния пазар, е за ценови диапазони до 2000 евро на квадратен метър ново строителство в периферията на Пловдив и до 3 500 – 4 500 евро/кв. метър в центъра на града. Трезво трябва да отбележим, че България е най-достъпният жилищен пазар в Европейския съюз и това привлича много азиатски, близкоизточни и други инвеститори от трети страни, където техните богати хора искат да получат право да живеят и работят в ЕС. Предлагаме и достъпно и качествено образование в България, което привлича много млади и амбициозни хора от чужбина. Тези студенти влияят на пазара на имоти относно наемите в големите градове. Пловдив е ярък пример в тази посока. Всички параметри ни показват, че България има огромен потенциал на този пазар с влизането в Шенген.
Освен това нашата държава сега започва да работи особено активно. Стартират инфраструктурни проекти, във фокуса са природните забележителности и източници за превръщането на България в още по-добро място за живеене. Това са забелязва и отчита от международните инвеститори.
Прекрасна картина, но вероятно виждате и мрачни нюанси. Ще ги споделите ли?
-Разбира се, не всичко е толкова прекрасно в динамичните времена, в които живеем, и в които ставаме свидетели на големи грешки, за които всички ще плащаме висока цена и дълго време. Говоря за демографската криза. Не е само до носталгичната констатация как този хубав край се обезлюдявал и как в селата са останали само възрастни хора. Проблемът е с работната ръка, а с това, което се случва със социалните фондове. Двама се пенсионират, а на техните места идва само един в трудоспособна възраст – това е грешен фундамент, „налят“ през годините от грешни политики. Но ние, представителите на бизнеса, сме оптимисти. Вярваме в потенциала на България. Все повече хора, родени в България, се връщат и заселват тук.
Също така можем да привлечем граждани на държави в Азия и в Европа, които са културно близки до България, с което ще решим проблема с липсата на работна ръка, което ще рефлектира и на БВП, и на социалните фондове. Това са дълбоки теми, но аз вярвам, че нашите политици живеят с тях и ще подкрепят вижданията на бизнеса за решаването на демографската криза и на проблемите на пазара на труда.
Кое е по-вярното като констатация: „Цените на жилищата все още са високи“ или „Балонът е пред спукване“?
-Слушаме едни и същи приказки от 2016 година насам. Ценовите колебания са едно, цялата картина е друга. Какво друго имат хората освен пазара на имоти, за да се защитят от инфлацията и да е видим паричният поток към техния семеен бюджет, да са спокойни, че спестените пари „работят“. Няма по-безопасен начин да „паркирате“ парите си. Питате кое е по-вярното като констатация: „Цените на жилищата все още са високи“ или „Балонът е пред спукване“? Нито едното, нито другото. Това са манипулативни изречения, използват ги основно хора, които са странични наблюдатели с афинитет към хаоса, или занимаващи се с политика, но неградивна политика. Нито са реални участници в жилищното строителство, нито са спестовни граждани или бизнесмени, които искат да инвестират парите си в апартамент, което е по-сигурно от депозит в банка или „под дюшека“.
За нас, инвеститорите и строителите, цените не са високи, а са такива, каквито ги диктува пазара. За новодомците пък балонът нито се е спукал, нито е пред спукване, в противен случай не била похарчили нито лев от спестяванията, нито пък да теглят кредити. За последните 12 месеца банките в България са отпуснали над 3 милиарда лева ипотечни кредити.
В момента има доста сериозно търсене на имоти, търси се новото качествено строителство. Експертите говорят едно и го правят умерено и мотивирано, официалната статистика подкрепя с конкретни данни реалното на пазара на жилища, банките отпускат сериозни ресурси и държат ниски лихви, а насреща има говорене тип „предизборно“. И това говорене идва от хора, които сякаш много искат да се случи кризи, подобна на тази след 2008 година.
А едно жилище винаги е било и си остава добра инвестиция с по-голяма доходност. Инвестицията в имоти винаги е била средно и дългосрочни „бегачи“. Ако някой иска да прави пари за кратко време, да си пробва шансовете в казино. Това са различни терени за правене на пари. Богатството е „заровено“ в пазара за имоти. Основната цел не трябва да бъде „днес купувам, утре продавам“. Купуваш, задържаш, проявяваш търпение, следва генериране на паричен поток, купуване на следващ имот… Така се правят пари.
Водени от това желязно правило – едно жилище е било и си остава добра инвестиция с голяма доходност, много хора без жилищни нужди купуват апартаменти с инвестиционна цел, но някои го наричат „спекулативно“.
Не би ли се спукал балонът, примерно в Пловдив, ако хиляди собственици на такива апартаменти ги обявят за продан?
-Хиляди се продават и сега в Пловдив. Но търсенето на качествен краен продукт е по-голямо от предлагането. Проблемът на Пловдив не е голямото строителство, а липсата на инфраструктура, която да покрие нуждите на растящия град, на един от водещите центрове на България с увеличаващо се население. Забелязвате ли, че задръстванията вече не са само в пиковите часове. Все повече от тези пътуващи хора между Пловдив и периферни населени места и дори съседни области са утрешни граждани тук.
Растат доходите – имаме десетки хиляди работещи със заплати, догонващи европейските, нека не забравяме, че от 2021 година насам има ръст на средната заплата с около 50 процента; намалява се времето на възвръщаемост на инвестицията в жилище; все повече стават и мислещите „по-добре да плащам заем, отколкото наем“.
Извън локалния анализ и отличната перспектива за живот и работа в Пловдив, в по-глобален план трябва да отбележим и политиката на банките, те не допускат рискове като в периода отпреди 2008 година.
Но все пак, през 2023 година има едно „охлаждане“ на пазара, факт са по-малкото сделки. Какво да очакваме в Пловдив през 2024 година?
-Имаше по-малко сделки, имаше отпаднали от пазара случайни инвеститори и строители, нямаше я така характерната психоза сред потенциалните новодомци, а в същото време сериозните предприемачи вдигнаха нивото на изпълнение на проектите си и организацията на труда, както и диалога купувач-продавач. Всичко това прави имотния пазар стабилен и готов да посрещне по-сериозни изпитания. Факт е, че цените не се сринаха, а напротив – има леко, но стабилно движение нагоре. Всеки на този пазар от инвеститор през строител до купувач е станал по-предпазлив. За 2024 година следва да стъпим на основата на видимото, че колкото по-желан град става Пловдив, толкова добри неща ще се случват и в сферата на жилищното строителство. Потокът от активни хора към Пловдив продължава, ниските лихви и кредитната политика на банките са факт, изграждащите се сгради с добра локация и с качествено изпълнение също са видими, по-високите доходи, растящите спестявания – всичко това дава основание за оптимистична година за сектора. Вероятно Ви провокирам да попитате „Оптимистична за инвеститора или оптимистична за потенциалния купувач на апартамент“, но аз ще ви изпреваря и отговоря, че и за двете страни. Т. е. да няма сътресения. Определено виждате по-добрия ден за България в Шенген? -Били ли сте скоро в Полша?
Да.
-А хареса ли Ви там?
Да, определено е хубаво да се живее в Полша. Но какво общо има това?
-Че България може да стане новата Полша на Европа. И като доходи, и като стандарт, и като страна с по-щастливи хора. И все пак, заплатите остават по-ниски. Вие знаете ли, че някои майстори по поставяне на фаянс, плочки, печелят повече и от IT-специалисти!? И не само те, има и други тесни специалисти в строителството, чиито доходи тук са по-високи от тези в западната част на континента. И това ви го казвам не само като цяло за доходите в България, а и като довод, че няма как цените на имотите драстично да паднат. Виждате накъде върви цената на труда.
Позволете накрая един по-различен въпрос. Преди години продадохте само за два летни месеца 200 жилища в кърджалийската „Панорама“. Анонсирахте и други инвестиции в този район, но изведнъж ги спряхте. Г-н Тунджай Гюлер, който Ви е баща, обясни, че управата на Кърджали няма желание да развиват града по европейски стандарти, няма го климата за привличане на инвестиции…
-В Кърджали определено духа друг вятър, има желание за този климат за инвестиции, както се изразявате. Ще бъда пестелив на думи, но нека кърджалийци да очакват добри новини от нашата компания.

Поради разширяване на производството фирмата търси да назначи работник „Производство на мляко и млечни продукти“. Работата е подходяща за мъже. 

Трудово възнаграждение над минималното;

Работно време - нормално;

Подсигурени обяд, работно облекло

Новогодишни бонуси.

 

ОБЩО ЗА ПОЗИЦИЯТА

търси отговорни и мотивирани хора, които да подпомагат производствените дейности, съгласно инструкциите за работа на съответното работно място - новата база на млекопреработвателното предприятие в Кърджали.

 

ТИ СИ ПОДХОДЯЩ, АКО ИМАШ ...

• Средно образование;

• Предишен опит в областта се счита за предимство;

• Готовност за интензивна работа в екип

 

Интервю за работа се провежда на място след предварително уговорен час.

Телефон за връзка: 0 892 20 42 22



24rodopi.com/Общество
 „Злото ме победи. Борих се, но не успях. Благодаря на всички, които ми помагаха. Не искам да съдя никого, не искам мъст. Чакам просто мига, в който отново ще летя…“.
Думите на един човек, чийто половин живот е като сюжет от филм, в който има свобода, небе, кръв, решетки, разочарование. Болка за обществото, в което моралът се е отразил, отпечатал и дори дамгосал цялата система.
58-годишният Стайко Иванов е на свобода. След седем години и половина, прекарани в килии за убийство, за което той е абсолютно категоричен: Не съм извършил!
Делтапланеристът, наречен Човека Птица. Издирван в продължение на години от Интерпол, живял ден за ден, изминал хиляди километри пеша, живял сред престъпници в затвора, а сега с огорчението и надеждата. Тежко, болезнено минало и мечтата към небесата.
Разказът на Стайко, единствено пред камерата на 24rodopi.com:
 
Фаталният 11 май и един мъж, пътуващ на автостоп
11 май 1997 година. 31-годишният кърджалиец Стайко Иванов е бил на Пловдивския панаир. Разглеждал е летателна техника. Решава да се прибере на автостоп, както е пътувал десетки пъти.
„Бях на изхода на Пловдив, на главния път за Хасково. Час и половина чаках, махах, но никой не спираше. До мен имаше патрулен автомобил на КАТ. Полицаите дори ми казаха „Тук никой няма да ти спре“, разказва за деня, променил живота му, Стайко.
Намира се и такъв водач. Македонецът Киро Тодоровски решава да го качи. Мъжът спира чисто нов бус. Заговарят се с кърджалиеца на български.
„Караше доста бързо. Дори ни вдигнаха стоп-палка някъде около Поповица. Водачът даде 50 марки на полицаите. Македонецът обясняваше, че е возил някакъв отбор за състезание до Турция. Видяхме човек, който вървеше край главния път. Не беше стопаджия, не махаше. Шофьорът обаче спря и го качи. Продължихме. Преди Димитровград поисках да сляза до една картинг писта. Малко преди това минахме покрай полицейски патрул, а водачът им махна. Всичко стана около 700-800 метра след това. Той намали, а човекът отзад му нареди да продължи без да спира. Обърнах се и видях, че е извадил пистолет. Шофьорът му каза нещо от сорта „Спокойно, ще се разберем по-късно“. Тогава се чу изстрела. Аз залегнах и машинално завъртях волана. Бусът излезе от пътя, блъсна се в дърво. Бил съм в несвяст, не знам колко време. Станах, лицето ми беше в кръв, главата ми наранена от стъклата. Не знам как излязох. Свидетел по-късно каза в съда, че съм тръгнал веднага към крайпътно заведение наблизо. Пристигна полицията. Започват да разследват ПТП. Аз им казвам, че има убийство, че е стреляно с пистолет по водача. Те ме мислеха, че ми има нещо на главата от удара. Закараха ме в болница в Хасково. Ръката ми беше счупена. Дори ме питаха дали има с какво да се прибера до Кърджали“, спомня си Стайко.
Няма и следа от третия човек. Задното стъкло на буса е отворено, а в превозното средство е работил климатик. Вратата на водача е блокирана, а от лявата страна на буса е имало локва кръв.
„Това не бе кръвта на шофьора. Куршумът не бе излязъл от другия край. Имаше само една малка входна рана в дясната част на главата. Това е записано в протокола. Тази кръв е била на убиеца. Проби от нея така и не бяха взети“, разказва Стайко.
Оръжието не е открито. Кошмарът му започва. Следва призовка от Хасково и затварянето му в следствения арест, където прекарва 5 месеца. След това в затвора в Стара Загора, а после и в болницата към този в Ловеч.
„И нищо не се случваше. Два пъти ме разпитваха. Исках това да стане пред съдия, в присъствието на адвокат. Под изрязан мой нокът откриха частица барут. Екпертизите на професори доказаха, че той няма нищо общо с куршума. Химичният състав е друг. Няколко пъти ги викаха в съда, за да го кажат. Един месец след убийството бусът бе върнат на роднини на шофьора. В него бяха открити малки тайници. Една открадната кола я държат с години, а превозно средство, в което е извършено убийство, го връщат?! На 20 декември 1997 година ме пуснаха под гаранция. Последваха пет опита за дело, които съдът връщаше на прокуратурата“, разказва Стайко.
През декември 2005 година с постановление на държавното обвинение производството е прекратено. На Стайко връщат гаранцията от 500 лева. Вдигат забраните му да напуска страната. Всичко е приключило.
„Мислил съм много пъти по този въпрос. И да, това бе грешка, не трябваше да я правя“, казва кърджалиецът. Приятели го съветват да съди държавата зе прекараното време зад решетки. Страната ни е влезнала в ЕС и съветът е: потърси си правата.
Оставя адвокати да водят делото, когато през 2007 година пристига призовка от Хасково. „Помислих, че трябва да се явя като свидетел. Отидох в съда сам. И там, съдията ми връчи обвинителния акт. Нямах дори адвокат. Разбирам, че отново е повдигнато обвинение за убийството. Доказателствата са унищожени. Аз вече водя дело срещу държавата на база приключилото наказателно производство. А в съда разбирам, че съм обвинен отново“, посочва Стайко Иванов.
Двете дела се водят паралелно. Навсякъде той пита - „На коя дата и от кого ми е връчен обвинителният акт. Не може това да върши съдия. Цял етап от съдопроизводството е пропуснат. Аз съм единственият осъден без да му бъде връчен предварително обвинителен акт“.
Осем години затвор. 2011 година. Това е решението на съда.
Кърджалиецът подема кампания в своя защита. Иска ново разследване, нов процес. Избира и бягството…
10 000 километра пеша, а по дирите е Интерпол Гърция, островите, Италия…
Част от пътя на човек, чиято снимка в продължение на пет години е редом на тези на братя Галеви и още издирвани от Интерпол българи. „Страх имаше, но свикнах. Живеех ден за ден. Работих какво ли не. Избягвах срещи с други нашенци извън страната“, разказва Стайко.
С малко багаж, палатка, дрехите на гърба си и един велосипед. Нощува където намери. Не се задържа много. Край Неапол се установява до малко летище. Наемат го да коси. След това разбират, че е авиатор. Справя се и с поправка на летателни апарати.
„Прекарах година там. Чудесни хора. Започнах да летя, да помагам с механиката. Предложиха ми квартира, всичко. В един момент обаче реших да си тръгна. Не исках някой ден да дойдат от Интерпол, да ме арестуват и така да навредя и на тези хора. Оставих им бележка, едно голямо „Благодаря“ и си тръгнах със сълзи на очите.
Отидох край Анкона. Друго летище. Там летях с делтапланер, с малък самолет, обясних им, че съм инструктор. Извадиха ми разрешително. Помагах и за ремонти. Един ден поръчах части от завод. Държеше го известен човек, бизнесмен, собственик на различни компании. Написах му какво ми трябва и посочих „Аз съм Стайко“. Явно телефонът му е бил следен. Малко след това в завода отиват карабинери. Обадиха ми се, че ме издирва полицията. Казам им „Сбогом“ и отново тръгнах.
По-късно тези хора издигнаха транспарант на летището „Стайко, ти си един от нас“.
Обиколил съм цяла Европа, къде ли не. Брал съм и портокали в Испания. Винаги ден за ден. Изминал съм 10 000 километра пеша и с колелото. Имах възможност да отида в Бразилия, ЮАР, с фалшиви документи. Не исках. Трябваше да съм в Европа. Следях постоянно какво става в България, дали ще получа нов процес, ново разследване. Но не. Така реших да отида при „врага“ на Европа, в Русия. Стигнах до Беларус с много перипетии. Поисках политическо убежище. Но не получих. След шест месеца в ареста, в един декемврийски ден ме оставиха на границата с Полша. Удариха ми черен печат и казаха, че ако стъпя отново ме чакат между 5 и 7 години затвор. Беше студено, замръзвах, а отсреща поляците. В крайна сметка отдох при тях“, казва Стайко.
От Полша го връщат в България. Белезници му поставят на летището едва, когато идва екипът от България.
„Станах атракция за хората, всеки извади телефон да снима. В София ме чакаха бронирани коли, тежковъоръжени полицаи, дори помислих, че карат и друг арестант, а всичко е било за мен“, споделя Стайко.
„Чакам мига, в който отново да летя!“
След 19 години от онзи 11 май, пет години живот на издирван, Стайко Иванов се озовава в затвора. От шест месеца в ареста в Беларус, му се признават излежани само два.
„През цялото време ми бе тежко. И се питах „Защо?“. Четири години не говорих с никого. Заради това ми отказаха смяна на по-лек режим-не съм контактувал с останалите. Те са престъпници, крадци, убийци, изнасилвачи, приятел ли стана с тях? Винаги съм отбягвал подобни хора, затова се затворих в себе си и не общувах. Много от тях казваха „Аз откраднах, аз убих“, а след като излязат „Аз съм чист“. Аз какво да кажа? Бях чист и като ме вкараха вътре. Аз съм жертва и ще остана жертва. Докато бях вътре има човек, който за една година излезе два пъти от затвора, а влезе три пъти. Друг бе с 10 ефективни присъди. Аз бях сред тях. Разговарях с едва двама-трима души. Един бе вътре заради тютюн без бандерол. За година и 6 месеца. В българските затвори е зле. Там е ад“, казва Стайко.
Дори дава пример с Беларус. Един ден в ареста се равнява на два в пандиза. А хората, попадащи в него, обикновено са заради злоупотреба с алкохол.
Стайко получи свобода. След като излежа 7,5 години. Кафезът се отвори за Човека Птица.
„Не искам да съдя никого. Не искам мъст, възмездие. Не обвинявам съдиите. Всяко решение започва с „В името на народа“. Разочарован съм от обществото. Неговият морал е отражение въру съдебната ни система. Щом народът се съгласява с това. Просто чаках мига, за да мога да летя отново. Отгоре животът е друг“, казва Стайко.
Чие небе избира? Няма да е нашето. Ще замине, зарича се.
„Колко години живот ми остава, в които да съм трудоспособен. Имам идеи, конструиране на малък самолет. Това ще следвам“, категоричен е кърджалиецът.
Вече се е чул с приятелите си от летищата в Италия. Иска само и единствено да лети.
Строителният предприемач Гьокай Гюлер: Огромна част от новодомците се интересуват само от цената. Не ги интересува дали сградата би издържала на силен земен трус

24rodopi.com/Общество/от вестник "Марица"
Строителният предприемач Гьокай Гюлер е възпитаник на Нюйоркския университет (New York University). Строително инженерство е завършил и в Истанбулския технически университет. Роден в града край Босфора, Гьокай Гюлер от години живее в Пловдив и работи в семейната фирма „ГЕРТ груп“ от 2016-а.
Фамилия Гюлер развиват успешно в града под тепетата бранда „Панорама парк“ в жилищното строителство. Тяхна реализация е и комплексът "Панорама парк Кърджали".
Екип на вестник "Марица" разговаряме с Гьокай Гюлер за акцентите на имотния пазар и жилищното строителство през призмата на бедствието на века - опустошителните земетресения в Турция. Според официалните данни, по време на бедствието загинаха 48 хиляди души, но според местното население живота си на 6 февруари са загубили над 150 000 души.
- Г-н Гюлер, изискванията за антиземетръсно строителство и тяхното изпълнение станаха ли основна тема при сделките за покупка на жилище? Задаваме Ви този въпрос след бедствието на века! Много научни доклади показват, че България също се намира в силно сеизмична зона. Има ли повод за притеснение?
- За съжаление, въпросът „колко струва?“ продължава да е водещ. Наблюденията ми са върху целия имотен пазар у нас.
Огромен процент бъдещи новодомци се интересуват основно от цената, а някои дори не се и замислят дали това жилище е неговата и на семейството му сигурност. Не се замислят при едно силно земетресение дали сградата ще остане цяла, дали животът им ще е застрашен.
Факт е, че България се намира в силно сеизмична зона. Дори учените са категорични, че територията спада към сравнително опасните земетръсни зони на планетата.
Ние попадаме в обсега на Средиземноморската сеизмична зона, която е втората по активност в света, и тук се случва почти всеки четвърти трус в света. Отделно разломите в страната са 5 и в тях могат да се случат силни земетресения. Пловдив се намира само на 100 км от такъв разлом. Градът под тепетата, вторият по големина в страната и който в определени периоди е на първо място по стартиране на нови сгради или предаване за експлоатация на такива, е в Маришката сеизмогенна зона. В България хората вярват на теорията на цикличност от 100 години при големите катаклизми. Дори да не се наблюдава точно такава цикличност, от анализите на сеизмичните школи и особено в частта за земетресенията в Чирпан преди близо 100 години, в Димотика и други в тази част на континента става ясно, че земетресения е имало и ще има. Тектоничната плоча може да „спи“ 100-150 години и после натрупаната енергия да предизвика труса - колкото по-голяма е натрупаната енергия от местеното на тази плоча през годините, толкова по-силно е земетресението. И понеже тази цепнатина не е отвесна и добива изражение като коренна система, то и разрушителната сила засяга огромни райони.
На 6 февруари земетресенията в Турция засегнаха територия колкото България. При подобен трус у нас щети ще има в цялата страна.
- Излиза, че информираният човек трябва да влезе в офис „Продажби на имоти“ с въпроса: „Тази сграда гарантира ли моя живот при силен трус, самата тя ще остане ли непокътната след земетресение?“
- Хората трябва да знаят, че у нас след 2012 г. стандартите на строителството гарантират целостта на една сграда и живота на обитателите й при земетресение с магнитуд 7 по скалата на Рихтер. Ако всичко е свършено по правилата, конструкцията ще остане непокътната. Мазилка може да се напука, да се счупят прозорци, да паднат мебели в апартамента, но земетресения 7 по Рихтер не могат да съборят сграда.
<210>В България са ставали високомагнитудни земетресения, ще стават и в бъдеще. Затова изборът на жилище трябва да е информиран избор, освен това бъдещият новодомец да си избере такъв строител, който е в състояние да контролира цялото строителство - от "а" до "я" .
<210>В България не е възможно земетресение с магнитуд 9, това казват сеизмолозите. Но пък всички се опасяват от трус с 6,5 до 7 по Рихтер. Което означава, че след като имаме закони и правила, остава само строителят да си свърши перфектно работата и тогава вече спокойно да можем да кажем: „Вашето жилище е Вашата сигурност“.
Стандартът е добър, законът - също, остава строителят да изпълни високите критерии на изпълнение.
- Все още ли цената е водеща при покупката на едно жилище? Не се ли опариха твърде много хора от евтиното и некачествено строителство, не е ли твърде голям процент на купеното и препродадено заради редицата видими с просто око пропуски?
- Въпрос на стандарт, на мисленето на поколенията. Да живееш с идеята всичко да ти е евтино, „на сметка“, е грешно. Но пък се усеща промяната в мисленето и стъпките във всяка сфера на живота.
Както все повече си задават въпроса за истинската храна, така постепенно на имотния пазар основната тема ще е качественото изпълнение, а едва след това цената на имота. Все повече хора знаят, че под определена цена сиренето и кашкавалът не са това, за което ти го продават. А при жилищата - какво очакваш на цена, при която ококорваш очите? Кой строи? Как строи? Какви са материалите? Има ли контрол? Надзор? Това трябва да пита потенциалният клиент, който трябва да си гарантира контрола на целия процес на строителството. Едва след това идва цената. Когато се строи по правилата, тя не се различава в дадения район или град. Друг проблем е инвеститорът.
- Инвеститорът?
- Да, именно инвеститорът. Ако инвеститор е самата строителна компания, която изпълнява проекта, това определено е добре. Но когато инвеститорът е търговец, чейнчаджия, адвокат, ако щете, и ресторантьор, то този човек още с отварянето на количествените сметки, още с влизането си в обекта той започва калкулация откъде, какво да купи на по-изгодни цени. Той може да е най-добрият в сметките, на изгодните сделки, но при него липса историята на строителя. Този тип инвеститори виждат в тухлата Х пари, а строителният предприемач - качеството.
Със CV на печалбар няма как да се случи градивната съвкупност от закон-стандарт-качествени материали-изпълнение-постоянен контрол.
Както човек не отива да си лекува очите при ортопед и не се бръсне при касапин, така логично, когато тръгне да си купува жилище, ще потропа на вратата на строител, а не на баничар. Инвеститорът може да купи терен, да изчака удобния момент и да го продаде с печалба.
И както е най-нормалното нещо човек с пари да не стане лекар или фризьор, а да купи здравно заведение или фризьорски салон и да остави професионалистите да си вършат работата, така не трябва да се опитва да открива топлата вода в строителството с тънките сметки за сметка на крайния потребител.
И дори 1% намеса може да направи такива поразии, че когато новодомецът покани гости, още от входната врата с човешко око да се виждат пропуските и некачественото изпълнение на сградата. Когато имаш здравословен проблем, правиш всичко възможно да стигнеш до най-добрия лекар. Когато купуваш жилище, трябва да търсиш най-добрия строител. И в двата случая, нали говорим по основния акцент на интервюто - антиземетръсното строителство, то касае здравето и живота на бъдещия новодомец и на семейството му.
Не купувай, за да имаш покрив над главата, а за да имаш сигурно и уютно жилище.
- Нека поговорим за антиземетръсните мерки! Готова ли е България да посрещне едно голямо земетресение? Какви са наблюденията на строителния бранш.
- Държавата трябва да финансира още дейности, за да можем да говорим за много добра национална школа по сеизмично инженерство. Без сериозен бюджет не можем да постигнем желаното.
<210>Законно нещата изглеждат добре, но в реалното изпълнение пробойните са видими. Голяма част от надзора се изпълнява документално, проби не се взимат, геолозите се появяват само преди първата копка. Общините също не проверяват, грижа ги е само да приберат таксите. А е важно и най-дребните грешки, които бъдат констатирани, да се отстранят на момента, а не да се скриват или отлагат във времето. Мисленето на всички е трагикомично - там има наш човек, ще се оправим. Сами си вредим с тези порядки.
На нашите обекти постоянно има инженери, техници, геодезисти - от първа копка до предаването на обекта за експлоатация. По времето на строежа трябва да се случи екипната работа, надзорът трябва да е постоянен.
- Беше въведен надежден стандарт срещу земетръсите едва след 2012 г. Масово обаче е мнението, че панелните жилища са по-надеждни от тези със зидани конструкции и стоманобетонни рамки. Така ли е?
- Защо панелите да са по-сигурни!? Те се появяват след Втората световна война, за да се изградят жилища на мястото на разрушенията в Москва, Ленинград и другите големи градове в Съветския съюз.
С панелите вдигат на крака Полша. Но няма концепция за панелно строителство в сеизмични зони, каквато е България. Едва през 1987 г. се въвеждат някакви антиземетръсни норми.
Животът на панелните блокове изтича, особено опасни са тези, в които има вътрешни преустройства. Ако се извърши мащабно обследване на тези сгради, ще се установят, че 4-те къси връзки, които са с дължина от 40-50 см, между панелите, крият риск при земетресение. Когато говорим за строителство в по-стари периоди, не бива да забравяме, че вместо да разчитат на фабричен бетон, строителите са бъркали на ръка. Няма спазване на стандарти на якост. Същото е и при железата, които днес са по-здрави заради съответното съдържание на карбон.
- Г-н Гюлер, ако например аз подпиша предварителен договор с дадена фирма за жилище и на следващия ден отида на обекта и видя, че полагат основите, с какво мога да изненадам строителя като информиран бъдещ новодомец?
- От 10 години стандартът в строителството е общ фундамент, но все още има инвеститори, които градят с ивичен фундамент. Образно казано, една обикновена маса е по-нестабилна на 4-те си крака, отколкото, като е обърната наопаки. Сградата се издига върху общ фундамент, а не върху съответния брой бетонни колони, между които при трус може да се окаже, че няма връзка. За разлика от ивичния фундамент, при общия се използват 50 на сто повече материали - бетон и желязо. Игнорирането на общия фундамент означава от 30 до 50 на сто икономия на бетон и желязо.
Сега разбирате ли защо казвам да се търси строител, а не инвеститор, който върти обменно бюро или баничарница.
Искам да завърша с една еврейска мъдрост, която чух в Бруклин: "Не съм толкова богат, че да купувам евтини неща!!!". Това може да звучи и като кратък урок при придобиването на имот.

При нас спестяванията не гаснат отчаяно пред инфлацията, а отвръщат на удара, твърди президентът на „ГЕРТ груп“ Тунджай Гюлер

24rodopi.com/Регион 

 

Г-н Гюлер, официалната статистика, анализаторите и браншовите експерти са категорични, че продължава тенденцията в предпочитанията на напускащите област Кърджали с еднопосочен билет – почти всеки втори заминава на гурбет в Западна Европа, а при вътрешната миграция лидер в избора на хората от Източните Родопи е Пловдив. Това усеща ли се на имотния пазар?

Този анализ го правим не само в нашия сектор, той се разширява от цели екипи на банки, на големи инвеститори, на „виждащите“ утрешния ден на Пловдив общински експерти, на големите брокерски агенции.

В един от последните експертни анализи – на банка, която активно кредитира бъдещи новодомци, е подчертано, че в 4 града в България средната цена на квадратния метър надхвърля 1 000 евро. Това са София, Пловдив, Варна и Бургас. България се мести в тези центрове, парите на няколко области и активното им население идва в Пловдив.

Най-близкият на кърджалийци развиващ се град с бързи темпове е Пловдив, само на час и нещо път. Това е естественият им избор, логиката на живота. Близо си до родния край, до близките си, но работиш и трайно се установяваш в града, който дава много възможности, отваря врати за твоите способности.

Затова още дълго време изборът на хората от област Кърджали ще бъде този – 1. Западна Европа; 2. Пловдив. Постепенно, с ръста на заплатите у нас и повишаването на жизненото равнище, броят на заминаващите в чужбина ще спадне за сметка на тези, които ще преразпределят проценти на вътрешната миграция. Така в някой хубав ден Пловдив ще бъде избор №1 на младите хора от Източните Родопи.

 

Да инвестира в големите центрове на България - това ли е промяната в кърджалиеца, който харчи за жилище? Може ли да се говори за нов профил на купувача? Или може би трябва да говорим за новия път на парите на гурбетчията: Западна Европа – Кърджали – Пловдив?

Друг е профилът на спестовника, който има на сметка или у дома пари, които иска да спаси от инфлацията чрез покупка на жилище. Той вече не е спестовник, а инвеститор, и тази трансформация той я определя, както и това, че е инвеститор. Купуващият втори или трети имот, в който няма да живее, но който ще му гарантира добри доходи в близкото бъдеще, следи тенденциите при жилищата за отдаване под наем, чете икономически новини, знае как ще изглежда Пловдив след 5 години, колко нови работници и служители ще пристигнат в следващите години.

Кърджалиецът не прави изключение. Дори анализира повече заради натрупания опит по време на гурбета, виждайки как живее европеецът и накъде върви Европа. За него Кърджали остава родния край, но центърът на съседната област – Пловдив, е някак си по-близо до Европа.

Немалко наши клиенти в Кърджали вече са и в нашето голямо пловдивско семейство – придобили имот в кърджалийската „Панорама“, но вече и в една от пловдивските ни „Панорами“.

Имаме и партньори, които са твърдо решени да останат да живеят в Кърджали, но са купили жилище в някой от комплексите ни в Пловдив. Инвестират парите си в актив, който определено им носи повече дивиденти от депозитните лихви. Парите „работят“ по един начин „под дюшека“, по друг – в банката, по трети в инвестицията в жилище в Кърджали и съвсем различно в инвестиция в имот в Пловдив.

В един от последните анализи на брокерите, на база актуалните продажни и наемни цени, е подчертано, че едно жилище се изплаща най-бързо в Пловдив – за 11 години, докато във Варна е за 16-17 години, а в Бургас – 25.

Десетки хиляди са студентите и новата работна сила в Пловдив, които търсят жилища под наем.

Въобще градът под тепетата отговаря на 100 процента на перфектната локация за инвестиция. Това е притегателно място с развита индустрия, бизнеси, университети, млади хора. Това е жив град.

 

Как подбирате локациите за вашите инвестиции? След комплекс „Панорама парк Кърджали“, където само за едно лято разпродадохте 200 апартамента, вече от няколко години строите в Пловдив – какви са наблюденията Ви, къде търси жилище новодомецът. И къде предпочитат да купуват апартамент с цел инвестиция – за отдаване под наем?

- Големият коз на Пловдив е неговото развитие и оформянето му като втори център на България, след столицата. Тук е пресечната точка на големите инвестиции и големият поток от хора в активна възраст, на много млади семейства от съседни области, които идват да живеят и работят в Пловдив.

Градът определено расте. „Остромила“, например, се превръща в строителна площадка. С бързи темпове „Смирненски“ се свързва с „Прослав“. В тази зона, около „Пещерско шосе“ вече се говори за перфектна локация със социална инфраструктура – за минути стигаш до центъра, за минути правиш и връзка с всички добри артерии – за столицата, морето, цяла Южна България. Един от големите ни нови проекти, които стартираха, е именно там – с „Панорама Авангард“ градим ново градче в града. Тук ще има ритейл парк, медицински център, детска градина, наблизо има училище. Голямото търсене ни накара да ускорим изграждането на този и други комплекси. Търсене от хора, които виждат бъдещето си в Пловдив, и от хора, разполагащи с пари, които се чудят какво да правят по време на инфлация. Ние се явяваме добрият приятел в такъв момент.

 

Преди време казахте, че инфлацията е водещият фактор, който поддържа интереса към продажбите на апартаменти. Каква е ситуацията със днешна дата?

-Хората в България винаги са били спестовни. Оказа, че това е предавано от поколение на поколение. Разбира се, не в такива размери, каквото покритие имаше преди промените, но като калкулираме спестовния начин на живот и добрите доходи, за които нямаш инвестиционни идеи, се получи един сериозен процент от хора, получили инфлационен шамар. Някои решиха да вложат парите си в имоти още преди 2 години, други го направиха по-късно. Има и такива, които разсъждават, че могат да дойдат по-тежки времена и е хубаво да има заделени пари, колкото и инфлацията да ги „яде“ хапка по хапка. Тази категория също идват вече при нас.

 

Пловдив е една строителна площадка. Строи се много, строи и Вашата компания.

Това е логиката на пазара и на парите. Да, всички строят, но ние и партнираме, поддържаме едни коректни отношения с всеки от нашите клиенти – от първата среща в офисите ни, през сключването на предварителния договор и етапите в строителството, до предаването на ключа. От А до Я сме като едно мегасемейство, което се крепи на доверието. Като в съюзници по дългия път от първата копка до най-щастливия ден на новодомеца. Оставаме в техния профил на приятелите и в дългия период на гаранцията.

Това явно е доброто, защото хора, които са купували имот от нас в първата „Панорама“, идват в офисите ни и като клиенти в някой от новите ни проекти.

При нас парите не гаснат отчаяно пред инфлацията, а отвръщат на удара.

 

Как се разви пазарът на имоти в следCOVID-ната 2022 година?

-Отрезвяващо, случва се това, което трябваше да се случи. Бъдещите новодомци станаха по-информирани. Спасяващите спестяванията от инфлацията - по-смели. Строителните компании и големите инвеститори наляха здравите основи на добрия бранш, за пример как трябва да стават нещата в жилищното строителство в България.

Говоря за читавите играчи, които издържаха теста на многото трусове – коронавирус, няколко скока на цените на суровините и материалите, обща инфлация, война и отражението й върху цените.

Не говоря за онези, които след всяко сътресение въздишат „Ох, оцеляхме и този път“, а за компаниите, които са стъпили на здрави основи и вече оформят своеобразна Строителна Шампионска лига, която да вдигне нивото на бранша до степен, че всички по веригата да имат пълно доверие на тези, които градят толкова интересните за анализи строителни комплекси.

Окапаха онези играчи, които строяха с идеята „Кооперация живот оправя“, и които привличаха клиенти с нелогични на пазара и цените на материалите цени на продаваемото жилище; които строяха с огромни икономии; които чакаха да продадат един апартамент, за да продължат строителството и т. н.

 

Как се развиха цените и тенденциите?

-По-евтино няма как да стане. И заради избрания от България по-добър евроатлантически път, и заради инфлацията в момента, и заради утрешния ни живот в еврозоната. Вече говорим за постигнат баланс.

 

А не изключвате ли криза като през 2008-ма година? Всъщност, не се ли наблюдават същите симптоми от онзи период? Ще се спука ли пак имотният балон?

-През 2008-ма се сринаха банки. Днес това не се случва, а напротив – банките са стабилни, факт са огромните депозити, лихвите балансирани. Днес кризата се казва „инфлация“. Какво правят хората, опериращи с пари – било с обхват „семеен бюджет“, било за нещо по-мащабно, при инфлация? Обръщат спестяванията си в злато или имоти, или двете заедно. Това не е нещо ново, това е добрият ход при всяка инфлационна криза. Друго по-добро нещо за парите по време на обезценяване не е измислено. Това ни е завещано и от миналия век.

В нашите офиси, в разговорите с партньорите и клиентите ни отдавна не е отваряна темата за имотния балон, самите хора задават нова, актуална тема – колко пари са спасени от инфлацията чрез имотите в комплексите „Панорама“.

 

Какво е бъдещето на имотния пазар? Какво да очакваме през 2023-та година? Казвате, че терминът „спукване на имотен балон“ е неприложим? А възможни ли са сътресения, които да дадат отражение на цените и те да тръгнат надолу?

-Реално в България са възможни умерени сътресения, такива, каквито журналистите обичат да виждат, защото стават за водещи новини, но това би могло да бъдат локални сътресения. Да се случат в региони със силно изразени миграционни процеси, в които райони намалява драстично присъствието на млади хора, няма инвестиции, очертават се бели петна на картата. Вече има такива областни градове, в които след всяко тримесечие отчитат по-ниски показатели на получени разрешения за строителство или въведени в експлоатация нови сгради и жилища.

Икономическите сътресения могат да повлияят на всеки един пазар, в това число и на имотния, но независимо от тях, в Пловдив цените на имотите винаги ще държат европейски цени. А това само говори прекрасно за един град, който става все по-добър за живеене.

Градът е като ракета-носител, генерира добавена стойност във всяка сфера на живота – и заради разположението си, и заради културата, и заради хората му, и заради енергията на новите пловдивчани.

24rodopi.com/Кърджали

Високи нива на подпочвени води, появили се след последните дъждове, са причина за източването на Водното огледало. Това било поискано поискано от водното дружество в Кърджали, научи 24rodopi.com.

Високите водни нива силно биха затруднили аварийните ремонти, започнали по магистралния водопровод. Поради тази причина от дружеството са се обърнали за съдействие към Басейнова дирекция и водното съоръжение е било източено.

Припомняме, че водоподаването в Кърджали и 35 села бе спряно за близо денонощие, заради отстраняването на две аварии по магистралния водопровод.


24rodopi.com/Регион

Община Ардино е номинирана в категории „Туристическа дестинация“ и „Туристическа атракция“ в 7-то издание на конкурса на Министерството на туризма. Електронното гласуване започна на 28 ноември и ще продължи до 5 декември.

Община Ардино влиза в надпреварата за спечелването на приза „Туристическа дестинация“ с още седем български общини. А в категория „Туристическа атракция“ кандидатства с новоизградения Въжен парк „Белите брези“.

Кметът инж. Изет Шабан призовава всеки да подкрепи номинациите за годишните награди в туризма. Всеки, който желае да даде своя вот, може да го направи на  www.tourismawards.bg, сайтът е достъпен и през уебстраницата на Министерството на туризма. Наградите ще бъдат връчени на официална церемония на 13 декември.

Община Ардино се утвърди през последните години с привлекателни туристически маршрути, изградена инфраструктура и включва следните обекти:

Дяволският мост на река Арда;

Тракийското светилище „Орлови скали“;

Курортен туристически комплекс „Белите брези“;

„Късноантична и средновековна крепост“ при устието на р. Боровица, землището на с. Дойранци;

Общинският музей;

Екопътеката, свързваща село Дядовци с Дяволския мост;

Меандрите на река Арда;

Природната забележителност „Хладилника“;

Средновековната крепост в местността „Асара“ (крепостта "Кривус");

Връх „Алада“;

Крепостта „Калето“.

Гюнер ШЮКРИ, Ардино

Важно: Ползвайте материалите в 24rodopi.com, но ако уважавате труда на репортерите ни, които търсят новините на терен, цитирайте сайта. Ако поставите и линк към 24rodopi.com, нищо няма да загубите.

Администраторите на форума на rodopi24.blogspot.com пък призовават за толерантност и спазване на добрия тон под дописките. Те запазват правото си да ограничават или блокират публикуването на мнения.