Със струна от китара да изрисуваш бъдещето си

 Пътят е дълъг: от правена машинка до професионалната татуировка

 

 

Жельо МИХОВ

 

Преди изобретяването на електрическата машинка за татуиране, боди артът е бил дълъг, труден и скъп процес. В някои култури се е смятало, че колкото повече татуировки е имал човек, толкова по-голямо е било благосъстоянието му…

 

Димитър има студио за татуировки в Кърджали. Смята, че професията го е избрала, а не той нея. Имал е възможност, ходил е зад граница, работил е много неща. Лутането в различни поприща обаче не му е доставяло удоволствие, нито пък и достатъчно средства. Влече го изкуството… върху кожа. Първоначално като хоби, постепенно превръщащо се в допълнителна работа, а накрая в занаят.

 

„Влечеше ме единствено рисуването. Останалите деца се увличаха по футбол, играеха, на мен не ми бе забавно. Харесваше ми да шаря. Рисувах какво ли не. Беше повече от хоби. Правех го на всичко-по листове, кутии от цигари. Има няколко вида татуировчици. Такива, които могат да копират, т.е. да дупчат само върху шаблон. Аз съм от другата категория-на рисуващите. Мога да го правя направо върху ръката- free hand технология.

Така тръгнах, от рисуването. Помня първите машинки. Правихме ги от най-различни пособия. Маркер или спринцовка с по-голям кубик. Това представляваше основното тяло на „машинката". Прикрепяше се моторче от локмен. Колко сме изтрошили! Струна от китара представляваше „писецът". Студията бяха апартаменти, гаражи. Надомна работа. Тушът се поставя в капачка и започва „дрането". Струната си е меко казано инквизиторски похват. Вероятно и оттам е тръгнало възприятието, че боли. Тогава болеше и то доста. Мъка за мен, ужас за желаещия татос. Бавно, тромаво и нехигиенично. За истински, професионални машинки, само бяхме чували и виждали по лъскави чужди списания. Бяха безумно скъпи и трябваше да се купят от чужбина. Въпреки това работих. Правих татоси на много хора. Някакси по-истински бяха и клиентите. Имам предвид, че знаеха на какво приключение се подлагат. Знаеха точно какво искат. Не идваха тепърва с размислите си. Нагласата и в обществото бе друга. Смятаха подобни едва ли не за престъпници, лежали по затворите. Този период бе като ранен романтизъм в българския боди арт. Сега всеки втори има пирсинг или татуировка.

 

Казармата бе като Сикстинската капела-тела за изрисуване бол

 

Пътят от първата машинка, втората, третата до самостоятелното студио е дълъг. Гаражните времена отминаваха. Започнаха да навлизат европейските стандарти. Не може да се шари по човешка кожа просто ей така. Необходими са хигиенни условия.

Всичко трябва да е съобразено с правилата. В момента от РИОКОЗ минават постоянно на проверки, трябва да си изряден. А и не само заради тях. Клиентите го изискват, както казах-гаражната романтика отмина.

Доста опит натрупах в казармата. Желаещи бол, без особени претенции-условията не позволяваха. Чувствах се като Микеланджело, след като му са поставили задача да изрисува Сикстинската капела. Много кожени „платна" и най-различни мотиви от войнишкото житие. Така освен рисувателните умения, усъвършенствах и самото дупчене, защото едно е на белия лист, съвсем различно върху плът. Забиването на иглата, извивките на тялото, всичко оказва влияние.

Така с течение на времето разбрах, че това ми е призванието. Доставя ми удоволствие, харесва ми да боравя с иглата, труда, умората, крайния продукт. Миговете след като свърша са най-блажени. Наслаждавам се на творението като рожба.

  

Англичанин поиска очи на задника, друг-същност на „Пияница"

 

Няколко сезона прекарах на морето-Елените и Слънчев бряг. Работата е повече, както и парите. Потокът е главно от чужденци. В родните им страни подобно удоволствие е лукс. Цените са в пъти, пъти повече. Затова и те не се съобразяват със сезона. Татуират се лятото, излагат направеното на слънце. Всичко това не е добре както за кожата, така и за цветовете на татоса. Но меракът и тънката цена са по-силни. Работи се от сутрин до вечер-плътно. Предпочитанията им са уникални просто! Нищо общо с тези на нашенци. Може и слънцето да им влияе така, не знам. Татуирал съм огромен надпис на англичанин. Искаше го на български. Пишеше „Пияница". Невероятно доволен и щастлив. Олицетворявало неговата същност. Поне имаше куража да го „документира". На друг направих очи върху бузите на задника. Всъщност с този татос кандидатствах за най-смешна татуировка за едно известно мъжко списание с еротичен уклон. Спечелих със снимката първо място. Публикуваха я в изданието, но така и не ми дадоха наградата от 30 лева. Българска работа. Чужденецът поне си плати и то доволно. Иначе най-странното място, на което съм рисувал е между краката на жена. Без каквато и да е болка от страна на клиента. Винаги поставям лидокаин

 

 Певици и футболисти-рекламни лица

 

У нас на мода сега са надписите на арабски. Както преди време бяха тези на китайски. Каталогът ми е пълен с всякакви думи, изречения. Повечето клиенти обаче идват с готови хрумвания, свалени от интернет. Други копират известни личности. Футболистите са ни като рекламни лица. Имат повече рисунки, отколкото умения на терена. Това обаче надъхва много хора и те идват. Фолк певиците са женския еквивалент за зарибявка. Момичета искат татоси като „тази" или „онази". Тийнейджърите просто копират.

Модата се сменя, но все пак изкуството остава, а това е най-важното. Удоволствието от свършената работа, благодарните клиенти. Затова смятам, че професията сама ме избра. От хоби, много работа и трупане на опит до момента, в който отворих собствено студио и това поглъща цялата ми същност."

 

На снимките: 

В момента по-голяма част от клиентите са момичета

Надписът на стената е красноречив: Животът е какъвто си го направиш

Гаражните „студиа" са вече в миналото

-----------------------------------------------------------------
Дизайнерски обувки с до -70%. Регистрирай се и пазарувай.