На нас допада или не, строихме го. Така си и остана-със злокобните заводи от миналото, сивите панелни сгради, чат-пат вехти руски автомобили по квартални паркинги. „Крахът" на комунизма доведе до вдигане на бариерите. Последва първичната вълна от вътрешна и външна миграция. С течение на времето животът не предложи така чаканите благини и процесът продължаваше. Може би не толкова видим, но все пак осезателен. „Достатъчно е да направиш опреснителен тегел по центъра, след като не си бил в града в продължение на години, и ти става ясно всичко. Нито една позната физиономия, нито едно „здрасти", пълно усещане за чужденец, но у дома". Така разказва всеки „дръзнал" да се прибере след поредната дестинация в житието, особено и в по-дълъг период. Последното преброяване на населението показа фактите. За десет години от Родопите са отпрашили в неизвестни посоки около 35 хиляди души. Всъщност посоките не са толкова незнайни. Стегнати куфари, чанти, пълни багажници на автомобили са сентенцията на прехода. Като афиш на автогара. Под разписанието тръгване-пристигане пише и екстрите: „На Запад се живее по-добре и се печели, всеки труд е добре платен". Неминуемо навяват и мислите: Скоро в България няма да има строители, лекари, архитекти, програмисти, банкови служители и работници в туризма. Ще си ги внасяме от Виетнам и Китай. Хайде на работа на Запад!
За трудолюбивите-чинии, за мързеливите-„патриотизъм"
Който не желае да се носи по течението, а има цели в живота, търси подходящото поприще. То винаги е свързано с пари, но не задължително с „миене на чинии" в някой ресторант на Копенхаген. „Заплащането си струва", казва Миро от „Веселчане". „Няма нищо унизително. Разбира се за „честолюбивите", които не искат да имат общо с огризките на не толкова „умни" като тях европейци, могат да си намерят сносна работа и в някой по-голям град в страната. Нагледал съм се на такива. Мнозинството от тях просто не обичат да работят, пробват все някакси „тънко" да минат, пари да падат, ама без много пот да се лее. В БГ може и да мине номерът, но в чужбина се работи и то както си трябва. А и се плаща, за разлика от тук. Всичко опира до това кой какво иска и търси от живота. Някои имат амбиция да подобрят стандарта си, други се задоволяват с имитация на бачкане и отплата. Жално ми е за една трета категория. Малцинство, но съществуват. Оправдават вродения си мързел с патриотизъм. Защото останали, борели се тук и т.н. Може и така да е, но другите не са предатели, а тези предните са на косъм от твърдението. Всякакви. Води ги в случая манталитетът на завистници. Природата да стават агресивни към всеки достигнал техните копнежи. Ето това е жалко. Икономиката разчита и на подобни. Всеки да си прави изводите.
Шепа ориз в Родопите-доволно, нали децата са далеч
Нещата са оплетени като свински черва. Шивашка фирма в Родопите. Инвеститорът, дошъл от нейде си, на 100% е бил посрещнат като месия. И се почва филмът. Безкрайна и тягостна сага. Заплати на прага на оцеляването и пълната бедност, бавене на възнагражденията, измисляне на всякакви похвати при същото-20 чифта чорапи и 10 фланелки наместо аванс и т.н. Работното време е разтегливо понятие и нито една дефиниция не може да го вкара в рамки. „Работим за 120 лева. Но това в началото, сега ни ги вдигнаха на 180" , преди години така ми говореше една женица в бранша. Чорбаджията дори ги замаявал с цифрите. Това е, викал, с 50 на сто увеличение на заплатата. Егаси геният, феноменален е! После, предполагам, отпрашва с джипа.
Та тази женица работи там. Ще изкара и до пенсия, но децата й са далеч. Едното в чужбина, другото в София. На нея не й пука, та ако ще и за купа ориз да бачка. Децата са добре, на хубави служби. Не се оплаква. Децата се обаждали, от време на време, този зад граница и пари изпращал. Тя ще продължава докато цехът не затвори. Ама децата нали са добре.
Две неща правят впечатление. Мизерстването на родителя в бедния регион и щастието му. То не е породено от „чудото", че не е без работа. Радостта идва от факта-децата са добре защото не са тук, не са при мен, не виждат безсилния гняв, не се погубват за нищо.
Ще стягат багажа и бъдещи 42 000?!
Ако бе за хубаво цялата статистика от преброяването нямаше да сочи огромния минус. Потенциалът на региона си тръгва, записан е в „Червената книга". В Родопите имало над 42 000 души до 18-годишна възраст. Част от тях ще изземат функциите на родителите в завода, цеха, нивата, фирмата, а другата част ще стегнат куфарите и през ум няма да им мине да погледнат назад, камо ли да се върнат. За всички тях едно ще бъде сигурното-42 000 ще пробват изпървом някъде далеч. Въпреки всичко това, който има желание да се труди, би успял при всякакви условия, а оценката за труда му ще дойде неминуемо. Щом не се получи на едното място, ще дойде на следващото. Като не е в родния град, ще стане в друг. Като не е в държавата, ще бъде зад граница. "Фатката" е в упоритостта и трудолюбието. Най-противопоказни са примерите от дребен еснафско-битов характер в частта: „Чу ли ма, комшийската щерка се омъжила в чужбина. Много е преуспяла. Късмет. Сега само от социалните помощи взема 1000 евро на месец…". Уф, отвратителен междуетажен мохабет, дори само да го слушаш. Манталитет марка „Махалата".
Партията и преходът пратиха в канализацията мечтите на едно поколение
С годините черногледството заприлича на черта в характера, но и прекомерният оптимизъм е неуместен. Няма лесно нито в родния вилает, нито в София, Рим, Берлин или Париж. В борбата за хляб и достоен стандарт, не трябва да се пропуска и правенето на деца за следващия отчет на Статистиката. В противен случай след десет години ще се събудим с по трима роми и двама пенсионери на врата, които ще трябва да издържаме, за да може любимата партия и нейните разклонения, загубили окончателно всякакъв цвят, да продължават да ни водят към светлото бъдеще.
Защото един ден, когато децата станат студенти и поемат своята част от борбата, родителите-успели или не, ще си направят равносметка отново. Тя ще отрази истинското положение на нещата в държавата. Сегашното е ясно, дори отчетите от преброяването го казаха индиректно. Много планове за просперитет чрез образованост, упоритост, инициативност заминаха в канализацията на един преход. Борбата продължава, без значение на кое далечно от родния край поле се води битката."
Защото един ден, когато децата станат студенти и поемат своята част от борбата, родителите-успели или не, ще си направят равносметка отново. Тя ще отрази истинското положение на нещата в държавата. Сегашното е ясно, дори отчетите от преброяването го казаха индиректно. Много планове за просперитет чрез образованост, упоритост, инициативност заминаха в канализацията на един преход. Борбата продължава, без значение на кое далечно от родния край поле се води битката."
Жельо МИХОВ
-----------------------------------------------------------------
100 лв БОНУС. Най-високи коефициенти Tempobet.com
.jpg)
С много от казаното съм съгласен, но не и това, че мързеливите се оправдават с патриотизъм и видите ли затова си седят тук.Не е така освен трудолюбието, двете ръце и собствения задник, някои хора имат и други ангажименти като деца, родители роднини, които имат постоянна нужда от грижи.Много хора това не ги касае или не искат да ги касае, да са живи и здрави но тия които останахме само ние си знаем как я караме.
ОтговорИзтриванеТочно така 09:08 !Абсолютно съм съгласен с твоя коментар. А автора според мен си е един откровен предател,който за пари би предал и род и родина,само да има по добър и лек живот.Защото ако нас ни нямаше тук,сигурно вече нямаше и при кого да се върнат предателите и дезертьорите по празниците! И нямаше пред кого да псуват и ненавиждат градът ни и родината и пред кого да демонстрират превъзходство!
ОтговорИзтриванеbravo na tosi dobar u4enik ot uchili6te "Peyo Kracholov Yavorov" - Kardjali
ОтговорИзтриване