Една посока, три поколения:Завод и манифестация, митинг и безработица, младежка безпътица

Първомайски бригади с една съдба

 

Да живей трудът… и баничката с боза!

 

„Да живей, живей трудът!" ехтеше преди години по българските площади. Репетициите за 1-ви май предшестваха празника със седмици. Точеха се дълги манифестации с портретите на „вождове и учители". Една партийна система пропагандираше величието на труда и правата на работническата класа, а сама бе отнела правото на свободно мислене и дори празникът се осъществяваше под строй и строг контрол. Същата система „осинови" социалното и го превъзпита по свой вкус. Нищо, че отрочето „1-ви май" бе по-старо идеологически от „родителя" си. То се учеше от мащехата. Придоби вида на спретнат юноша, който крачи гордо из града, вятърът си играе с червената му връзка, устните му повтарят заученото от мащехата, а до слуха му стигат единствено словата на политици и бюрократи, спали многократно с нея… Това бе празникът на труда. Роботизирано и облъчено общество, което веднъж в годината се има за значимо, но под строй. Живеещо в панелки, бъхтещо по заводите, под строй, но мислещо се за богато. Ядеше кисело мляко за жълти стотинки, нагъваше банички с боза, белеше банани за Нова година и се залъгваше, че животът е евтин и красив, защото може да си позволи много неща. Наистина много. Това всъщност бе всичко. „Да живей трудът!" и си купуваш всичко.

Манифестациите вече ги няма или поне не са с подобна масовост. Има още поостарели „юноши", който излизат отново под партиен строй, но в разкъсани редици. Вперили отчаян взор в изгубената си младост, мислят, че все още защитават работниците, а всъщност са за пореден път в плен на „вечните" идеи на неостаряващата мащеха.

Има обаче и други. Отново млади, но възседнали соца и заряда на празника с националистически мироглед. Не манифестират, а протестират, смятайки себе си за единствени наследници на онази работническа каста, дала началото на самия празник със събитията от Чикаго в края на 19 век. Мразят предходните „работари", сякаш самите те се смятат за различни от тях. Всъщност да, различни са. Политическият им код е друг. Фракциите „първомайци" не осъзнават, че са като разнояйчни близнаци. Трудът живее и ги обединява, обезличаването му от политическите „труженици" ги разделя. Не всичко е пари, но всичко е политика. Целият живот е бачкане, но все пари няма. Или ако броим такива за кисело мляко, банички, банани и панелки-тогава има. И пак опираме до различните политико-идеологически съвокупления на мащехата и водачите на манифестации.

 

От редакцията

 

 

От манифестациите

 

ДРУЖНА ПЕСЕН

 

Дружна песен нек да екне,

песен, песен на труда!

На сърца ни да олекне,

да живей, живей труда!

 

С рядка участ, с чудно име

слави, слави се труда,

нему всичко ний дължиме,

да живей, живей труда!

 

Повдигнете си челата,

о, герои на труда,

вий творци сте на благата,

да живей, живей труда!

 

От стрелата на дивака

до железний път

всичко плод е на ръката,

да живей, живей трудът!

 

Георги Кирков

 

 

 

 

 

Една посока, три поколения

 

Завод и манифестация, митинг и безработица, младежка безпътица

 

 

Жельо МИХОВ

 

Бай Христо е типичният работар. Част от онази част от обществото, за която е обявен 1-ви май за празник. Живял, видял, постигнал своето в битието си. С времето дава оценка на преживяното и осъзнава, че промяната не е толкова голяма всъщност…

 

„Работих цял живот. Марширувах по манифестации и смятах, че съм част от изграждането на едно здраво общество. Вървях с гордо вдигната глава и не се интересувах от политика. За това мислеха други. Превивах гръб в завода, за да може семейството ми да е добре. Купих жилище, ходихме на почивка всяко лято. Имах кола, която още крета и до днес. Стои на село, използвам я когато трябва да ходя да вземам фураж за животните. Държелива е като мен. Общо взето живеехме добре тогава. Сега е ужас. Пенсиите не стигат за нищо. Помощ е само животът на село, където градината е магазина и осигурява всичко необходимо. Как да не обичам онова време? Всичко беше осигурено. Трябваше само да работиш, а работа имаше за всички. Мъка е сега. Синът оставаше често без препитание. Наложи се да заложи апартамента, за който аз се мъчих по завода цял живот. Взе пари от банката, оправи си документите и замина за Канада. Той също ходеше с плакати в ръце и скандираше. Но не по манифестации, а по митинги. Искаше промяна и на! Ето му я. Скубеше си косите толкова време без хляб, а после избяга зад граница. Труди се, ама навън. Има семейство, но все едно няма. Все далеч.

 

Таванът: панелка, руска кола, почивка. Сега ни учат на „криза" и филии с мас?!

 

Хубаво си беше едно време. Таванът на възможностите бе: жилище, руски автомобил, почивка. Осигурявахме си го. Цял живот работа и манифестации. По-спокойно беше. Сега за тези, които остават в страната е същото. Максимумът е горе-долу сходен. Много неща има по магазините, но се купува, с известни изключения, същото. 

Говорим сега за криза. Постоянно се натяква и се оправдава с нея.

Съдят една министърка, бивша. Присвоила милиони за някаква сграда. А, тази постоянно се пъчеше, че щяла да „оправи" пенсионерите. Оправи ги. И те да имаха още силите, по чужбините щяха да тръгнат. Колко е заплатата на министрите? С много нули. Вдигат ги, депутати участват в различни комисии и добавят още някоя нула в края на месеца. Най-големият в държавата се хвали, че ял филии с мас. А, нашето детство да не би да мина с течен шоколад и майонеза?! Призовават ни да садим картофи. Заводът ми пречупи кръста и пак се навеждам, за да съдя. Не само картофи. Кого учат на „криза" те? Ние никога не сме излизали от нея. Дори навремето. Имахме, но с граници, докато определени имаха безгранично. Ние крачихме и славославяхме Партията, а те трупаха. Богаташи се опитват да убедят бедняци, че коричката хляб е по-вкусна от пържолата. Криза има, както и затягане на коланите, но отново не за всички. Както и навремето с манифестациите. Едните крачеха и пяха, а след това превиваха гръб. Други им пляскаха с доволни усмивки и после се качваха на черните волги. Така разсъждаваше синът ми. Затова и скачаше по митинги. На него други пък му пляскаха и после… отлетяха на черни автомобили. Махна се, избяга. Сега праща пари, а внукът ми виси по цял ден в кафенетата. Става на обед, вечерта бил на дискотека. Работа няма, не се напъва и да търси, ама като тати праща. Не го интересува нито политика, нито нищо. Знае си програмата-харчи и гони момите. Когато се оплаквам вечер пред телевизора ми вика: „Дядо, к`во мрънкат толкова за пари, заведенията са пълни с хора. Уж, нямат, ама пълно". Не му пука, но ще му запари и на него. Има време. Без труд нищо не се постига. Където и да си."

 

 

 

Дълги опашки пред трудовите борси

 

Смолян №1 с години, 11 на 100 в Кърджали си казаха ЧНГ като безработни

 

Смолянска област е с най-високия процент на безработица в страната, като позицията се държи от години. Това сочат данните от Агенцията по заетостта. Близо 18 % от населението в региона е без работа. Над 12 000 са безработните в областта. Най-много са се увеличили хората на трудовата борса в община Девин, като през миналата година са били 1480, срещу 2107 в началото на 2011 г. Лек спад в регистрираните безработни се забелязва в общините Златоград, Смолян, Чепеларе и Баните. Жените, които са без работа в областта са 7183, а мъжете са 5468. Най-голям е броят на безработните при хората в предпенсионна възраст-3411. На борсата е най-висок процентът на родопчаните със средно образование, следвано от тези с основно и начално. Не са малко и висшистите, които не могат да намерят работа, като броят им е 961. През януари 2011 г. в бюрата по труда, работодателите са заявили 308 работни места на първичния пазар и 637 места по програми за заетост.

През пиковите месеци януари и февруари безработицата в Кърджалийско достигна  близо 11%, отчетоха от Трудовата борса. Спрямо януари равнището на безработицата е нараснала с 0.8%, а регистрираните безработни със 709 лица. Най-ниско равнище на безработица е отчетено в община Черноочене, а най-високо в община Джебел. По програми на заетостта в област Кърджали са включени общо 187 безработни лица. 167 са нововключените лица по Национална програма „От социални помощи към осигуряване на заетост".

Най-предпочитаните от работодателите  преференции са да приемат за стажуване младежи до 29 г., а по нея 45 безработни лица са намерили ново работно място. 39 безработни младежи до 29 години са се възползвали от правата  си и са намерили реализация в частния сектор. 24 лица с трайни увреждания за успели да намерят трудова заетост по друга мярка. При безработните над 50-годишна възраст е намерена работа на 10 лица.