Строим асфалтовите сокаци на спасението

„Бюджетът е точно такъв, какъвто трябваше да бъде, и ние го изпълняваме по план на годишна основа. Страната ни никога няма да стигне до положението на Гърция".

Тези думи на финансовия министър Симеон Дянков отекнаха от трибуната на парламента в далечната 2010 година. Дистанцията на времето не е голяма, дори никак. Но много ленти се прерязаха оттогава. Следвайки реториката на премиера и екипа му за несвършеното от предните две правителствата-това означава огромна по мащаби дейност. А пространствените й измерения са обратнопропорционални на времевите упражнения в управлението на „предните". 

 

Бойко Борисов къта за спомен вече над 2000 парчета от прерязани лентички.

 

Може и да са му по джобовете, може и на специална дъска „на славата" в Банкя, няма никакво значение. Главният се кичи с тях, подобно медали за „герой на европейската парична усвояемост". Всъщност това бе и целта на държавата ни. Колкото повече бъркане в кацата с еврата, толкова по-добре. Едните запушиха фондовете, другите ги отпушиха. Най-силният коз в ръкава на кабинета, цакащ с мощен замах на парламентарната маса. След поредната ръка ехото заглъхва… до поредния вот на недоверие. „Имахте своето време, защо не строяхте, а сега мислете вицове за рязането на ленти?!", следва неизменно хоровия отговор на 116-те от ГЕРБ в Пленарна зала…

Всичко изглежда върви към промяна, с желанието за която гласоподавателите шамаросаха „предишните", пускайки бюлетина в името на един-единствен човек. Блясъкът на генералските пагони бяха достатъчни да скъсят дългите сенки от миналото на мнозина, устремили се към карта с надпис „Народен представител". Докато „лъчезарните" образователни подбуди, не консултират съмнението (за сетен път), че всичко е въпрос на пари. Това, което не става с много, става с още повече. Елементарно. Във този ред на мисли обаче целта ни е друга. Строителният министър Росен Плевнелиев поиска и същевременно се похвали с обратното. Градим пътища с минимум средства и максимум качество. В сряда, той и премиерът клъцнаха поредната лента. Официално 18 километра рехабилитиран път между Момчилград и Крумовград вече е отворен. На „отпушената" програма „Регионално развитие" струваше под 10 000 000 лева. „Направихме път като сълза, в Германия за подобен участък щяха да отидат в пъти повече средства", коментираха работници от фирмата-изпълнител на финализирания проект.

 

 „Чакайте, какво има още да се случва в региона на Родопите!",

 

пък прозвучаха думите на Борисов при откриването. Обещанието бе: „Ще се видим отново през септември, когато режем лентата на „Маказа". Половината от плана „Отваряне на Родопа към Европа" ще е изпълнен. Вече имаме Златоград, Ивайловград, чака ни и порталът в източните поли на планината. Едва ли има кътче в страната, където ключовите думи тютюн, проход, работа да рефлектират толкова силно по душевността на обикновения човек. Път като сълза, криволичещ между баири. Самите те натежали от порутеното свидетелство за немотията и забравените от небесните сили хора. Черната, нажежена змия се вие в посока граничната бразда. След нея е онази Гърция, чието положение финансистът Дянков не иска страната ни да стигне. Каквото и да означава това.

 

„Аз работих в транспорта… да изкарам курорта"

 

Работник в гръцкия железопътен транспорт изкарвал по около 4000 евро заплата на месец! Звучи, невероятно, но така се харчат милиарди за 30 години дундуркане от Европа. Съседите ни са пред финансов колапс, историческа криза, гражданска война и изобщо всеки негатив, който липсата на пари може да донесе. Като, че ли закъсняхме с отварянето на граничните пунктове на юг. Изтървахме богатите комшии. Сега нашенци пълнят курортите им, независимо работещи в транспорта или другаде. Хем близо, хем и по-евтино (това последното трябваше да прозвучи засрамено заради родните стандарти по морското крайбрежие). Гърция послужи за плашило на строги финансови министри от ЕС, с което да оправдават фискалната политика и данъчните реформи. Урокът за широките пръсти на комшията има ефект… в Италия най-вероятно. Нашенецът е скроен другояче. Показва го у дома и завършилият западен университет, и гурбетчията с осми клас. Как да убедиш някого, че комшията му е зле, когато покупателната му възможност е десетократно повече?! По новите родопски пътища към Беломорието върволица от завръщащи се гастарбайтери все още няма, а колоните се в обратна посока. Едните вдигат протести с по два бона в евро в джоба, другите се опъват по плажовете им с по 6 стотака на месец. Наистина отваряме Родопите чрез пътищата. Асфалтовите сокаци на спасението. По тях е пълно със знаци за ограничение на скоростта, в обратна зависимост на желанието за бягство.

 

Жельо МИХОВ

 

На снимката: Бавно по новия път, по който деца и внуци ще минат с бясна скорост, търсейки нов живот зад граница