Хъш значи да се трудиш, да се бориш, да се мъчиш: Нижем ги по 5 (лева) на нож… мъките

 Зимата беше дълга, упорита, мразовита. Студената мъгла на сивото панелно ежедневие навя чувството на безизходност, което полетя дълбоко в душевната депресия, която по презумпция завладява душата на нашенеца по това време на годината. За капак и дървата свършиха по средата на сезона. „Мъка, да му е..ш майката, ама и на х… да ни въртят все ще избутаме още месец!", се успокояваха навикналите и на по-тежки времена.

Харчихме здраво за „топлото", „кихахме" и в пъти повече заради недоимъка от лесовете. Отънелият джоб не се отрази по трапезите. Поне не особено осезаемо. Близо 1 процент е била месечната инфлация в страната през февруари спрямо предходния месец, обявиха от статистиката. Увеличението на живота в Родопите пък се е усетило най-много в цените на твърдото топливо, сочат данните. С 50 лева са скочили дървата за отопление през миналия месец, за пример в Смолянско, като цената за тон достигна 160 лв. За вносни въглища родопчани са плащали 407 лв. за 1000 кг., без транспортни разходи, като увеличението е било с 89 лв. Брикетите местно производство са стрували 263.79 лв. с увеличение от 4.7 на сто. Успокоителното, според наблюдението на пазара, май идва единствено в цената на виното. Трапезно червено в бутилка от 0,750 л. се е продавало за 2.03 лв., с 4.2% по-евтино, докато за бяло родопчани са плащали 2.02 лв. с намаление от 3.8%...

„Тая кръчма беше една дълбока изба, в която се слазяше по една стръмна и извита стълба. Една опушена и полуразбита лампа висеше на потона и осветляваше вътрешността", рисува Дядо ни Вазов в своята „Немили-недраги". Ние продължаваме днес с: „осветляваше вътрешността на родното ни мизеруване". Статистиците какви вина са гледали? Всеки себеуважаващ се гаражен магазинер е притурил по рафтовете „радостта за съвременния хъш"-вино за по 2-2,30 лв. в туба от 2 литра, с гордо кипрещ се етикет „С аромат на шардоне". Къде сте тръгнали, статистици, може би? Когато дървата са мокри, тежат двойно, струват тройно-и мирисът на „нещо си" е нещо.

Водата, която по нашия край не се цени от сетивата, дори е по-скъпа, та…

Ерата на ниски цени на храните приключва с увеличаването на населението по света. Това става ясно в анализ на Cargill, една от най-големите компании за търговия със земеделски стоки. Според Организацията за храните и земеделието (FAO) към ООН пък производството на храни в световен мащаб трябва да се повиши със 70% до 2050 г., за да изхрани хората по света, което се очаква да стане 9 млрд. души при 7 млрд. в момента. До 2050-а я камилата, я Бойко нея.

Небезизвестен факт е, че все ни цакат с цените на храните. То, не толкова с тях, колкото с месечните консултации при психоаналитика в писмен вид. Демек, фишовете със заплатите. Аха някой реши да постави драматичен завършек на кариерата си с полет от панелката или друг способ и… дойдат кинтите. „Има надежда, имааа", вика си, а след час-два на доволно количество питиета дума: „Хайде на Балкана, че всички са долни педали!". Махмурлукът го връхлита с бясна скорост на следния ден, а нашенецът слиза като гладен партизанин преди 9-и и пробва с банкнота от 5 лева да обере максимума от магазинера в пригодения в „Хранителни стоки" гараж. Ама хем за хляб, за салам, хем за „Егаси дългия списък тая гарга де го написа в къщи", си каже по повод на съпругата и зяпа сиромашката петицата в ръката и рафтовете. Накрая думне най-евтината бира, за да възвърне непоколебимостта на хайдутлука. Втора, трета…

Рече си: „Баси, т`ва не се пие!",

но пък е набрал кураж са последващото сражение у дома, защото петицата е свършила, а от свитъка е изпълнено само горното послание „Хляб!". Нататък е все борба. Не се предава, ама все е ранен. Като дядото, когото някакви боклуци нарязаха с нож преди дни заради 5,20 лв. Нахлули в къщата му и искали парите. Половин час мъчили него и бабата...

Още малко и по-страшно ще стане. Ще кътаме и 50 стотинки по долапите, а отпорът няма да закъснее. Те, и пенсионерите ще се въоръжат. Мизерията не обхваща само мургавите страсти на апашите.

Като заговорихме за тъмните краски в битието. Една Калинка не успяла да преброи „точките" си. Такива точки натрупала, че към 100 бона в лева. Толкова изтеглила от банкомата мургава дама на име Калинка. Месеци наред, всеки ден пъхала в джоба по 400 кинта, уж превеждани от държавата. Облажили и роднини, докато банката се усетила, че прецакала сметките си. „Глътна ми банкомата. Отидох в банката да си искам банкомата. Викат ми, че няма вече банкомат", разказваше Калинка. Господ дава, ама в кошара не вкарва. Снимат я камерите, тя изхарчила 100 000 лева, ама пак в „кошара" живее. К`ва интеграция, к`ви декади и милиони по програми, к`ви пет лева? Петицата е там-при дядката, скътана в долапа, когато я поискаш-отиваш, колиш с ножа и вземаш, еб.. и банкомата.

Такава е нашата картинка. А, оня „хайдутин" се чуди какво да прави по-напред с банкнотата от пет лева.

Ми, върви в „Лидъл"-а, бе аланкоолу!

Ще цъфнеш. Предлагат едни бири, хем кутийка-направо за без пари. Онази, със свежестта от баирите (дето е рекламата й), ще ти се стори елексир. Ако не, дай ги за олабване на напрежението при някоя жрица на похотта. Да, ама няма цена от 5 кинта. „Скобелева майка" гали с ласките си с такава цифра само преминаващите през Пловдив сиромаси. Нашенският контингент хем е по-тъмен, хем се цани между тридесетак и петдесетуна. Ха, върви разбери икономическите догми, когато си в тъча на държавата. Фиркаш фалшивото, ядеш боклуци, шибат те за 50 кинта, резултат-изнасилен черен дроб, язва, срамно „Ъъъ" за пред роднините от подръгването на гениталиите или чукай на дърво от друго.

Пак размисли и почесване, пак кофти мисли и докато трае препичането по пълния с боклуци язовир и… дошла друга зима. Дълга, упорита, мразовита. Студена мъгла на сиво панелно ежедневие навява чувството на безизходност, преглъщано с петте лева на спасението.

Все по-бедни, все по-мизерни във вкусовете си, все по-отровени от единствените пет лева в джобовете, все по-хъшове изглеждаме, но живеейки в Обетованата земя за Вазовите „Немили-недраги".

Жельо МИХОВ

Бизнесменът Симеон Присадашки:

„Лидъл" продава 90 на сто вносни стоки със съмнително качество!?

„Идването на Lidl в България според мен е грешна политика от страна на държавата, защото няма изискване към тях, както е в други държави, да предлагат минимум 70% български стоки. Държавата не регулира това. В други европейски държави това е закон. Търговската верига дори се задължава да има определен процент продукти от конкретна държава в мрежата си в цяла Европа. В България няма защита на родното производство.
Lidl влезе в България с 90% вносни стоки. Колко са качествени, нека преценят клиентите. Продават гръцко сирене. Като цяло продажбите им на млечни продукти са слаби и затова рекламират някакви пудинги. Но лимонадата им направена по химичен път е най-евтината.
Наскоро в една търговска верига имаше следния случай – бяха пакетирали сирене "Гауда" и му сложили етикет на български кашкавал. Клиенти бяха разпознали продукта и имаше голям скандал. В момента в Европа има "Гауда" на много ниски цени, заради залежали количества".Бизнесменът Симеон Присадашки, собственик на „Жоси", пред агенция Блиц