100 човека дойдоха на 32-рата Земляческа среща в Бойник, селото в което по документи не живее никой

Около 100 души се събраха на Традиционната земляческа среща в село Бойник (Юрпек), община Крумовград.

Бойник от десетината села в Кърджалийско, в които по документи не живее никой.

32 години без прекъсване (дори и в периода 1984-1989 год) юрпеклии от страната и чужбина, в последната събота на месец август, се събират на земляческа среща. За доброто настроение на гостите се погрижи Инициативния комитет на срещата, която ежегодно се избира и дава отчет за дейността и изразходваните средства.

Селото е разположено в пределите на община Крумовград и граничи с общините Момчилград и Стамболово, а отсреща на другия бряг на язовир Студен кладенец е територия на Кърджалийска община. И трите махали на село Бойник са между известните родопски резервати – „Вълчи дол" - създаден с цел опазването на уникалния птичи свят, особено за опазване на единствената колония на белоглави лешояди в България  и „Еленово стопанство Студен кладенец".

Юрпек е планина, в която са живеели сурови хора. Те са имали уникална култура, която все още може да се види - красивите каменни къщи, градените кладенци, уреди направени от дърво и метал и др. Сега из махалите на Юрпек живее само един човек.

 За да стигнат до мястото на събора, хората извървяват часове наред пеша, тъй като няма достъп до местността с автомобил. Група младежи от Момчилград извървяха в продължени на 5 часа /отиване-връщане/ за да уважат смисленото мероприятие на юрпеклиите и да опознават техните нрави и традиции, също така и забележителностите на Родопите. Дългогодишният председател на Инициативния дядо Юсеин от гр.Хасково заедно с отчетния доклад, цитира и стихотворения, написани от поети, живяли в Юрпек. Чичо Хасан, който се е изселил в Бурса, снимаше с камера и сподели, че е дошъл за да видя родния си край след дълги години , да вдиша от чистия въздух, да се върне към спомените си, които някога е имал честта да изживее.

Една част от посетителите за пръв път присъстват на Земляческата среща, а по-голямата голямата част от всички присъстващи не са живяли там, но изпитват емоцията и възприятието за живота на техните предшествиници в тези красиви места, където вече скитат елени и сърни.

 

Юмер Юсеин