Политика, пари, блянове!? Юсеин и… Винету по пътеката на оцеляването

Планината пази своите тайни. А, най-голямата от тях е тази за оцеляването на хората в нея. Родопите са беден регион с богати, но душевно хора. И не съвсем. Бъдещето там винаги е в различни краски. Ивицата на далечния хоризонт мени всички нюанси на дъгата, а из баирите се налучква точния цвят при… предизборните вълнения. „Цветният вятър" на промяната задухва две години след даден вот и пластовете започват своето пренареждане. След тютюна, чушките и картофите, най почвата е подходяща за всички видове политически култури. Същевременно регионът дава и гръбнака в земеделието и различните видове услуги в… надрастналите личните политически въжделения народи зад граница. Гурбет, партии, всеки стиска своя фиш в живота и се надява на печалба. Съдбоносната партия комар.

Юсеин, Митко, Севдалин, а накрая… Винету. През всички тези имена е минал родопчанин, търсейки себе си, своето ново начало. Мечтата му била вместо по родопските баири, да препуска в прерията с индианци. Само, че такива има само отвъд океана. Затова и 40 и кусур годишният нашенец ще се задоволи единствено с Родопа, битието в Неделино и името си-Винету Келешев.

След хвърляне на заровете нищо вече не е същото. Тайната на оцеляването в Родопите. Колко малко е нужно, за да го разберем.

Зад гърба му Апостола, а той - „JFK" в очите на съселяните

Голяма е безработицата в региона, като на моменти общините се оказват най-големите работодатели за населението. В някои от малките пък, бачкане има единствено за… кмета. Може би и за някоя чистачка, 2-3-ма озеленители и пътна поддръжка, а ако остане щат за секретарка… работата лъха на зрял социализъм (в добрия смисъл на понятието).  Олющеното бюро в кабинета на местния управник започва да привлича вниманието вече и на по-младото поколение. На този, чийто кураж за просперитет е стигнал само до малките матури, но за сметка чувството на преуспялост и цъкащото възхищение сред наборите, прибрали се от гурбет. „Видиш ли бе, къде съм аз-де си ти!?", кладе комплексарщината на местния лентяй. И за малко пари да е, но облечен с власт. Без грижи за бюджет, за сметка на добре поддържания маникюр на кутрето, заради онази анализаторска дейност в ноздри и ушна мида. Съученикът му може и да кара „Мерцедес", но парите от гурбет не стигат да докара свястна канализация до дома на баба му. „Е, тук съм аз!", си мисли бъдещият баш началник със задоволство. Ще ги върти дъртите един мандат, ще важничи, а ако от голямата община му отпуснат средства… ще видим. А, наборите му ще го гледат в местната кръчма и все по-силно ще жадуват кацане на летище JFK, нежели кацане из полезрението на местния „Кенеди".

„Искам да стана кмет на на`што село", мълвеше един пич, докато по необработената нива на интелигентността му даскалите засяваха френската реч и култура в гимназията. Похвална амбиция за пъпчасал осмокласник. Високопланинската природа на родния му край го правеше малко по-откровен, въпреки че след години силните ветрове по високо накривиха перчема му в друга посока.

„Що, бе нашият?!", заиграва любопитната усмивка.

„Щото ще оправя шибаната улица до къщата ни. Асфалт не е виждала и след дъжд затъвам в кал бетер бирника от „Андрешко". Трябва да бутам всеки път и буса по нагорнището, к`ат закъса. Мятам асфалта и съм готов, всичко вече ще е наред. Колко е лесно, ама трябва да се захвана…", по мечтите им ще ги познаете. Да не забравяме, че глобализацията се губи в перспективата на мирогледа, когато човек дори един „шибан" път няма. Въпрос на време, на амбиции и на пари. Последните и те не се вяскат из кръгозора, така че-газ през сокака в търсенето им.

Когато „ВАЗ" пробва да сгази „демокрацията" замирисва на бесен капитализъм със сталински размах

Телефонен звън.

„- Ало, Юсеинка, ти ли си?!

- Да!

- В Украйна търсят хора в строителството. Плащат в долари…"

След подобен разговор по жицата повече кмета не го видели в кабинета. Историята е от зората на демокрацията.

Деветдесетте са на път да ни оставят едва пет години преди новия век. Малко родопско селце. Хората си харесват местния управник. Поне мнозинството. Разказват, че бил честен, дори повече от необходимото. Времената лъхат на анархия. Бюрокрацията е във вихъра на невежеството си и в един от най-плодотворните си далавераджийски периоди. Връщат се земи, разнасят се фермани за собственост, стопани се кълнат, че по някои мастилото дори е от канцелария нейде из „Топкапъ". Кметът се раздава на полза роду, но май е сгрешил тактиката. Два опита да го прегазят автомобили на недоволни съселяни го вкарва в размисъл, че демокрацията не е за всеки. Още по-малко за народ, който не си е мръднал пръста, за да я получи.

След телефонното обаждане Юсеинката събира багажа и тръгва. На следващия ден грабва от кабинета единствено портрета на Васил Левски. Не дава обяснение на никого, не пише молба за напускане, дори не смята за необходимо да врътне шайба на общинския началник. Когато недоволен „ВАЗ" пробва да сгази демокрацията замирисва на бесен капитализъм със сталински размах. Едно село без водач, но пък едно семейство с гурбетчия и заплата в долари…

На снимката: Пътни строители гонят срокове на обект в Кърджали и не интересува, че в Украйна ще им плащат в долари

Бягащият към Острова:

350 лв., отговорност за 400 души?! Заповядайте…

Преди време кмет на маданско село напусна поста си, за да работи селскостопанска работа във Великобритания. Управникът се записал с група от селото, която заминава за гурбет в чужбина. Попрището му на Острова щяло да бъде в областта на селското стопанство. Самият той обясни тогава, че основната причина да напусне поста е ниската кметска заплата. За работата си като кмет той получавал 350 лв., която сума е крайно недостатъчна, за да прехранва семейството си. „Който може да кара с тази заплата месечно и да отговаря за 400 души да заповяда!", бе казал той на тръгване.

Това бе поредният случай, в който селски управник напусна предсрочно поста си. Примери за несъответствието отговорност-заплащане дадоха и други местни управници. Една кметица сдаде поста само година след поемането му и замина да бере ягоди. Зам.-кмет на родопска община пък стана миньор…

Жельо МИХОВ

-----------------------------------------------------------------
Гражданска отговорност – Цените на компаниите