Хората на Валентин Захариев се жалват, че ПИБ събрала два пъти повече от сумата, за която се снабдила с изпълнителен лист, но… не можаха да убедят съда

Хората на Валентин Захариев загубиха спора „Законно ли бяха описани цехове и стопанства в ОЦК"? На две инстанции жалбата на ръководството на дружеството бе отхвърлена, а междувременно 21 цехове и стопанства станаха собственост на офшорна компания.

Както 24rodopi писа, след като 20 охранители, частен съдебен изпълнител и представители на Първа инвестиционна банка (ПИБ) влязоха да описват имуществото на длъжниците от „ОЦК" АД,

изпълнителният директор Славея Стоянова се жалва в съда, че акцията е незаконна.

На първа инстанция претенцията на Стоянова бе отхвърлена.

ПИБ е получила заповед за изпълнение на парично задължение. Съдът указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си по отношение на длъжника ОЦК. Със същото определение съдът е отхвърлил искането на ОЦК за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело.

В жалбата си от ОЦК, твърдят, че издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 1368/2012 г. била за част от вземането на ПИБ към ОЦК по договор за банков кредит за сумата от 7 400 000 евро, представляваща частично вземане за просрочена главница. От представените писмени доказателства било видно, че след образуването на изпълнителното производство, в срока за доброволно плащане, взискателят се удовлетворил чрез продажба на заложено имущество в рамките на друго производство по реда на ЗОЗ за сумата от 30 000 000 лв., т. е.

ПИБ събрала два пъти повече от сумата, за която се снабдила с изпълнителен лист.

Жалбодателят твърди, че след като взискателят се снабдил с изпълнителен лист само за част от дължимата сума в размер на 7 400 000 евро и се установявало, че тази сума изцяло му е платена, ПИБ  не можела да продължи изпълнението си, преди да има изпълнителен лист за остатъка от задължението си.

Първоинстанционният съд не обсъдил възражението, че ПИБ получила плащане в размер на 15 000 000 лв. от продажбата на „Горубсо-Мадан" през месец април 2012 г. и с тези парични средства били погасени част от задълженията на ОЦК към ПИБ по договора за банков кредит от 16.03.2011 г.

Жалбодателят счита, че били налице убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 420 ал. 1 от ГПК, които обуславяли спиране на принудителното изпълнение срещу него. Твърди също, че учредил надлежно обезпечение в полза на кредитора под формата на ипотека върху недвижими имоти и залог върху вещи и акции, с което взискателят бил свръхобезпечен, което било самостоятелна предпоставка за спиране на принудителното изпълнение. Не било вярно посоченото от банката в представеното извлечение по сметка, че сумата от 7 400 000 евро е част от главница по договора за банков кредит от 16.03.2011 г., която възлизала на 28 188 310.88 евро, тъй като от отчета за усвоените по кредита суми, изходящ от банката било видно, че усвоените по кредита суми възлизали на 21 639 467.68 евро.

Искането на ОЦК пред Окръжния съд е да се отмени като незаконосъобразно определението на първоинстанционния съд и да се постанови спиране на принудителното изпълнение срещу ОЦК.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира:

Пред Кърджалийския районен съд било подадено заявление с вх. № 7003/25.06.2012 г. със заявител/кредитор ПИБ и длъжник „ОЦК" АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, за което било образувано ч. гр. д. № 1368/2012 г. На 26.06.2012 г. била издадена заповед № 2759 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата 7400000 евро, от която 5856440.82 евро, представляваща частично вземане за просрочена главница от цялото вземане за главница в размер на 28188310.88 евро, 299755.14 евро просрочена договорна лихва за периода 07.03.2012- 09.05.2012 г., 1241908.17 евро просрочена наказателна лихва за периода 07.03.2012- 25.06.2012 и 1895.87 евро, представляваща начислени разноски, всички представляващи парични вземания по договор за банков кредит № 000CL-L000065/16.03.2011 г. и анекс № 1/12.04.2012 г., ведно със законната лихва върху частично заявената главница, считано от 25.06.2012 г. до окончателното изплащане, както и сумата 434644.26 лв., представляваща разноски по делото.

На 12.07.2012 г. от длъжника „ОЦК" било подадено възражение на основание чл. 414 от ГПК, а на 16.07.2012 г. /с п. к. от 13.07.2012 г./ постъпила молба с вх. № 7853 на основание чл. 420 ал. 1 и ал. 2 от ГПК, с която длъжникът поискал да бъде спряно изпълнението по делото.

В изпълнение указанията на съда, на 20.07.2012 г. длъжникът представил доказателства кога му е връчена поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело. Видно от данните по делото, същата постъпила в дружеството на 29.06.2012 г., с оглед на което възражението по чл. 414 от ГПК, както и искането за спиране по чл. 420 от ГПК, са подадени в срок. Искането за спиране на изпълнението длъжникът е основал на обстоятелството, че след датата на образуване на изпълнителното дело, Банката- взискател се удовлетворила по реда на ЗОЗ, чрез продажба на заложени в нейна полза с договори за залог от 16.03.2011 г. машини и оборудване, на обща стойност 33000000 лв., собственост на длъжника, с които договори били обезпечени вземанията на банката по договора за кредит от 16.03.2011 г.

Освен това, Банката получила плащане в размер на 15 000 000 лв. от продажбата на „Горубсо-Мадан" през м. април 2012 г., с които парични средства били погасени частично вземанията й по договора. Счита, че са налице убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 420 ал. 1 от ГПК, обуславящи спиране на принудителното изпълнение поради плащане на задължението, и то в по- голям размер, а и

длъжникът учредил надлежно обезпечение в полза на Банката- договорна ипотека от 2011 г. върху имоти на стойност 30 000 000 евро,

както и залог на оборудване, машини и съоръжения по договорите за залог от 16.03.2011 г. Твърди и, че присъденото частично вземане в размер на 7400000 евро, било част от цяло вземане в размер на 21639467.68 евро, а не в размер на 28188310.88 евро.

Първоинстанционният съд приел възражението на „ОЦК"  по чл. 414 от ГПК, но е отхвърлил искането му за спиране на изпълнението на издадената заповед по чл. 417 от ГПК. Така постановеното определение в атакуваната му част е правилно, поради което следва да се остави без уважение частната жалба на „ОЦК"  АД.

Съображенията на съда са следните:

Съгласно чл. 414 от ГПК длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея в двуседмичен срок от връчването на заповедта. Съгласно разпоредбата на чл. 418 ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист, издадена в производството по чл. 417, се връчва от съдебния изпълнител. Последният съгласно чл. 428 ал. 1 от ГПК е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в 2-седмичен срок, а когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, а когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволно изпълнение не се дава. В случая, видно от представената покана за доброволно изпълнение, ЧСИ я е връчил на длъжника на 29.06.2012 г., заедно със заповедта за изпълнение и от тази дата тече двуседмичния срок за подаване на възражение за оспорване на вземането и за искане за спиране на изпълнението. Или, подадените от длъжника на 12.07.2012 г. и на 13.07.2012 г. възражение и молба за спиране на изпълнението, са подадени в срок.

При условията на чл. 420 ал. 1 от ГПК спирането настъпва по силата на закона с подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение въз основа на менителничен ефект- чл. 417 т. 9 от ГПК или с учредяването на обезпечение пред съд по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД. Съдът може да спре изпълнението и при условията на чл. 420 ал. 2 от ГПК, когато искането на длъжника е подкрепено с убедителни писмени доказателства, които разколебават удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание, респ., че вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, не съществува изцяло или частично към датата на допускане на изпълнението от съда. В случая, длъжникът не твърди такива обстоятелства и не представя такива доказателства, а признава вземането на банката, за частта, за която е издадена заповедта за изпълнение. Относно обезпечението на вземането, дадено при сключване на договора, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение, следва да се посочи, че то не е обезпечение по смисъла на чл. 420 ал. 1 от ГПК, предвиждащ да се представи отново обезпечение по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД, различно от това, което е послужило за обезпечаване на задължението за заплащане на парични суми по чл. 417 т. 2 от ГПК. Поради това, правилен е извода на първоинстанционния съд, че в случая, изискванията на чл. 420 ал. 1 и ал. 2 от ГПК не са налице- нито е представено надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД, нито искането е подкрепено с убедителни писмени доказателства.

Що се касае до представения споразумителен протокол от проведена среща и отчет по сметка на длъжника, следва да се посочи, че те не установяват твърденията на същия, че Банката частично е удовлетворила вземанията си чрез продажбата на „Г.- М." . Следва да се отбележи и това, че от твърдението на длъжника, че по реда на ЗОЗ, взискателя бил удовлетворен със сумата от 30000000 лв., /а взискателят твърди, че цялото му вземане за главница е в размер на 28188310.88 евро като се е снабдил със заповед за изпълнение на част от вземането си/, не може да се направи извода, че вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, не се дължи.

Поради изложеното и тъй като не са налице предпоставките за спиране на изпълнението, жалбата следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното, Окръжният съд в Кърджали оставя без уважение жалбата на „ОЦК" АД.

 

Защо вероятността металурзите да получат заплатите си е едва 25 на сто – четете утре