Татуираната Златка

Тя се казва Златка, работи в сферата на рекламата и се забавлява от погледите, които неизменно я съпътстват, защото, освен че е красива, е и много татуирана. От този ден нататък за нас няма черна или руса Златка, а само една – татуираната Златка от Кърджали.

 

Как се казваш и какво работиш?

Златка Солакова се казвам. В момента се занимавам с предпечат и дизайн на рекламни материали. Иначе цял живот съм се занимавала със заведения.

 

Работата ти изисква да се срещаш с хора. Как реагират клиентите, когато те видят за първи път?

 

Общо взето се учудват. На работните срещи ходя официално облечена и, когато времето го позволява, не се крия. В началото е малко странно, гледат ме малко така особено, но пък след това свикват хората. Може би е плюс, че съм жена, защото след първоначалното учудване и разговорите нещата се успокояват. Разбират, че чак сериен убиец не съм (смее се).

 

Значи не си имала проблеми в работата заради татуировките?

 

Не. Дори в края на интервюто за сегашната ми работа шефката ме попита дали аз искам да ѝ кажа нещо. То беше в края на септември, аз бях с една рокля. Просто си свалих сакото. Тя ме погледна и каза "В понеделник почваш работа!". Беше много готино, защото през цялото време мислех, че тя няма да ме вземе по ред причини. Но в крайна сметка беше много приятно интервю.

 

А в личния живот имала ли си някакви фрапантни реакции?

 

Не. Даже по-скоро обратното. В началото имах по-малки татуировки по ръцете. Мога да кажа, че по принцип начинът, по който изглеждам, предизвиква по-скоро положителен интерес към мен. Вероятно е и заради хората, с които контактувам, средата ми е такава и това се приема доста добре.

 

Кога започна да се рисуваш и защо?

 

Първата татуировка си я направих на 18 години.

 

Съвсем законно...

 

(смее се) Да. Беше едно малко дяволче под кръста. Класика просто. Дяволчето вече е покрито с един голям лотос. Започнах да се рисувам, защото татуировките винаги много са ми харесвали. Винаги съм искала да имам ръкави. Дълго време не си ги направих, защото не се чувствах готова за това нещо. На 19 години си направих една малка розичка. Може би над десет години след това повече не се татуирах. После започнах постепенно с йероглифи под врата. Тях си ги направих, когато навърших 30. Означават "мечтател" и за мен това е символ, с който държах да отбележа тази 30-годишнина. Може би предусещах много голяма промяна в живота ми, която три години по-късно беше вече факт. След това си направих цветята по гръбнака. Имам още една – няколко изречения, които съм си сглобила заради зодията ми Стрелец. По-късно се започна вече с ръцете. 2010 г. беше едната ръка. Много дълго време се чудих какво да бъде. Източната култура ми е много близка като усещане и затова взех решение да бъде по тази тема. Златният шаран е символ на израстването на човек. Той плува винаги срещу течението и когато стигне края на пътя си, се превръща в дракон. Това е символиката. Все още съм сигурна, че съм по пътя, но не съм станала дракон. Другата ръка беше подбрана по подобен начин, но държах да има гейша. Тя е символ на отдадеността. Аз съм много отдадена на всичко, което правя и на хората, с които съм. Хората, които ме познават, знаят защо са тези неща по мен.

 

Имаш дъщеря. Предполагам, че на нея татуировките ти не ѝ правят впечатление?

 

Не. И по-скоро не одобрява, но не мога да кажа, че, когато сме някъде заедно, се чувства зле от това. Даже се забавлява заедно с мен. Общо взето хората винаги се обръщат, поглеждат, заглеждат и тя така се усмихва доволно. Твърди, че няма да си направи никога татуси...

 

Точно това щях да те питам. Ако ти каже: "Мамо, утре ще си правя ръкав..."?

 

Аз съм ок. За мен това е вътрешно изразяване, познавайки я. Не мога да кажа, че всеки един, който има ръкав, го е направил, защото е било толкова важно за него, колкото например е било за мен. Но, ако дъщеря ми направи такава крачка, смятам, че ще е по същите причини, по които и аз съм я направила. Твърди, че няма да се татуира... но все пак е още само на 10 години.

 

Като цяло обществото ни обаче продължава да възприема трудно хората с много татуировки. Смяташ ли, че жените, които са много нарисувани, се сблъскват с още по-голямо неразбиране?

 

Не знам. От моята гледна точка, средата и хората, с които общувам, татуировките по-скоро предизвикват положителен интерес. Дори имам случаи, в които непознати хора се свързват с мен, за да питат къде и как са правени татусите и след това всичко прераства в страхотни приятелства. Не мисля, че татуировките са проблем. Даже напоследък татуираните жени по-добре се приемат от татуираните мъже. Може би защото се смята, че при мъжете по-скоро е показност. Ако една жена се татуира толкова много, вероятно е символ, защото е факт, че не всяка ще си го позволи. Смятам, че, ако това е начинът да се изразиш, колкото и странен да е той, така трябва да бъде.

 

Значи ти също се изразяваш и чрез татуировките си?

 

Да. Последните години от живота ми ми се налагаше да бъда някоя друга, да изглеждам по начин, по който не се чувствам и да правя неща, които не са ми важни. Това също до голяма степен отприщи нещо в мен.

 

А смяташ ли, че татуировките могат да накарат една жена да се чувства по-секси?

 

Абсолютно. Най-малкото заради това, че те забелязват. Ако татуировките са съчетани с видимо добре възприемаща се външност, тогава нещата стават много ок. Има жени, които са много красиви, секси, но татусите някак си не са техният начин за изразяване. А има и други, на които големите татуировки много им отиват.

 

Ще продължиш ли да се рисуваш?

 

Да, имам още работа по ръцете. Имах идея да си свържа ръкавите в пространството над гърдите, но много хора около мен казват "Хайде, това не!" (смее се). Засега съм го стопирала като проект. Ще мисля. Може би по-скоро мисля за гърба, но със сигурност ще има още нови неща. Имам и една на крака, която трябва да си довърша.

 

Какво ще посъветваш хората, които искат да се татуират, но се колебаят дали да го направят?

 

Страховете обикновено са два. Страхът от болката и страхът, че ще им омръзне. Болката е изключително лично усещане. Аз стоя по пет часа и нямам проблем. Да, факт, жените издържат повече на болка като цяло. Но страхът за това, че нещо, което ти харесва в даден момент, после няма да ти харесва е много по-притеснителен. Ако не са сигурни точно какво искат, по-добре да не се прави. Също така смятам, че татуировката наистина трябва да има връзка с тях самите, ако ще едно цвете да е. Така всеки път, когато се погледнат, татуировката ще им говори нещо.

 

За финал ще те помоля да довършиш изречението "Татуиран не означава..."

 

Татуиран не означава некомпетентен. Ако някой е приет с този външен вид и си върши работата добре, това е само още един плюс за него.

Неда Ковачева

Христо Узунов, Див Бг