Да учиш това, което ще ти донесе много пари и у дома! От какви кадри ще има нужда бизнесът в Източните Родопи в следващите години
Жельо МИХОВ
„Не ми казвай каква диплома имаш, а какво умееш да вършиш". Този лайф мотив съвсем скоро ще се превърне в основен на всяко едно интервю за работа, особено що се отнася за региона на Родопите. Тук разбира се, специалисти „всичколози" не липсват, но когато говорим за бизнес със сериозни параметри, нещата придобиват съвсем различни измерения.
В един период от време страната ни започна да произвежда ВУЗ-ове и да моделира висшисти в четириъгълния калъп на подпечатаната диплома. Така само за около 20 години производство на конвейер китапите набъбнаха на нива „по две на калпак", а в същото време родното образование започна да издиша от закърпените пробойни и разкриваше нови в тенденцията на масова неграмотност. Бизнесът започна да издиша в търсене на подходящи кадри, а действителността към момента е проста-университетът е трамплин към търсене на възможности в чужбина. Преди влизането ни в Европейския съюз най-лесният начин за намиране на работа зад граница бе именно поне година прекарана във ВУЗ. Тогава, още преди сесията, започваше прелистването на оферти за бригади извън страната. Много от родните студенти се възползваха, а това почти на 90 процента водеше до зарязване на образованието. След 2007 година нещата станаха още по-лесни. Младите в страната започнаха да мислят в по-далечни перспективи и влизането в университет започна да означава-излизане в посока висше учебно заведение на запад. Голяма част от записалите първи курс в роден университет започваха да търсят възможности за прехвърляне в чужди висши училища, ако пък не успееха, то неминуемо кандидатстваха за магистратура във ВУЗ-ове във водещите в света държави.
Всички причини са съвсем обективни и познати. С течение на времето болшинството от ценните кадри се оказаха извън страната, а вътре ситуацията май е следната-пълно с висшисти и недоволен бизнес. Разбира се напълно илюзорно е да се смята, че подобна ситуация е съвремие само на България. Светът е напълно глобализиран и икономическата миграция съществува дори и във водещите икономики. Естествено, че параметрите на роден фон са доста по-различни. И те ще продължават да поддържат нива, дори и да бележат ръст. Причината е в липсата на съществен и сериозен диалог по оста държава-бизнес. Защото след бума в производството на МОЛ-ове, така и не бе съставена една от най-важните концепции за бъдещите 10-20 дори 30 години-каква икономика ще развива страната ни? Подобна програма трябваше да бъде съставена още преди влизането на България в Европейския съюз и тя вече да започва да дава своите резултати. Такава обаче липсва, заменена със закърпващи мерки като различните програми за осигуряване на временна заетост, курсове за преквалификация и т.н. „Бълват се фризьорки и козметички, но липсват кадри за машиностроенето. Карам работници от километри всеки ден защото в един областен град не мога да намеря подходящите хора". Думите са на бизнесмен от Смолян, който онагледи липсата на взаимодействие между бюрата по труда, образователните институции и икономическите нужди на един регион, разположен в периферията на страната и с определени икономически възможности.
Е, някъде там е скрит отговорът за „дереджето ни сиротно", за обезлюдяването на регионите и за икономическия рестарт на държавата. И както споменахме, все още няма яснота каква икономика ще развива страната ни. А трябваше вече да усещаме промяната, следвайки една ясна и точна програма за развитие, неизменно изпълнявана от всяко едно правителство.
Специалностите, свързани с новите технологии, маркетинг привличат голяма част от студентите. „Стари, но много необходими професии, за съжаление не се търсят", коментират преподаватели от водещите ни университети. Според тях именно в търсените специалности се влиза почти без изпит и с нисък успех. Обратното е при „най-предпочитаните", които създават кадри, чиято реализация обаче обикновено тръгва в съвсем различна посока.
Нужни ли са на бизнеса висшисти на конвейер?
Край Крумовград ще стартира най-мащабната инвестиция в региона на Източните Родопи. За златодобива на Ада тепе ще бъдат налети 164 000 000 долара, а през годините на експлоатация на находището ще бъдат ангажирани общо 530 работници от региона. Реалният старт на процеса ще генерира финансов ръст и в останали отрасли от икономически „задрямалия" район, сочат анализатори. В случая подходът на „Дънди прешъс" може да бъде дефиниран най-просто с формулата, която посочва самият изпълнителен директор на компанията в Крумовград Илия Гърков, а именно „Печеля-печелиш". Канадците дадоха безплатно своето ноу-хау, което правителството тепърва тръгна да реализира в програмата си, чрез която бизнесът и образованието трябва да бъдат тясно свързани. Още от 2012 година компанията започна обучението на собствени кадри, а първите работници от Крумовград вече натрупаха стаж, макар и не на работните площадки на Ада тепе. С други думи, компанията сама ще издаде „дипломите" на бъдещите си служители. Този подход, прилаган в най-развитите икономики, все още звучи като научна фантастика за родните стандарти. Бизнесът от друга страна не иска „фризьорки и козметички" от програмите за обучение, но и не подава ръка на професионалните гимназии и някъде там нишката се къса и отново достигаме до липсата на ясна концепция-какъв тип икономика ще развиваме и какви ще бъдат съпъстващите нужди. В същото време примерите са дадени, а нито една компания досега не е патентовала схващанията си за икономическо развитие. Просто могат да се взаимстват. „Нов внос" работници е излишен, достатъчен е внос на идеи. „Опитът ни в цял свят е показал, че когато се наемат на работа местни хора, те гледат по много по-отговорен начин на дейността си", категоричен е изпълнителният директор на „Дънди прешъс металс Крумовград".
На Ада тепе са работили едни от най-древните златари в Европа и след хиляди години златодобивът отново ще бъде водещ поминък в региона. Компанията вече направи първия маркетингов удар с най-мащабните и скъпоструващи археологически разкопки в страната. Вторият ще се случи с музея на златодобива. Ада тепе може да се превърне в марка не само на Крумовград, но и на изделията от благороден метал, изработвани в региона. Стига да има златари, които биха се решили на крачката да рекламират пред туристи произведенията си по „древните традиции на тракийските майстори".
С други думи златоносната мина не е само в ръцете на инвеститора. Златният шанс трябва да се доразвива и нито една възможност да не се пропуска. За всичко това обаче са нужни необходимите кадри, а във ВУЗ-овете специалност „Печеля-печелиш" се учи само в кратките мигове при заплащането на семестриалната такса.
Училището - първа крачка в кариерата
Ученици от Кърджали извършват компютърна диагностика на автомобили в Австрия. Това е част от производствената им практика, а занятията се провеждат от австрийски преподаватели с дългогодишен опит и на реални работни места. Резултатът от съвместните програми и богатата база на школата на запад ще даде своите най-добри резултати само след години на родна почва…
Преди няколко месеца от Асоциацията по туризъм „Перперикон" предложиха идеята в училищата в Източните Родопи да се въведе обучение по гръцки и румънски език. Целите са ясни: потокът към и от „Маказа" трябва да захранва туризма в региона, но разбира се, за това също са необходими кадри.
„Не може да се развиваме на туристическата карта с две-три магазинчета за сувенири", бе всеобщото мнение по време на учредяването на асоциацията. Есенен и пролетен панаир, организиране на туристическо изложение, рекламиране на всички магнетични местности в Източните Родопи, създаване на киноцентър, круизи по Водното огледало, лечебен туризъм. Тези краткосрочните цели вече очертаха мащабите на асоциацията още на първата сбирка след създаването й. На нея присъства и председателят на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов. Един от най-големите експерти в този бранш в страната посочи, че основен двигател в развитието е залагането на постмодерния културен туризъм. „За съжаление в страната ни все още липсва регистър на туристическите атракции, няма и изготвени подневни и почасови календари на културните събития в регионите. Това обрича туриста на бездействие. Неговото време трябва да е уплътнено. Туризмът е пари. Вие трябва да мислите за пари и за създаването на работни места. Вместо да се харчат милиони лева за проекти като „Цанков камък", по-добре щеше да е тези средства да се изразходят за реклама на страната ни. Тогава дори касиерката на Мачу Пикчу щеше да знае къде се намира Перперикон, а древният град на траките би бил конкуренция на този в Перу. Силната реклама означаваше организиране на конференции, снимане на филми за „Дискавъри", убеден е Драганов. По думите му трябва да се използват всички възможности на региона за развитие на туризма. „С това уникално „Водно огледало" и с необходимите сцени край него, могат да се организират концерти и фестивали, тук да идват известни изпълнители, които да привлекат огромен брой туристи. Не е нужно идеите да са големи. Тръгва се с малки, но осъществими, докато се постигне необходимия размах. Вашата организация спокойно може да инвестира и в учениците. Раздайте по един таблет на единадесетокласниците с една-единствена задача: да завързват контакти със свои връстници от съседните ни държави и да ги канят на гости в Кърджали. Те ще дойдат с родителите си, а те от своя страна ще харчат пари именно тук", подаде идея Драганов.
Родопчани във всички възрасти, впрегнати в една обща кауза-развитие на туризма в региона? Защо не? Всъщност кариерата в бранша на Румен Драганов стартира именно по този начин. Работил е като пиколо в хотел на Черноморието в студентските години. Тогава видял човек, занимаващ се с привличане на чужди туристи, да кара „Форд Мустанг". „Казах си: „И аз искам такава кола!". И така продължих до ден днешен да се занимавам с този бизнес", казва Драганов. Висшето му образование няма нищо общо с професията му. Една кола и една мечта правят ненужен един китап.
Мега инвестиции и природни дадености. Какво не ни достига тогава? Повече работа, идеи и ясна концепция как да се възползваме от възможностите си.
На снимката: Това са бъдещите специалисти по компютърна диагностика
Сега Крумовградчани трябва да разберат , че хората за ада-тепе са назначени през 2012 г. Това че са ви обещали 250-300 работни места „духайте супата”.
ОтговорИзтриване