Българската мечта - 1 работи за 4-ма гласуващи, а „бостанът” ражда политици и социално слаби

За китапа, уменията и въпросите „Кой" и „Защо"

Жельо МИХОВ

„Self-made person". Това е понятието за Американската мечта, тласнала хиляди емигранти отвъд океана. Възможността човек да успее в живота, благодарение на упоритост и много труд. Едно понятие, налагано още от обявяването на независимостта и мощния икономически устрем на бившите английски колонии. Имаше един виц за Американската мечта и българското участие в нея. Нашенец чул, че в Америка „парите сами чакат да ги прибереш" и заминал. Стъпил в Ню Йорк и тръгнал да се разхожда. Докато зяпал живота по Пето авеню, вятърът пратил в краката му смачкана 5-доларова банкнота. Нашият я погледнал, но си казал: „Аре бе, ще се навеждам, още не съм пристигнал и да почвам да работя!?". Е, това пък е Българската мечта-максимум мангизи за минимум усилия и без резки движения, че са възможни сецвания. Упражнението бе дълго практикувано в продължение на 9 петилетки и резултатите още са видни. Философията „Ние се правим, че работим, те се правят, че ни плащат" все още е тачена от новосъздадения капиталистически пролетариат. Същевременно всяка единица в строя си задава упорито въпроса „Що?". Що така сме най-бедни, що нищо не потръгва в тази държава, що плащам толкова скъпа вода и ток и т.н. И така постепенно България се превърна в един от най-големите производители в региона на умове и евтина работна ръка за износ. Във всяка точка на планетата. До 30 години в страната вероятно ще останат само пенсионери и цигани. Поне такива са прогнозите на статистиците. Към момента на един работещ се падат по двама пенсионери и двама социално слаби мургави нашенци. Е, няма как парите да стигнат, няма икономически постулат, който при тези тенденции да смени знака минус с плюс при показване на резултата. А бусовете със заминаващи извършват ежедневни курсове. България-страната на избягалите и политиците. За вторите това е дюшеш. Тук остава най-твърдият електорат-пенсионери и роми. Едните се прехласват с по пет лева бонус по празници, други необезпокоявано строят къщи където им хрумне, а за плащане на ток, вода и т.н., за тях си е просто „така нататък". И едните доволни, и другите-сбъдване на Българската мечта.

Делим се на емигранти и останалите

Пек и прах в Кърджали. Улиците-разкопани, плочките пред входовете на жилищни кооперации-разбити, в областния град тече ремонт на водопроводната мрежа. Правим воден цикъл, а един от работниците вече е в …цикъл. Мъжът стои под сянката на дърво край панелен блок във „Възрожденци" и морно бърше с ръкав потта от челото си. Край него има цял куп плочки, които трябва да постави по тротоара. След кратката почивка отново се захваща със задачата. Реди плочка до плочка, натаманявайки ги леко с гумен чук. До него се спира жител на блока и го пита защо не поставя цимент във фугите. „Чок сикимде. Това ми дадоха, с това работя. Питай шефовете", следва отговор. „А бе, нали утре отново ще се извадят. Комшията като струпа два тона дърва за вкарване в мазето и до там бяха плочките", недоумява мъжът и вижда безпомощно повдигнатите рамене на работника и: „Нищо не е съвършено в този живот. И на мен трябваше да ми плащат по 30 лева за линеен метър, ама дават по 20. Да бях и аз началник, да ти отговоря. Кой за каквото е учил".

 „Защо искате да кандидатстване за този пост? Вие работите в нашето учреждение, позицията не ви задоволява?". Въпросите са зададени на кърджалиец, работещ в компания в Канада. А отговорът му е: „Когато напуснах моята родина, аз повече нямах намерение да се завърна отново там. Затова съм дошъл във Вашата страна, не само да работя, но и да се развивам. Смятам, че съм подходящ да поема повече отговорности в компанията…". Следва новото назначение.

IELTS General exam. Това е изпит, който отваря врати към „белия свят". Той дава сертификат за емиграция в Австралия, Нова Зеландия, Канада и други англоговорящи страни. Провежда се около десет пъти в годината. „Явих се на подобен изпит. Бяхме може би 700 кандидати, млади хора на възраст до 30 години, с образование, кадърни", разказва кърджалиецът, според който нормално бъдеще в нашата държава може да види единствено някой закоравял оптимист.

С други думи, 7000 млади нашенци ежегодно държат този изпит, който им предопределя бъднини далеч от родния край. Те рядко влизат в статистиките и нито веднъж в сметките на каквито и да било политически партии.

Май започна да става ясен отговорът на онзи въпрос „Що така сме на тоя хал?".

Никой не бяга от хубавото и никой не се връща обратно

Инвестирай в образование, а после търси изява зад граница. Износът продължава. А у дома за постигане на Българската мечта почти винаги са необходими правилните хора и разбира се, някой и друг лев. Така например, ако „тати" се бръкне с 20-30 хилядарки в зелено, само за месец-два се вади някакъв китап от Харвард, а после се отварят и министерски кабинети. Естествено, че да станеш голям човек обаче е необходимо да си човек на голям човек. А колко подобни чакат своите „министерски" дипломи! И ще ги вземат. Вече казахме, че на един работещ се пада да издържа около 4 гласоподаватели, половината от които евентуално неграмотни, а останалите „напазарувани" с по петак по празници. За работещия границата винаги е отворена, затова той не влиза в схемата „тати-пари-връзки-постове-много пари". Това е аритметиката на прогреса. В същото време бъдещи безработни влизат в програми за професионално обучение, за да… получават на ден по някакви си 8 лева. Набиват им знание на стари години, а те си чакат дневната доза щастие. Ако им ги дадат, защото и бъдещи компютърни спецове изреваха, че едва ли не са ходили отново на даскало за по 8 часа на ден, пък пара йок. Инвестирай в себе си, за да получиш. Но тук нито едната стратегия е точно такава, нито другата-ела да учиш, ще вземеш някой лев. Щото едните вече са метнали торба с пари, за да получат камион с мангизи, а другите смятат, че уменията трябва да се заплащат още преди да бъдат придобити. Яко, а! Звучи объркано, но всъщност това е стройно подредената ни шизофренична действителност. И после `айде да си мерим китапите и сертификатите, а няма една шибана плочка, поставена като в белия свят по родните тротоари. Положението е „чок сикимде", зоната на здрача. Проблемите са ясни, но те никога няма да бъдат решени, поне не и докрай. Защото подобно положение устройва най-вече производните на схемата „тати-пари-връзки-…". Не правете извода, че това са продукти на съвременния капиталистически дзвер. Не, нищо подобно. Това са издънките на онова време, в което всички бяха равни, но още през 90-те стана ясно, че те са били по-равните.

Селата обезлюдяха. Вътрешната миграция в страната придобива други измерения и хората все по-често търсят нови дестинации. Стягат куфарите и оставят страната единствено в спомените си. Нивите буренясват, но нашенецът се разполага баровски из кръчмите със спечеленото от гурбета, неистово търсейки вниманието на останалите у дома „селяни", които да аплодират изпълненията му с възгласи „Ей тоя човек стана! Баси баровеца, от баирите възкачи своя най-висок хълм на просперитета! Тц-тц, а к`ъв селянин беше!".

Героят на масите вдига чаши, лее алкохол по покривките, черпи в кръчмата, а после олюлявайки се отново сяда зад волана. Дава газ, влизайки смело в поредната дупка на пътя, родила се от познатото „чок сикимде" и свършената по нашенски работа в родната зона на здрача. На отсрещната маса в кръчмата вероятно историите му за успех и величие в евро са били чути и от работника, поставял асфалта на пътя, по който съвременният нашенец със самочувствие е профучал.

Около 7000 кадърни нашенци бягат с мисълта никога да не се завърнат в страната, два пъти по толкова напускат, за да се превърнат в най-евтината работна ръка на запад, след бежанците от Африка и Близкия Изток. А какво ли би станало ако този потенциал се задържи в тук? Поне едно със сигурност-съвсем различна политическа конюнктура. Това последното обаче има най-силните противници. Отговорите на въпросите „Кой?" и „Защо?" ще придобият човешки облик съвсем скоро. Доволните физиономии ще могат да се видят разлепени по всевъзможни места, а премахването им няма да се случи дори след като поредната баница бъде разделена.

24rodopi.com