Д-р Черкезов: При прием на болен му се пускат 30 изследвания! Какво стои зад това? Германско лекарство струва 2 лева в Турция, а у нас – 8?

Твърде силно е да се каже, че здравната ни система е пропита от корупция. По-скоро става въпрос за недостатъчен контрол, което е присъщо не само за здравната система - случващото се в нея е огледало на обществото ни.
Това коментира д-р Тодор Черкезов, директор на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски" в Кърджали.
„В здравната система не участват само лекари и медицински сестри, а цялата търговска и бизнес среда, законодателството и институциите. Ще дам един прост пример. Днес ми докладват, че за да ремонтираме покрива на болницата, трябва да имаме разрешително от общината. Оказва се, че то струва хиляда лева. Е, ще ги дадем, защото трябва да подменим счупените керемиди. Но тези хиляда лева откъде идват? От министерството ли? Не, те са от прихода от здравната каса. Тя казва - ние плащаме само за лечение на пациенти. Нищо подобно. Тя плаща от А до Я за всички болнични разходи освен за големите инвестиционни, защото няма друг, който да ги плати. Как да си обясним, че болничният сектор, посочен като един от проблемните за страната, представлява много голям интерес за инвестиции в частни болници ? Излиза, че не за всички е зле в болничния сектор. Затова и все по-често се говори за прозрачността при разпределението и консумацията на финансовите ресурси в здравеопазването. Има региони, където хората са с минимален достъп до здравеопазване, и други, където възможностите са много големи. Ето тук е мястото на регулаторната роля на държавата. Ами като си решил да инвестираш, направи болницата си в тези отдалечени райони, а не ги концентрирай само в София, Варна, Стара Загора и Пловдив. Клиничните пътеки продължават да бъдат начинът за финансиране на болниците. Докато приходите и оцеляването зависят изцяло от този финансов инструмент, логично е в едно търговско дружество, каквото в момента е болницата, да продължава прие мането на повече болни. Как иначе ще се справи болницата, за да не трупа дългове? Трябва да се махнат клиничните пътеки като средство за финансиране и те да останат само за да може да се проверява доколко е качествено лечението.Да се договаря годишен бюджет на болниците на осреднена база от последните три години и те да работят с него свободно, разпределяйки го през месеците на годината. Това да бъде една временна антикризисна мярка до изработване на нов механизъм на финансиране", казва шефът на областната болница в града край Арда пред столичен вестник.
Изпълнителният директор смята, че ако разполагат с бюджет, болниците ще бъдат много по-свободни и в тях ще останат хората, които в действителност имат нужда от лечение.
„Като млад лекар моят началник на отделение ми казваше: „На всеки пациент пускаш три изследвания и се ориентираш по тях за какво става въпрос. За всяко четвърто изследване ще се мотивираш." Ето как системата сама си пази ресурса. А сега при прием на пациент се пускат автоматично от 25 до 30 изследвания, защото това се изисква от клиничната пътека. Какво стои зад това? Нека всеки се опита да си отговори", допълва д-р Черкезов.
Системата е заредена с много неравенства, категоричен е специалистът по кожни болести.
„Те са във финансов, в организационен аспект, в достъп до здравеопазване, в корпоративни схеми, които безспорно с ъществуват. Как да си обясним иначе, че например едно произведено в Германия лекарство в Турция струва два лева, у нас в аптеките е 8 лева, а болницата го купува на десет лева", посочва д-р Черкезов.
24rodopi.com