Настоящи и бивши служители на Дънди Прешъс Металс Челопеч, техните семейства, представители на местната общност и партньорски компании, ще се съберат на традиционния годишен празник край местния язовир „Качулка" в село Челопеч, за да отбележат Деня на Успението на Св. Иван Рилски, патрон на българските миньори и работещите в минната промишленост – 18 август.
Това съобщиха от пресцентъра на компанията, която ще добива злато и в района на Крумовград.
Освен с професионалния си празник, работещите в рудник Челопеч тази година ще се поздравят и по повод 60-тият юбилей на минно-преработвателното предприятие. Отбелязването на подобна годишнина е рядкост в историята на световната минна индустрия, тъй като малко находища дават предпоставки за толкова дълъг живот.
В находище Челопеч се добива медно-златно-пиритна руда. Установени са 12 рудни тела, 6 от които са в експлоатация. В находището са открити няколко нови за науката минерали.
Първите проучвателни работи в челопешкото рудно поле датират от 1840 г. и са описани от французина Ами Буе. Начало на по-мащабните дейности по добив и преработка на руда в Челопеч започват през далечната 1954 г. През 90-те години на миналия век предприятието временно прекратява дейност поради невъзможност на металургичното предприятие в Пирдоп да преработва рудата по екологосъобразен начин.
В последните 10 години предприятието в Челопеч се стопанисва и управлява от компанията Дънди Прешъс Металс. Оттогава започват и инвестициите, свързани с модернизацията и рекострукцията на добива и преработката на руда, безопасността на хората и опазване на околната среда. С ново оборудване и технологии, компанията постига бърз растеж и успява да се превърне от рудник, работещ с морално и физическо остаряло оборудване, в еталон за най-модерен рудодобив.
Дънди Прешъс Металс има основно постижение за внедряването на технологични иновации в минната дейност с адаптирането на съвременните ИТ технологии от други индустрии в подземни условия. Изградената Wi-Fi система осигурява връзка на работниците и машините в цялата инфраструктура на рудника от над 80 км изработки под земята и всички обекти в „подземния град", с единен Оперативен център на повърхността. Тази иновация се прави за пръв път в подземен рудник и е обект на интерес от страна на много световни минни компании. В резултат, фирмите за минно оборудване и минен софтуер вече работят по проекти, които да осигурят необходимата интелигентност на машините и свързаност с централизирана система.
За по-ефективно изземане на подземните богатства, прекратяване на пропаданията на повърхността и подобряване на безопасността, в рудник Челопеч бе въведен нов метод за изземване на рудата - камерно изземване с последващо запълнение на иззетите пространства. Изграден и пуснат в експлоатация е подземен трошачен комплекс и нова гумено-транспортна лента. Напълно обновена е и флотационната фабрика и е въведена в експлоатация полуавтогенна мелница. Обогатителната фабрика на Дънди Прешъс Металс Челопеч е първото място в света, където работят най-новия тип флотационни машини - т.нар. „стъпкови флотационни реактори". Значим успех в пълноценното оползотворяване на подземните богатства е въвеждането в експлоатация на пиритния проект на компанията, който осигурява по-пълноценно извличане на полезния компонент от рудата.
Извършената модернизация и реализираните промени са направени не само за увеличаване на производителността, но преди всичко за достигане на по-ефективен добив и преработка, и съответно удължаване живота на рудника.
Всички проекти в рамките на модернизацията са замислени и реализирани с цел намаляване въздействието от производството върху околната среда. Значително е повишено оборотното използване на водата за промишлени нужди. Преустановено е заустването на вода от хвостохранилището в река Тополница. Изцяло е модернизирано съоръжението за минни отпадъци. Напълно е елиминирана необходимостта от транспортиране на отпадък от добива на рудника на повърхността. Пускът на подземния трошачен комплекс понижава значително шумовото и прахово натоварване. Сериозно е намален въглеродният отпечатък на предприятието.
Успоредно с предприетите стъпки за модернизация и технологично обновяване, още през 2004 г. компанията започва мащабна рекултивация на терени – първата от 50 години насам. На мястото на нарушени от минали минни дейности участъци, днес вече са раззеленени специално подбрани и грижливо отгледани видове дървета и храсти. Ликвидирани са пропадания на повърхността, които са запълнени и изцяло възстановени като земи от държавния горски фонд.
Предприятието формира 0.36% от БВП през 2013 г. /от 0.06% през 2004 г./ Обемът на инвестициите в Челопеч представлява около 5.64% от общия обем на чуждестранните инвестиции в страната. Средната заетост в дружеството за последните 10 година е от 865 души, със среден ръст на работните заплати за същия период от 9,6% годишно. В сравнение с частния сектор, заплатите на работещите в Дънди Прешъс Металс Челопеч за тези 10 година са над 3 пъти по-високи и тази тенденция се запазва към момента. Икономическият анализ показва, че чрез осигуряване на работа за подизпълнителски фирми и доставчици, компанията осигурява допълнителни 1187 работни места и още 200 в съпътстващ бизнес в региона и страната.
Дънди Прешъс Металс е един от големите корпоративни дарители в страната и носител на годишната награда на Българския форум на дарителите за 2013 година. Компанията финансира изцяло частна езикова гимназия в Челопеч, която вече години е сред най-добрите в класациите по успех.
Дънди Прешъс Металс Крумовград притежава концесионни права върху находище „Хан Крум", в близост до Крумовград, и подготвя необходимите разрешителни и проекти за реализирането на добив и преработка на златосъдържащи руди от участък Ада тепе. Това ще бъде първият нов минен проект в България през последните 30 години в България.
24rodopi.com
Share To:

24rodopi

Post A Comment:

1 comments so far,Add yours

  1. Анонимен17/8/14 20:59

    Дънди са светлинни години напред от останалите рудници в България.
    Дано скоро почнат и в Крумовград, животът там ще разцъфти и възкръсне.

    ОтговорИзтриване

Съдържанието на 24rodopi.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24rodopi.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24rodopi.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24rodopi.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24rodopi.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24rodopi.com не носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK

Важно: Ползвайте материалите в 24rodopi.com, но ако уважавате труда на репортерите ни, които търсят новините на терен, цитирайте сайта. Ако поставите и линк към 24rodopi.com, нищо няма да загубите.

Администраторите на форума на rodopi24.blogspot.com пък призовават за толерантност и спазване на добрия тон под дописките. Те запазват правото си да ограничават или блокират публикуването на мнения.