Дори „гарантираният” тройкаджия знае: И в училище, и навън всичко е пари!

Жельо МИХОВ

„Малката е изключително щастлива, че тръгва на училище. Избира си сама тетрадките, моливите, боичките. За раницата само имахме известен спор защото тази, която си избра, едва ли ще й стигне за всички ученически пособия. Тази година съкратихме почивката по време на отпуските защото трябваше да се заделят пари за първия учебен ден", казва майка, която пазарува в книжарница с дъщеря си. Придружава я нейна приятелка, която обаче ще стяга осмокласничка. „Все още не купуваме нищо. Ще изчакаме първата родителска среща и какво ще кажат учителите. Какви учебници ще трябват и други пособия. Всяка година има нещо ново и вече не избързваме. Никой не разполага с излишни пари, за да купува по два пъти", споделя жената.

1348 първокласници ще прекрачат за първи път училищния праг на 15 септември в Кърджалийско. Школата в региона ще се напълнят с 15 277 ученици.

„Че какво има толкова да се готвим за даскало?", отговаря с въпрос дванадесетокласник от Кърджали. Играе карти с приятели пред гараж в квартал в областния град. Всички са ученици и всички надигат по бутилка бира. Замахва с ръка и праска по масата, залепяйки туз пика с думите „Коз! Да ви видя сега!". „Нашата е най-лесна, подхваща момчето. Последна година сме. Няма какво толкова да го мислим. Не сме отличници, пък и нямаме мерак за такива. Двойкаджии няма как да станем, защото никой няма да допусне да не завършим. Досега избутахме без такива притеснения. Аз лично съм ходил два пъти при директора през годините, за да ми се моли да не се местя в друго училище. Гарантирал ми поне тройка по предметите, които ми създават неприятности. Кой ще изтърве толкова пари за главите ни? Няма такава вероятност. Нали се плаща за ученик. Колкото повече, толкова повече мангизи. Всеки го знае. Всичко е пари, това научихме до този момент в училище. Затова и сме по-пресметливи. Цяла година можем да изкараме с по една тетрадка. Това се нарича да свиеш колана в кризата и да не утежняваш бюджета. Учебници-от тоя, от оня, на половин цена, на четвърт, друг път просто назаем. В училище няма кой да мрънка, че не си си купил. Всеки трябва да е солидарен в кризата. Трудни времена са и човек трябва да подрежда харчовете си по приоритет, а учебници и книги са на последно място", завършва тирадата си смеейки се бъдещият абитуриент. „Голяма скука е в училище, но не остана, още малко, ще избутаме и тази година", подхваща друг от карето картоиграчи. „Няма какво толкова да се научи. Пък и голяма част от предметите не ни вълнуват. С нищо не могат да ти помогнат, за да се извадят пари. Това разбирам аз под знания-нещо, което да използваш за твое добро. А какво по-добро от мангизите? Тук да знаеш и да не знаеш е все същата работа. Ако имаш пари си купуваш диплома и си готов. Малко ли ги показват такива всеки ден, че и управляващи. Училището е важно, сигурно. Щом всички това разправят и всички са минали по този път, най-вероятно е така. Обаче примерите наоколо показват нещо съвсем различно. Що да се блъскаш като виждаш, че тези дето го правят не просперират тук. Всички бягат и търсят някъде навън късметът да им се усмихне. То и аз не смятам да се задържам. Завършвам и ще търся някъде пробив. Ако остана най-много да си чукам пред гаража картите, годините да си минават и да стана като баща ми. И така едно поколение, две, три. Пред гаража е задълбаване, в школото скука и загуба на време, трябва да се търси начин за правене на пари. Ама тук няма да стане. Брат`чеда е в Холандия и ми разправя, че в България единственото хубаво са старите приятели и евтиния алкохол. Така, че който остане тук май лошо му се пише. Или трябва да е мазохист, или да има железен черен дроб, вика брат`чеда", смята бъдещият емигрант и настоящ ученик.

Може и да е прав. Абсолютен факт обаче е, че близо 80 процента от завършващите средното си образование в Родопите напускат региона. Първоначално временно, но… Дали примерите, които ги заобикалят не смазват със суровата си откровеност и най-прекрасните спомени за жаждата за знание в първия учебен ден, когато и всеки един от тези млади хора е бил първокласник?  

„Работиш здраво като вол, но и доход от 1000 лева не те оправя. С всеки изминал ден се убеждавам, че няма бъдеще тук. Изходът за всички ни май е зад граница", споделя 40-годишен мъж от Кърджалийско. Върти волана почти нон-стоп. Кара бус със стока, а маршрутите го водят към съседните области, дори и към Гърция. Докарва допълнително с продажби на евтини стоки от България при съседите ни.

„В семейството ми работя само аз, а имам две деца. Разчеквам се от пътуване и накрая пак има висяща сметка в магазина. Едно се плаща, друго излиза…

Иде обаче началото на учебната година. Трябваше да запиша малката на градина. Места няма. Първо ме попитаха какво работя. Казах, че съм „бизнесмен на свободна практика" и вадя добър доход. Веднага започнаха да изтъкват проблемите на детското заведение, от какво има нужда и така нататък. После поведоха обясненията към дългия списък от чакащи децата им да влязат в градината. В крайна сметка поискаха финансова помощ за нещата, от които има нужда сградата. След като се съгласих да помогна, веднага списъкът с чакащи претърпя корекции, а детето ми получи място. Засега. Не се знае кой и с какви възможности ще дойде след мен.

„Застаряваме, нацията се топи, младите напускат, с отрицателен прираст сме!", се повтаря постоянно в медиите. А истината е, че дори за „малкото" останали деца няма свободни места по детските заведения. Трябва да се дават рушвети, за да бъде детето при едни чужди хора и родителите да работят. А ако другият дошъл да запише малкото в същия момент е безработен? Значи той не би могъл да вкара детето в градина защото няма възможност за „помощ" на заведението. Прибира се вкъщи и казва на жена си: „Утре щях да започна работа, но не мога. Трябва да гледам детето у дома, защото още не съм взел заплата и не мога да платя рушвета". По-късно същото ще му се случи и когато детето порасне и отново се наложи да бъде „вкарано" някъде. Тогава обаче той трябва да му обясни как стоят нещата в неговата Родина. Там, където си никой без връзки, малък човек без достатъчен доход, нищожество ако си без работа, и… незабележим като сиромах.

Не, никой не иска това бъдеще за себе си, нито за своите деца. Защото нашенецът ще избута трудните моменти, но детето му ще трябва да ги преживее същите в един момент.

Няма смисъл от живота тук. Смятам да замина и, здраве и живот, като се оправя, децата и жената да дойдат при мен. Те бързо ще се нагласят, сигурен съм. Докато е още време. Ние ще бачкаме, но поне със спокойствието, че живеят в общество, където трудолюбивите и умните просперират. Не там, където няма деца, а дори в детските градини приемат с рушвет. Това не е живот!", категоричен е още един бъдещ гурбетчия.

***

Няколко са датите, които все още не предизвикват освирквания по площади, политическа простащина и не отварят устите на скучни муцуни по телевизиите с нови интерпретации на историята. Въпреки, че в оплюването на миналото, разрушаването на паметници и градежа на химери сме достигнали незавидни висоти. На две от тези дати все още никой не е посегнал.

Това са 15 септември и 24 май. Първият учебен ден и празникът на славянската писменост. Пременени деца, просълзени родители и нова надежда за обществото и бъдещето. Датите, които закърпват съдраното одеало на българската интелектуална и политическа сиромашия. След тях, всичко сякаш тръгва по наклонената плоскост на съвремието ни с всички онези неща, които малко или много предопределят нашето бъдеще и това на региона и цялата ни страна.

24rodopi.com