Празник е при пълен бидон с туршия и отворена бутилка ракия

Делниците се превърнаха в диагноза

 

Жельо МИХОВ

„Засилва се бе, баба, засилва се. Преди не купуваха, сега е по-добре. Дали защото тази година нямаше реколта, но се спират, купуват хората. Главно алкохол", коментира възрастна жена на пътя между Асеновград и Кърджали. На малка сергийка пред дома си продава собствена продукция от градината.

„Ами, какво да ти кажа, хората наистина нямат пари. Ама, на, спират се и вземат главно алкохол. Казват, че празници идвали, а най-уважават домашното. Ние, какво, печелим по някой и друг лев. Да не сме само ние на пътя? Има толкова продавачи. Върви тази година. Зареждат се хората, но най-много наблягат на ракията и виното. А, какви хубави люти чушки в пластмасови шишенца продавам!", казва жената.

Това е в бакалията преди празниците.

Малко преди тях…

Има два вида време в България-мамка му и студ и мамка му и жега. Прогнозите за всеки от двата сезона са в същата насока. Месец преди месеца, предхождащ „най-тежкия" месец се започва... Чака ни незапомнен студ, адски жеги и т.н. Но зимата са най-ценни. „Дърво и камък" така ще се пукат, че ако беше жив Ботев никога нямаше да напише, че именно по такова време „Левски пее". С други думи-кошмар! Нещо обаче не се получава. Климатът се сменя като българските правителства и става все по-мек. Само прогнозите си остават все „политически".

Така се очертава и сега. Ще оцелеем и тази „страшна зима". Без да ни мигнат очите. Да, ама всеки се е подготвил. Кой с дърва, кой с дограма, кой с каквото намери. Нашенецът вярва на прогнозите, не обича да рискува.

Та, дограмата е сменена, а старата чака в дълбок резерв някъде по мазетата, за да влезе дървената й част в експлоатация, когато студът скове и портфейла. Тогава ще се почне едно трошене на джамове, едно разбиване на дървениите и цялата разруха ще се насочи към печки и камини. Това обаче при последен напън. Иначе дърва бол и все на една цена. Мокри, ама който закъса, да е мислил навреме. Ако ли не, ще свали седалките, ще отиде до пункта и ще окаля и измаца цялата кола, за да зареди едно 250-300 килограма. Най-яко е обаче на площадката за дървен материал. Няколко мургави дървари го гледат с интерес, грабнали брадви, а той наобикаля струпаните дърва с визията на разбирач и е твърдо убеден, че ще напипа сухите. Такива няма, но на пичовете с брадвите им доставя удоволствие в студа и не го закачат. Освен, че клиентът винаги е прав, егото му също не им пречи да стърчи накъдето си иска. В крайна сметка „сухите" са избрани, хвърлят се върху кантара и нашенецът плаща барабар и водата в тях. Следва мъкнене на чувалите до петия етаж докато с пълни гърди вдишва миризмата на кисело зеле. Вонята се носи през тераса, особено след ония интересни дейности по претакането.

Такава е тя предпразничната обстановка. Тя и следпразничната е същата. Разликата е само в количествените измерения. Качествените не са мръднали. 

И като се почне...

Дърва има, ракия и вино също, нашенецът е готов за „война". Цял месец може да държи обсада по празниците. Дори няма да си подаде носа навън. Но това при нужда. На него душицата му е в мохабета.

Собствената му тераса е обзаведена в капиталистически реализъм, но с подчертани нюанси на соц импресионизъм-бидон със зеле, кофа с праз, сандък с дърва и подпалки, туби с ракия и вино, буркани, дрехи на простора... Тоест-неприветливо място, пък и опасно, ако реши да се завърти и оплете из натюрморта.

Единствено решение-излизане навън. Чакат го няколко групички сходни персонажи, които стоят пред кварталните магазини. Всеки надига патронче и хвали зимнината си. От там се преминава към политиката, но темата е бързо оставена. Щом няма да се плаща за гласове или друга далавера от избори, обсъждането е безсмислено. Разговорите се насочват към най-обикновени битовизми, като могат да достигнат дори до спор за рецептата за приготвяне на пълнени охлюви. Съдържанието в патрончетата намалява, подсмърчането се превръща в основен звук и компанията постепенно намалява.

Ката ден до старта на серията празници.

Всяка подготовка има своята кулминация

Обикновено Коледа минава тихо в Родопите, но след това страстите се засилват. По стара традиция купонът за Нова година започва още от Стефановден. Като се засили глътката оттогава, та до… ранни зори на 3 януари. Култовото обаче е в генералната репетиция на 30 декември. Пробват се всички питиета и мезета за официалната част, споделят се мнения, които се прилагат на следващия ден.

Има си обаче и истински таланти. Фиркат здраво още от сутринта на 31 декември и в ранния следобед запяват „Полегнала е Гергана" до към 6 вечерта. После се засяда и почва истинският мач. Другото е ясно-гърмежи, заря, викове, истинско въстание. Случвало се е дори развихрили се нашенци да хвърлят буркани от терасите в панелките. Трясъци да има, дори когато свършат бомбите!

Всеки има собствени разбирания за веселба. Та като се отворят скритите клапи на жадните за празници и инерцията ги кара догодина. Тя стихва едва няколко дни след Ивановден. Намаля скорост докато напълно спре. Иде ред на махмурлука. А той пристига бесен и гневен ведно с всички сметки по време на веселието...

***

Декември е месецът на съвестта. За тези 31 дни всеки може да си напазарува малко успокоение за душата. Започват кампании за събиране на средства, отварят се банкови сметки, разказват се тъжни истории… Целта разбира се, е между чукането на дърво, да се помогне на нуждаещите се. Празниците винаги провокират състрадателност. Не защото тогава боледуват най-много хора, просто тогава съвестта е най-конвертируема. Всеки би могъл да закупи своята индулгенция, давайки поне малко от себе си. След което ще спи по-спокойно, ще надига по-весело чашката и топлината на доброто дело ще го сгрява до следващия декември. Тогава отново ще му бъде припомнено, че има нуждаещи се хора.

През останалото време ще го връхлитат все онези, същите проблеми, свързани със собственото му битие-видими и осезаеми. Скърцане със зъби, шумни псувни в алкохолен проблясък и пак мълчание в делничния махмурлук. Няма кампании, няма банкови сметки, няма тъжни истории, освен истината за собственото битие.

Надеждата за нашенеца изчезва като зелето в бидона и плацикащото се количество на дъното на тубата с ракия. Тя се възражда отново в края на годината, когато същите съдове отново са пълни.

Декември е месец, който успокоява съвестта и дава нова надежда. Особено за общество, чието ежедневие се е превърнало в диагноза.

24rodopi.com

На снимката:

Купонът в Родопите и целогодишен, кулминацията е от Коледа до 3 януари.