Комунисти от Кърджали: Другарю Живков, всички в Кърджалийско искат да си сменят имената! Тато: Изчезвайте, искате да развалите достлука на хората!

Бившият Първи се срещнал тайно с Тургут Йозал през октомври 1989 годена, двамата спряли „Голямата екскурзия"

Тодор Живков не е искал да сменя имената на българските турци, но делегация от кърджалийски комунисти му обяснявали как всички жители на Кърджалийски окръг искали да станат българи. Това твърди контраразузнавачът Павлин Павлов.

„Имало е случаи, в които Лилов (Александър Лилов – б. р.) многократно е разговарял с Живков и е казвал, че „е време да ознаменуваме 1300 години България с нещо грандиозно, да обединим нацията, да направим нещо в духа на това, което Борис I бил направил". Приближени на Живков са ми разказвали как слушал, слушал Лилов и му казал: „Сашо, толкова много си учил, че направо ти прелива акълът от главата. А всъщност си прост човек... Какво ме караш да направя?! Да разваля дослука на нашите хора, които си живеят мирно и тихо и никой не вдига врява за нищо?!...". И Александър Лилов тогава му дал другия аргумент: не че ние искаме, ами хората го искат. И буквално след дни се появява първата делегация - от Делиормана. Наши партийни лидери се срещат с Живков и се почва: цялото население иска да си смени имената. Той ги питал: „Защо говорите щуротии? Защо искате това нещо, бели на главата?!

…". Но след това била изпроводена и втора делегация от партийни лидери – този път от Кърджали, които също започнали да обясняват как цялото население там настоява да си смени имената. Тодор Живков първо ги разкарал, но след това успели да прокарат възродителния процес", твърди Павлов в интервю пред „Шоу".

Павлин Павлов е филолог и доктор по история. Работил е в Националната служба за сигурност в МВР до 1998 година и е бил офицер от Първо главно управление на Държавна сигурност. Той е и единственият у нас дисциплинарно уволнен по време на демокрацията старши офицер от спецслужбите.

Живков несправедливо бил посочен за злодея, разпоредил смяната на имената.

„Това беше подсказано много умело буквално след като Живков беше сменен. В началото на декември месец 1989-а се проведе т. нар. декемврийски пленум на БКП. Тогава Лилов започна доклада си: „Уважаеми другарки и другари, на някой може да му изглежда много учудващо, но никъде не беше намерен нито един документ на Политбюро за това, че е разпоредено да се провежда Възродителен процес!". Залата направо онемява! И той продължава - че това е дело на Живков, който със своите „диктаторски и други методи, използвайки своя репресивен апарат - МВР и ДС, своите амбиции…" и т. н. И си измиват ръцете, и го изкарват изцяло отговорен! Изведнъж и ние - хората от силовите структури, заедно с другаря Тодор Живков, се оказваме в едни редки фекалии! Само дето той си замина в по-добрия свят, а ние останахме наместени в тези редки исторически фекалии.

На съвещанието е интересно, че всички се обръщат към Лилов и му казват, че това, което той прави, е срам и позор. Някои даже му искат оставката. А генерал Касабов пък, началникът на Окръжното управление на ДС в Шумен, директно му казва: „За какво ни вкарахте в този огън?! С тези хора ние сме яли, пили, израснали... Какво имахме да делим с тези хора?".

Истината е следната: тогава просто другарят Семерджиев и другарят Лилов искаха да изпреварят събитията, да елиминират Живков и да запазят властта за себе си! За целта ни обявиха за виновни - него и нас. Трябва ясно исторически да се каже, че тази нескопосана и необмислена политически акция е била за завземане на властта. А Горбачов през същия период прави перестройка, която пък всъщност не цели демократически промени, а единствено да удължи живота на тази система. Подобни мотиви са имали и тези хора, които искаха да свалят Тодор Живков", твърди Павлин Павлов. Той разказва и за експулсирането на хора през лятото на 1989 година:

„Караха ни да ходим по адреси и да ги натискаме да емигрират, да се включат в „Голямата екскурзия". Давахме им паспортите, казвахме им, че имат 24 часа да заминат и толкова".

Павлин Павлов разказва и за среща на Тодор Живков с премиера на Турция Тургут Йозал, след която спира „Голямата екскурзия" и се обявява края на Възродителния процес.

„Никой не знае, че през октомври 1989 година той прави, бих казал тайна, негласна среща с министър-председателя на Турция Тургут Йозал. Уговарят я да се случи на неутрална територия, защото е било немислимо да се видят в България или в Турция. И на тази среща постигат споразумение още на момента да се спре абсолютно всичко по отношение на възродителния процес. Тази договорка е окончателна – всеки да бъде какъвто си иска – турчин, българин; да остане в България, да замине към Турция или пък да се върне обратно. Живков и Йозал си имаха достлук. Октомври месец се прави тази спогодба за успокояване на обстановката и пълна свобода, но то вече не е изгодно на никого да се чуе. Остава в историята единствено манипулативното и невярно твърдение, че Тодор Живков и ДС са отговорни за възродителния процес, а на практика те са едни от многото му жертви", допълва Павлин Павлов.

24rodopi.com