Севгин Дрьойвентак – един нестандартен джебелчанин в Холандия

Севгин Халил Дрьойвентак е нестандартен за родните ни ширини човек, но това не му е проблем, говори български без дори минимален издайнически акцент. Като го попиташ къде е роден, той отговаря така: „Роден съм точно, където е трябвало да се родя! На най-красивото място на планетата - Родопите, вдън горите тилилейски край Крумовград, в най-хубавото време на 1974 година - 22 юли, в най-големите горещини и явно заради това съм такъв импулсивен и експлозивен".

Всезнайко, сладкодумен бърборко, който и най-мрачното може да разкаже през смях и да махне с ръка с думите"И това е жизнен опит". Той български турчин от Кърджали, от 7 години живее в град Алфен аан ден Рейн /Алфен на Рейн/, Холандия, пише „Бгнес".

Севгин определя себе си като български гражданин, „но не казвам българин – роден съм в семейството на турци и съм възпитаван като турчин в България, и нямам никакъв проблем с хората, които не разбират това. Израснал съм в Джебел, там завърших основното си образование, имах прекрасни учители по български език. Благодарение на тях преодолях онова друго око, с което ме гледаха останалите, винаги е имало недоверие и предубеждение към хората от турското малцинство у нас. Българският си остана водещ в главата ми, с другите езици имам малки проблеми, владея 5 езика - английски, холандски, гръцки, българският, турският и руският са ми по дефолт".

По време на „възродителния процес", когато Джебел беше най-горещата му точка, тръгва за Кърджали да подаде документите си за средното училище, но милиция обгражда автобуса и след бой с палка по главата шокираното момче е арестувано. Биячът се оказал близък приятел на семейството му. Този инцидент дава особен тласък на живота му и оставя белег задълго. Премества се с родителите си в Кърджали, завършва техникум по механотехника и електроника с отличие. В онези смутни времена, когато комунизмът работи за противопоставянето и разделението на българи и турци, майка му се развежда и се омъжва за българин, което било шок и потрес както за българите, така и за турците, отбелязва „Бгнес".

Вратата на семейния апартамент често осъмвала нашарена с кръстове и грозни думи. Вторият му баща Найден, известен в Кърджали учител, успявал да успокои тревогите и страховете му, въпреки, че и него го гледали накриво заради брака му с туркинята.

„Всичко това отдавна отмина, но все пак остава една горчилка и макар да живея в Холандия, често си спомням за това. Как се озовах тук ли, след 18 години живот в София, в които трябваше да се преборя с какво ли не, а битието у нас ставаше все по-тежко, семейството ми се разпиля по чужбините. В столицата съм работил всичко възможно, за да се издържам и уча, бях напълно самостоятелен, но се справях. Бил съм сервитьор, журналист във вестник, в радио, сред много интересни хора. Завърших института за рехабилитатори. Но след като избухна прословутата демокрация нещата в България излязоха извън всякакъв контрол, не беше това, което душата ми разбира и иска. Така разочаровани много от приятелите ми напуснаха страната, след смъртта на Найден майка ми и сестра ми заминаха за Холандия. Децата от двата брака на родителите ни са общо 13 и всички сме пръснати по света, но се обичаме и търсим", разказва Севгин.

Първа в Хага се озовала най-малката му сестра и мислела да приложи традиционната формула на гурбетчията – месеци в Холандия, после пак обратно у нас. Това обаче е много трудно, той самият го е изпитал. Майка им я последвала и досега живее там. В София останал само Севгин, братята и сестрите му се установили в Турция, Русия, Австрия. Преди 7 г. тръгнал за Холандия със съзнанието, че балканецът ще порази и очарова белия свят с английския си език, характера и възпитанието си, но се сблъскал с първия езиково-културен шок. Затворил се в стаята си и три дни се чудил защо изобщо е пристигнал в Алфен на Рейн и какво ще прави. „Дори кафе не можех да си поръчам спокойно, всички говорят на своя език и не ме разбират, както и на улицата. Така дни наред близах рани, гордостта ми беше счупена. После просто се стегнах и научих езика, разбира се, не на това ниво, на което бих искал, но се старая", споделя неволите си той. Последната му работа е супервайзър в хотел до летище Схипхол, а и той обича да гледа как самолетите се вдигат във въздуха. Градът, в който живее, прилича на Кърджали – река Рейн минава през него, но за разлика от Арда тя е плавателна. Наблизо са университетските Лайден и Утрехт, Хауда – „столицата" на кашкавала „Гауда", Хага. „Все повече започвам да се влюбвамв Холандия, което е опасно, искам да си остана балканец. Много ми липсват миризмата на дивата мащерка, родопските хълмове, камъните, ручеите. Но пък намерих други красоти в тази плоска като тепсия страна, не случайно я наричат „ниската земя". Градът ни е на 7 метра под морското равнище, градината ми понякога потъва, но не е страшно", разказва Севгин.

Питам го как името Дрьойвентак е станало негово фамилно, а той пак се залива от смях и подчертава, че всички избори в живота му са осъзнати. „Сам избрах това, както някога ми се наложи в България да избера да се казвам Юлиян Ковачев – тогава се бях увлякъл по историята на Римската империя. Моята сексуална ориентация е доста коментирана, но аз се определям първо като човек и не крия, че съм хомосексуален мъж, това не ми пречи да се реализирам в професионален и личен план. В Холандия намерих подходящия човек и връзката ни е узаконена, еднополовите бракове са разрешени със закон. Сексуалната идентичности сексуалността са две различни неща, първото е по-сложно. Правил съм секс с жени, красиво и забавно е, но когато открих и другия вид секс, бях много повече впечатлен. Сега съм женен за Лесли Дрьойвентак, често с приятели се смеем заради преводното значение на фамилията – Гроздански. При подписването на гражданския брак в общината ме попитаха дали желая това име", разказва през смях Севгин. Лесли е от Суринам, държава в Южна Америка, бивша холандска колония допреди 35 години. Той е креолец, цветнокож микс от черно и бяло, университетски преподавател по специализирана педагогика и е единствен с тъмен цвят на кожата сред 2 000 преподаватели във висшите училища в страната. Когато 19-годишен пристигнал в Холандия, видял за пръв път сняг и се чудел кой ръси захар от небето. Севгин го определя като изключително колоритна птица, с която винаги е забавно и леко да се живее. У дома има индиански костюм с пера, цялата му рода в Суринам без никакви скрупули приела,че се омъжва за бял мъж.

„Когато за пръв път дойдохме в България, бяхме много притеснени как ще бъдем възприети и опасенията ни се оправдаха. Разбирам хората в България, че са били лишени от достъпа до информация и дори до цветнокожи като Лесли, затова грубо ги наричат „негри", това е обидна дума. Но той обича България, има поне 15 тениски с надписи „Аз обичам България", „България на три морета", коментира Севгин. Запознали се след лек скандал в заведение, когато той седял сам пред чаша бира, а Лесли решил да го почерпи. Тогава буйната балканска кръв кипнала, характерът на зодия Лъв изръмжал – как така някой ще го черпи и ще му плаща. Попитал кой му праща бирите на масата и му посочили другия край на бара, в тъмното се виждала само една ослепителна усмивка и след словесната баталия се сприятелили. Впоследствие усмивката станала ключ за семейните фестивали на сдобряването. И двамата в миналото са били принуждавани от семействата си да се оженят „като хората", Севгин обаче отказал такова стандартно обвързване – дори да съм 100% с жената до мен, тя щеше да бъде лъгана незаслужено, щях да кръшкам с мъже, а това е крайно обидно за една жена, обяснява той. От брака си с жена Лесли има три деца, които възприемат и Севгин като техен родител. Те са вече големи, завършили са висшето си образование, дори са ги дарили и с внучка.

Питам го дали се е замислял да се завърне в България, а той признава, че всеки ден това се върти в главата му. „Но се опасявам, че или аз не съм готов, или България е готова за мен такъв, какъвто съм. С Лесли често пътуваме до моята родина, на него му харесва всичко с изключение на неграмотността, на това, че хората у нас живеят в свят с мънички неща и не искат да надскочат себе си. На летището в София той говори на английски, а служителката му отвърна на български, това за него беше почти скандално. Тогава ме попита как е възможно да не знаеш западен език и да работиш на аерогарата, и да си със златни обувки с високи токове, беше потресен от тази демонстрация на субкултура. В Суринам можеш да се разбереш на английски абсолютно навсякъде, там такъв проблем няма. А и как да се върнем в България, където нашият документ за брак е невалиден, в хотелите е трудно да се регистрираш. Това не ни пречи да обичаме прекрасната ми кочинка, която още дълго ще се пречиства", казва с обичайния си смях нашенецът в Холандия.

24rodopi.com

На снимката: Севгин и Лесли. Снимка: Бгнес