Чешитът Малин Кацаров вече разсмива царството небесно!

Погребаха го ден преди изборите, за които казваше, че ако те променят нещо, щяха да ги забранят със… закон

Тихо, тайно и полека, почти незабележимо – остана обаче хапливо-саркастичното му и насмешливо слово, събрано в десетки книги и пиеси - на 23 октомври в 6 ч. сутринта се спомина в съня си от масиран инфаркт известният хуморист Малин Кацаров, пише вестник „Над 55". От два дни е бил настанен в кърджалийската болница заради „некомфортно душевно и телесно разположение", по думите му, но пък не престава да се бъзика с „белите престилки".

Познанството е взаимно, въпреки че 81-годишният чешит рядко прибягва до услугите им, въпреки че няма доктори и медицински сестри, които да не са чели поне една от книгите му. Както на тях, така и на приятелите си – дали е предчувствал смъртта, или не, само той си знае, често повтаря, че всяка летаргия си има край. А за поредната еуфория на 25 октомври, неделя, казваше, че ако изборите променят нещо, то щяха да ги забранят. Че „имаме много права, но не можем да ги приложим правилно, защото

поверяваме доверието си на неправилни хора,

които не могат да се самоограничават. И най-вече – защото допускаме гласуването да се превърне в триумф на количеството над качеството". Колко прав е бил и в последния си час, но на всичките житейски неуредици хумористът гледаше като на „част от нашето израстване". А кога ли най-накрая ще израснем?!

Вестта за смъртта на тъжния веселяк – така го наричаха приятелите му, бързо плъзна из града край Водното огледало. В продължение на повече от едно денонощие от небето не спря да се излива тих, напоителен есенен дъжд, но когато трябваше да бъде положено в гроба морното му вече изстинало тяло, но с неизменната му чудата усмивка, запазен негов патент дори и след смъртта, слънце озари последния му пристан. Знак, че небето го приема с разтворени обятия, че и царството небесно си има нужда от подобни безподобни образи. Защото Малин превръщаше житейските неуредици и болки в смях, обичаше живота и природата, ето защо беше грабнат неусетно от смъртта, сякаш за да не се разделя болезнено с това, за което беше живял.

Малин посвети творчеството си – 7 книги и две пиеси – „Демокрация по време на чума" и „Шопски хумор", играни на сцената на Сатирата, в която и двете главни роли изпълняваше Никола Анастасов - на радостта и тъгата от безпътицата, на „сълзите на своя народ", по думите му.

Но макар че се опита да оживее чрез смях, не успя да се отърси и отърве от болката на света

А когато ти дойде часът на „разплата", там вече действат други, неумолими закони. И сякаш авторът, присъствал често на страниците на в. „Над 55", предсказа с афоризми краткото си житейско присъствие на земята: „Само неразумните същества не правят нищо разумно!", „Често съм тъжен, когато се улавям, че не вървя, а само мисля и все не мога да го измисля. Все не мога да престана да се съмнявам, че човечеството, смеейки се, уж върви напред, а всъщност бърза към своето начало".

Както живя, така и умря – с неизменната димяща цигарка в уста, ако го почерпиш, ще пие, в противен случай той вади петолевка. За него „изтрезвяването" под каквато и да е форма беше равносилно на смърт. Дай боже всекиму подобен лек път към отвъдното…

24rodopi.com