Тази година също се очертава да е интересна. Синдикати обявиха планираните „обиски" на учители и директори по време на матурите за полицейщина и призоваха родителите да се включват в образователния процес още от ранна детска възраст и да не толерират по никакъв начин преписването, а да разчитат на реалните знания. С подобни послания към медиите обаче трудно би имало ефект. „На мама златото" винаги трябва да постигне най-добрия резултат, защото все още се вярва, че ученето означава по-малко прегърбване от работа впоследствие. За отличниците, да не говорим. И те като започнаха да се множат. Като мухи на екскремент в парка. С тази разлика, че и те, и двойкаджиите са с една и съща цена-около 1 600 лева. Нали по толкова прибират от всеки ученик школата? Да, по-важното е количественото измерение в класните стаи, отколкото качеството, което си тръгва барабар с парите от тях. Някои здраво одрискаха образованието, а ефектът е масовото възмущение от нивото на затъпяване и неграмотност, което отеква в обществото. А иначе мерките срещу преписване стават все по-здрави и „онлайн", както и тези срещу тях. Някъде по средата на този процес-от самото му начало до крайния продукт, нещо липсва. И пропастта явно се увеличава. Същевременно износът на таланти и умове продължава.
„В курса ми имаше хора, които трудно можеха да формулират в правилни изречения това, което мислят. Освен, ако не са го наизустили преди това. Бяха приети в университета без проблеми. Филологията им се видя трудна и повечето от тях решиха да се прехвърлят в „Стопанско управление". Висшето образование е на ниво-плащаш и нямаш проблем. Не говорим за изпити, просто за семестриални такси. Всеки, който е решил без да си дава много зор, ще изкара диплома за висше образование. Дори не се налага да отваря учебниците, а просто да ги купува. Това е", коментира своите виждания за образованието 21-годишен родопчанин, бъдещ висшист.
„Боли ме, че младите хора все по-рядко отварят книги. Цялата информация им се поднася наготово-в интернет. Те не я осмислят, не се задълбочават в нея, не я развиват спрямо своите виждания", казва тъжно 86-годишен мъж, който само преди година е издал своя книга. Мъж, който не спира да чете.
Дали умните бягат или произвеждаме тъпаци защото е по-лесно? Отговорът е някъде по средата. Факт е обаче, че сме под прага на бедността, а регионът ни запада все повече и повече, въпреки бълването на гении на конвейер. С математическа точност можем да кажем, че скоро положението няма да се оправи, дори може да стане по-зле.
Все пак има надежда. Тя е в истинските отличници, в наградите зад граница, в признанията от всякакви участия, от гъвкавостта на учителите, въпреки всичките образователни недоразумения.
Зрънцето надежда покълва и в мечтите. Като на един млад човек от затънтено село в Родопите, който не си пожела да емигрира в търсене на по-добрия живот. Неговото щастие се дефинира просто-да остане у дома и да стане… учител.
24rodopi.com
"Дали умните бягат или произвеждаме тъпаци защото е по-лесно" май умните стават редактори в престижни медии, в лицето на Родопи24.
ОтговорИзтриванеПоздрави Б.Г.