Фархи и Герон изкупували тютюн в Кърджалийско, преработвали го и изнасяли цигари за Европа

На 14 януари 1949 г. цялата еврейска общност от Кърджали емигрира за една нощ за Израел с кораба „България" от Бургас

Евреите в Кърджали са били от т.нар. сефарадска общност. Заселват се в града край Арда след войните от 1912-1913 г., а болшинството идват от Ксанти, Гюмюрджина, Солун и Одрин.

Историята на кърджалийските евреи бе разказана при старта на тазгодишната Инициатива „Мултикултурният град" на 21 май в Артгалерията с обща изложба.

10 любители фотографи, с ръководител Зафер Галибов, представиха Организацията на евреите в България „Шалом". На събитието присъстваше и израелецът Яков Георг Щиясни, социален и културен изследовател, близък приятел на българския евреин от Израел Цви Керен, който публикува през последните години изследвания на български език и иврит.

При откриването на изложбата авторите на фотографиите (които по професия са лекари, инженери, историци, учители) изненадаха организаторите и гостите с доклад, подготвен специално от г-жа Естер Ниего от Израел, родена в Кърджали през 1935 г., и дъщеря на някогашния първи местен лидер на общността в града Нисим Ниего и на Рашел Наего, основателка на културно-просветната еврейска женска организация „ВИЦО" в Кърджали (1931 г.).

През периода 1914-1939 г. евреите в Кърджали играят силна рола в икономиката на града, към 25.І.1938 г. тук са регистрирани 14 действащи фирми на еврейски фамилии – кинкалерии, кафеджийница, складове за тютюн, шекерджийница, склад за кожи, галантерия, фирма за търговия със стъкларски изделия, сарафски работилници, 3 дружества за тютюн на Фархи & Герон. Съдружниците Фархи и Нерон изкупуват и преработват тютюна от селата в собствена фабрика в града и изнасят цигари за Европа и Америка, като подпомагат нововъзникващите културни, женски, спортни и младежки еврейски дружества, както и построяването на синагогата (1924). Еврейският квартал се намира до пазара, многобройни са евреите занаятчии (шивачи, стъклари, сладкари, сарафи, счетоводители, продавачи на банички и семки), търговците на брашно, жито, стъкло, платове, каучук, шевни машини. В началото на 20-те има 1 лекар от еврейски произход, а характерно за местните евреи е, че „винаги говорят повече от един език" – беше изтъкнато при презентацията. Сарафът Юда Менда през 1934 г. става член на престижното Търговско дружество в Кърджали, което съществува, за да защитава моралните и материалните интереси на всички търговци в града, а 30-годишният търговец Леон Н. Ниего през 1938 г. става секретар-ковчежник на Управителното тяло на Организацията на професионалните автомобилисти и шофьори в България, клон Кърджали. Братята Барух и Моис Чакърови имат важен принос за развитието на кинефикацията в града.

През 1924 г. с местни дарения се строи синагога, която претърпява пожар и се самосрутва през 1956 г. На нейното място Арт движение Кръг и Община Кърджали поставят мемориална плоча и релефна скица през 2009 г. Периодът 1939-1944 г., когато срещу евреите в България започва да действа Законът за защита на нацията, е тежък за местната общност поради въведените ограничения – блокиране на банкови сметки, забрана за излизане след 21.00 ч., забрана за посещаване на българско училище и пр. На 14 януари 1949 г. цялата еврейска общност от Кърджали емигрира за една нощ за Израел с кораба „България" от Бургас, който е имал вместимост 4000 човека. За първи път гостите в Артгалерията чуха „тайната история" на този масов изселнически феномен – единствен в страната, като изселването е подготвено със задкулисна подкрепа на тогавашна депутатка от Кърджали и натиск върху ЦК на БКП. На гарата в Кърджали ги изпраща тогавашният кмет Иван Герджиков.

Фотографският клуб "Шалом" остава в Арт къщата в Дъждовница до 25 май, за да подготвя фото-проект „Чудесата на Източните Родопи".

24rodopi.com