Възпоменателен мемориален знак за признателност ще бъде издигнат в памет на покойния отец Благой Топузлиев, научи 24rodopi.com. Инициатори на идеята са внесли искане за разрешение в Общинска администрация. То е дадено на 26 юли т.г. и днес мястото вече е отредено-пред бл. „Орлово гнездо", намиращ се на ъгъла на ул."Отец Паисий" и „Сан Стефано" в областния град.От офиса на партия „Демократи за силна България“ потвърдиха новината на 24rodopi.com. „По идея на Валентина Иванова, председател на Дружество „Приятели на САЩ” и Радослав Милев, областен председател на Политическа партия „Демократи за силна България”, и с разрешение на кмета на Общината инж. Хасан Азис в Кърджали започва изграждането на Мемориален знак на признателност към отец Благой Топузлиев – дисидент №1 на комунистическия режим в Кърджали“, заявиха от ДСБ-Кърджали.
Осъден е по член 108 за "противодържавна агитация и пропаганда, за неверни и клеветнически твърдения, които засягат държавния и обществен строй на социалистическа България".
Дават му присъда от 5 години и при строг режим на изтърпяване. От тях 30 месеца - в единична килия, т.нар. единочка. Освен това многократно е вкарван в карцера, подлаган е на жестоки инквизиции и побой. Получава и допълнителна вътрешна присъда от 6 месеца и излиза след 5 години и половина, на 14 септември 1976 година. Така се случва, че Държавна сигурност го арестува на Великден, а от затвора го освобождават на Кръстовден.
След излизането му от затвора не му разрешават да работи и да служи като свещеник и едва през 1981 година забраната отпада и започва да служи в пловдивските храмове "Св. Спас" и "Св. Неделя".
Когато научава за създаването на "Независимото дружество за защита правата на човека", създадено на 16 януари 1988, отива при Едуард Генов, с когото се познават от затвора (по това време Едуард е изселен в село Михалково) и заявява готовността си да членува в дружеството.
Всъщност, основателите на Независимото дружество за защита правата на човека се познават до един от Старозагорския затвор. Може да се каже, че с репресиите си, режимът сам си е подготвил грамотна антикомунистическа опозиция. Когато комунистическите власти осъзнават това - дали поради страх, дали поради предварително начертан план - за да се освободят от неподкупните, непримиримите и политически грамотните си противници преди да е започнал неизбежният преход, дали и поради двете причини, но в началото на 1988 година започва вълната на експулсацията – тоест на изхвърлянето на неудобните български граждани от България.
От април 1988 до ноември 1989 голяма част от основателите на НДЗПЧ са експулсирани от родината си: Божидар и Минка Статеви, Едуард Генов и семейството му, Иван Янков, Екатерина Маркова, Христо Сватовски, Цеко Цеков, Зейнеп Ибрахимова, брат й и братовчедите й, отец Благой Топузлиев, Петър Манолов и други.
Благой Топузлиев е изхвърлен от България през март 1989 г. След година и половина в лагер за бежанци в Австрия, заминава за САЩ.
От 2000 г. става свещеник при българската православна църковна община в Ню Йорк и служи в митрополитската катедрала "Св. Кирил и Методий".
На 20 август 2010 г., едва на 64 - годишна възраст, в Ню Йорк, отец Благой Топузлиев напуска този свят. Той е един от хората с неизмислена антикомунистическа биография, един от действителните противници на престъпната комунистическа власт.
Тленните останки на отец Благой Топузлиев бяха върнати в родината му, от която той приживе е прокуден. Опелото бе на 26 август 2010, в църквата "Света Неделя" - град Пловдив.
24rodopi.com
Похвално!
ОтговорИзтриване