От
един прозорец може да се види целия свят. Да са обозрими всякакви хоризонти на
човешкото възприятие. Един прозорец би могъл да възроди погубена надежда със
свежия полъх на новото начало. Зад него пък са скрити цяла планина мечти и
болки. Дребни, чутовни, смели, сърцераздирателни, трепети, които са сбутани в
няколко квадратни метра.
Няма
по-тъжно нещо от това да се съзерцава светлината от прозорец в студена зимна
нощ и да се правят предположения. Дали вътре не се е сгушила повече болка
отколкото радост? Дали човекът е сам, дали семейството е застанало заедно на
масата? Дали храната е достатъчна на трапезата? Какво ги тревожи, какво ги кара
да се усмихват в общество, свито в чувствата на своята безсъдбовност? А дали
освен светлина има и топлина?
Прозорецът
свети в тъмната панелка. Но съседните не. Чакат своите собственици да се върнат
за празниците от чужбина и да се сложи край на мрака. Само за няколко дни, но
пък изпълнени с нова надежда.
Светлината
озарява студената зимна нощ като малка звезда върху коледната елха. Само един прозорец,
а толкова много съдби и надежди, които придобиват други измерения по празници…
24rodopi.com
Малко натъжава, но пък има светлинка в прозореца
ОтговорИзтриване