Дарете надежда! Понякога ангелите не са само там горе на небето, те са сред нас, тук на земята

Красив месец е март! Красив със своето срамежливо слънце, което стопля телата на хората - така, както детската усмивка стопля душите им. Красив с цветовете на дърветата, с кокичетата, с песента на птиците, с усещането, че след дългата зима природата се събужда за живот и сякаш любовта струи навсякъде край нас!

В началото на този месец, мисля, е редно, да Ви разкажа за сблъсъка между настъпващата пролет и зимата, но не в аспекта на сезоните, а в сърцата на хората. Сблъсък древен, колкото света! Та нима всеки от нас не се натъква на тази война ежедневно? В едно общество, в което мускулите, колата и портфейлът определят чара на мъжа, а интелектът е смятан за излишно и вредно качество, в което мечта на почти всяка млада жена е да бъде лъскаво копие на черната Златка, е изключително трудно да бъдеш човек. Да запазиш онази малка частица от себе си, в която се крият моралът, обичта, добротата и благородството.

Преди време Ви разказах за Христина - младата жена, която води вече девета година битка с рака. Жена, която всяка сутрин се събужда с мисълта, че е успяла да победи още един път, още един ден. Жена, която отново е попаднала в лапите на това коварно заболяване и която се нуждае от нашата помощ – материална и особено морална, за да се измъкне от бездната, в която се намира, да изплува от тъмнината, която е заобикаля. Но последните дни на февруари бяха един своеобразен връх на студенината и безочието. В нашия роден град бе открадната една от кутиите, в които събирахме средства за Хриси. Да откраднеш от човек в нужда, притиснат до стената, борещ се за живота си, не е просто престъпление, това е нечовешка жестокост! Този, който го извърши, според мен губи правото да се нарича човек. Той не посегна просто на едни пари, не - той опита да открадне надежда. Надеждата на Христина, че не е сама в ужаса, надеждата на стотици, че могат да помогнат. Не знам как сте се почувствали Вие, но аз бях изумен, изплашен от това, в което сме се превърнали. И тогава, когато ми беше трудно дори да намеря думи, за да опиша как се почувствах, се сетих за пролетта. За пролетта, която хората се опитват да донесат в домовете на Хриси, Дани и всички други, изпаднали в нужда.

Когато кажа пролет, наред с мириса на цветя, пред мен изплуват образите на Преслава и Влади - страхотно младо семейство, което развива успешен бизнес. За тях научих от социалните мрежи, в които популяризират своята инициатива „Дари Надежда“. В рамките на само няколко дни успяват да съберат над 1 100 лв., които да предоставят на Христина. Стана ми интересно и след няколко съобщения във фейса, си уговорихме среща. Предположих, че семейството е част от многобройните приятели на Христина, които са до нея от години. Но не, те помагаха без никой да ги моли, без никой да потропа на вратата им, без дори да познават обекта на тяхната помощ. Казаха ми, защо се учудваш, та нали за това сме човеци, за да помагаме. Вярно е, помислих си, обаче, колко от нас все още са хора. Колко биха се спрели на улицата, за да дадат милостиня, колко биха отчупили парченце хляб, за да помогнат на друг, колко биха дарили внимание, прегръдка или усмивка. Ей така – без да чакат награда. В средата на нашата среща, в магазина  им тихо пристъпиха две чаровни момичета. Носеха малка кутийка, а в нея порцеланово ангелче и бонбони. За момент не разбрах какво се случва. Влади и Преслава – също. И тогава ги разпознах, та в малките сякаш виждах Христина. Същите черти, същата усмивка. Понякога ангелите не са само там горе на небето, те са сред нас, тук на земята. Разбрах какво я крепи, та кой би оставил тези деца, кой не би се борил за тях до сетен дъх. Коя майка би се предала. Разбрах и колко много значи за нея това, което правим, приятели. Тя самата не можеше да дойде, но тук бяха две частици от нея. Очите им казваха всичко – очите и устните, изрекли само едно тихо „Благодаря“. Понякога един миг и една дума са достатъчни. Благодаря и аз, че бях там и усетих топлината и добротата. Обаче, те се оказаха „заразни“. Жена от Пазарджик дари ръчно изработените от нея картички, а кърджалийката Айлин Мюмюн доказа, че активността в социалните мрежи може да прерасне в добри дела в реалния живот и подари страхотни мартенички. С парите от продажбите, започна да се пълни отново „кутията на надеждата“. А добрите новини не спираха до тук. Ученици, приятели и колеги на Христина подеха множество инициативи, а анонимен бизнесмен дари 500 лв., за да компенсира щетите от кражбата. Всеки ден, макар и бавно, събраните средства се увеличават. Оказа се, че доброто е вирус. Оказа се, че малките, обикновените хора като нас, могат да изскачат планини. Ей така, тихо, скромно и без много шум. И сега, като пиша тези редове, разбирам, че пролетта е дошла. Дошла е в душите на много наши съграждани. Дошла е в сърцето на всеки, който, без да се замисли, дава своето левче, за да помогне. В сърцето на трудещия се, който заделя от оскъдната си надница, на ученика, пропуснал закуска, за да помогне на своята учителка, на пенсионера, дал част от мизерната си пенсия. Всички ние заедно, стъпка по стъпка, застанахме до Христина, до Дани, до всеки, който има нужда от нас. Да, знам, че не винаги успяваме, но правим всичко, на което сме способни. Тежи, но тогава, когато държавата остане само географско понятие, борбата за чест, живот и достойнство пада на плещите на всички ни. Ние не можем да си позволим да изоставим изпадналите в беда, не можем да гледаме безучастно техните тегоби. От нас зависи да възпитаме и децата си. Да ги възпитаме, за да изберат своето бъдеще – това на нормални хора, с нормален живот и мечти или на перхидролени кукли и мускулести бабаити.

За мен изборът е лесен, аз се докоснах до ангели, вярвам, че успях да ги срещна и с Вас. Надявам се, че почувствахте чистотата, която струеше от тях. Надявам се, че успях да ви заразя с добро. И днес, когато излезете в този красив мартенски ден, спомнете си за всички тях - ангелите на Кърджали! Погледнете в мрежата, разберете и „Дарете Надежда“! Защото те имат нужда от нас, защото ние самите имаме нужда да бъдем добри.

Искам да честитя на всички съграждани изминалия 3 март и да им пожелая да бъдат достойни наследници на онези, които дадоха живота си за Свободата на Майка България. 
Честито и на всички именници и нека свети Тодор да ви закриля!

Никола ЧАНЕВ,
специално за 24rodopi.com