Спорт на магия - мерак има, а медалът струва… 5 лева!

Все още създаваме шампиони от… „въздуха”

Удари валят по чувалите, които се клатят като махала на стенен часовник. Около тях „танцуват” две момчета и момиче. Държат брадичките си наведени към гърдите, ръкавиците са вдигнати към лицата, ръцете се изпъват в различни комбинации. Трите боксови чувала отнасят цялата страст на младите състезатели. Скоро приключват  и се насочват към ринга. Двете момчета прекрачват въжетата и започват спаринг под погледа на крехката девойка, също част от боксовия клуб. На метри от тях, зад дебелата стена залата кънти. Волейболистите са започнали своята тренировка за деня. Комплекс „Арпезос” е пълен с живот. Някое от тези деца може да е бъдещото голямо име в своя спорт. На стената в боксовата зала е поставен плакат на Кубрат Пулев. До него е календар на „Арда” с всички млади таланти на боксовия клуб. Над тях „бдят” огромните следи от паднали парчета мазилка. Залата е на преклонна възраст, но все още приютява най-младите спортни ентусиасти…

Дебелите глави от малкия град

Дистрибутори, бизнесмени с малки магазини, дори жепейци. Те са спортните треньори в Родопите. Всеки един мениджър на клуб работи поне на две места, за да може да продължи да се отдава на любимия си спорт и да създава характери и бъдещи победители. Те се борят всеки ден, за да може все още да се говори за някакви, пък било то и съвсем малки, постижения в малкия град. Въпреки трудностите, те не се предават. Дори само на дебелоглавие да научат децата, пак ще е постижение. Защото човек трябва да е и малко луд, за да не спре да се бори за мечтите си и за любовта си дори когато няма пари за пътни за поредното състезание.

Ляв прав и дясно кроше решават много проблеми, но 251 лева – никакви

Финансите. Те са проблем №1 пред спорта в Родопите. Общините помагат, но спонсорите са кът. Да се създадат големи шампиони без пари е абсурд, подходящ по-скоро за треторазряден американски филм. Много от треньорите в различните спортни клубове са на щат към съответната община. Парите обаче са символични-около 251 лева чисто на месец. Това принуждава всеки един от тях да прави и невъзможното, за да осъвмести втора работа с тренировъчния процес.

„Дори едно съседно Хасково е на много различно ниво от нас. Треньорите там получават по около 1000 лева на месец. Просто не им се налага да работят друго, освен да се занимават изцяло със спорт. Там освен Общината, помагат и местни фирми и предприятия. Клубовете са си намерили спонсори, сключили са договори, рекламират ги на всички спортни форуми и получават всеки месец една определена сума, която им покрива всички нужди. При нас е трудно. Само две предприятия да решат да финансират един клуб с да речем с по 500 лева на месец и много проблеми биха били решени. Това са парите са състезания, за контроли, за належащи спешни ремонти на залата. Знаем, че можем да разчитаме на тях и само работим. В противен случай, половината от времето ни минава в професионалните ни ангажименти и намиране на средства за заминаване на състезание. Понякога се чувстваме като просяци, обикаляйки различни фирми, за да молим пари поне за бензин”, споделя треньорът на „Арда Бокс” Стоян Узунов. Боксовият клуб съществува от 2009 година благодарение изключително на упоритостта на мениджъра му. Средно по 30-40 медала на година печелят десетките състезатели. В момента в клуба са картотекирани 150 боксьори. Общината помага на всички клубове финансово, но без допълнителни спонсори, нещата са много трудни. Средно 1200 лева излиза издръжката на 5-6 представители на клуба за едно състезание, като в тях влизат пътни, хотел, храна. Треньорите пък возят състезателите със собствените си автомобили. Никога обаче в разходната част не влиза амортизацията на превозните средства. „На едно от последните състезания взех пари назаем, защото нямаше как да се плати хотела и храната на децата. Това е положението, без допълнителни спонсори просто правим спорт от въздуха”, посочва Узунов.

В момента „Арда Бокс” разполага с трима национални състезатели под 18 години. Ергюнал, Мехмед и Еркай са донесли редица медали на Кърджали.

Мотивацията се изпарява след 10 клас

Около 5 лева струва един медал, без значение „метала”, защото в държавните надпревари той е един и същ-обикновена тенекия. Децата обаче се радват и това ги мотивира, докато станат 10-11 клас и други мисли и възприятия обземат съзнанието им. „Като всеки млад човек започват да изпитват нужда в джобовете им да има повече парички. И тогава спира необходимостта от спорта. Те не виждат перспектива в него. Няма мотивация за успехи, защото тези медали вече могат да се закупят във всеки спортен магазин. Страхотни таланти са се отказвали, защото не виждат как бъдещето им може да се обвърже със спорта, при положение, че няма пари в него. Завършват училище, някои заминават за чужбина, други в по-големи градове и до там със спорта”, споделя Стоян Узунов.

Спортните училища-изчерпани от смисъл

Спортните училища вече са изчерпани от смисъл, смятат занимаващи се със спорт. Болшинството от децата в тях са записани с една-единствена цел-лесна диплома. „Парите следват децата. Това е правилото, по което се работи. Възпитаниците им не учат, не тренират, а учители и треньори си пазят щатовете. По време на т.нар. „преход”, мутренските години, на тези училища им излезе славата на развъдници на престъпници. Няма никакъв интерес към тях, а постиженията на учениците са почти нулеви”, споделят треньори.

Спортът да залегне по-сериозно в елитните гимназии

„Можем да следваме примера на запад. Спортът трябва да залегне много сериозно в елитните гимназии. Да се концентрира в 2-3 вида и на талантливите в дадения спорт деца да се съобразява програмата им. Ние имаме двама национални състезатели, които в момента учат в Езиковата гимназия в Кърджали. Те обаче трябва да тренират двуразово, за да продължат да се развиват. Много добри ученици, които обаче също така искат да се занимават със спорт. В „Славейков” подхождат изключително добре спрямо спортните си таланти и затова печелят много състезания, което по никакъв начин не влияе на успеха на учениците им в различните дисциплини. Лично аз съм оптимист за бъдещето на спорта. Много е трудно да се работи, но успяваме. Сигурен съм, че времената ще се променят. По никакъв начин не искам да обвинявам държавата, защото тя прави достатъчно за масовия спорт. Аз, винаги преди да кача децата на ринга, им казвам-сега се борите за честта първо на семействата си, след това на клуба, нашия град и нашата държава. Така трябва да се възпитават децата, да знаят какво е чест и отговорност, да бъдат винаги силно мотивирани в това, което правят. Така се правят шампиони, не само в залите, но и в живота”, категоричен е Стоян Узунов.

Жельо Михов,

24rodopi.com

На снимките:

Стоян Узунов тренира един от националните състезатели още от ранна детска възраст

Чувалите са „уморени” в залата

Ремонтът на закрития плувен басейн в Кърджали почти завърши, няма да се налага децата да пътуват до Кирково

Стадион „Горубсо” е повече от окаян, а „Дружба” е в ремонт

Зала „Арпезос”