Копук Саид е убит малко преди да вземе имането си от каптаж на стара чешма край Мишевско

Къде са заровени алтъните на разбойниците, г-н Красин?

На този въпрос отговаря известният писател и експерт по темата „Разбойниците на Родопите“ Христо Красин. Бяхме предизвикани от негови изследвания върху съдбата на разбойници от Кърджалийския край, „шетали” в първата половина на миналия век. Писателят описва красиво техния живот и кончина, но не казва къде са заровени или скрити  парите им.

В част 1: Просячето от Дженевиз кьопрю и алтъните под Патмос

В част 2: Кулаксъз Мюмюн взел награда за взривяването на Кафалията, но казанът с алтъни на разбойника лежи край Горно Прахово

В част 3: Парите на Сетерелиите са в тараджици на дъното на езерцето край Устра

Копук Саид от ардинското село Чубрика е бил доста колоритен в проявите си. Той е известен още и като Кечи Саид. Заедно с половин дузина безразсъдни смелчаци се е занимавал главно с конекрадство.

От днешното Ардино през Кърджали, и Паничково до Станимъка (Асеновград) е имало 12 крайпътни хана. Наеманите керванджии, както и търговците, които имали собствени животински впрягове си правели сметка така да пътуват през деня, че обезателно да замръкнат в някое от крайпътните обиталища. Тези някогашни „мотели” били добре охранявани нощем и на това разчитали търговци и керванджии. Замръкването на открито било силно рисковано.

В онези години ханджийството  е било силно печелившо като бизнес. Керванджийството - също.

Керванджиите разполагали, примерно, със собствени осем или десет коня, мулета, или камили. Пазарели се с търговци, които имат нужда да пренесат стока от едно селище до друго, уточнявали цена за услугата и така печелели и двете страни. Все едно днес да се ползват като услуга товарни автотаксита. Често търговците имали и собствени животни (коне, катъри, камили), с които те лично, под личен надзор, извършвали пренасянето на стоки от място на място. Нерядко обаче се е случвало керванът да замръкне на открито поради различни причини, най-вече заболяло животно, което бави общото темпо на движение.

Това са случаите, които дебнели Копук Саид и аверите му. Те нападали такива окъснели кервани, връзвали керванджията и помощниците му, ако има такива, и отвеждали стоката и конете в неизвестна посока. Когато им се е оказвала съпротива, не се церемонели да стрелят на месо.

Така  отвлечените коне, мулета и камили не след дълго се появявали по животинските пазари на Гюмюрджина, Деде агач и Драма, а стоките се продавали по свободните им пазари почти на безценица.

Друга любима форма на „полагане на труд” за Саид е била грабежите,

които извършвал върху търговци на вторничния (машкълъ) пазар из ливадите на близкото село Кобиляне. Разбойникът имал добре изработена маска на коза. Всъщност, за направата й е била използвана кожа и рога от одрана коза. После материалът е бил обработен така професионално, че човек като я надене на главата си, маската му стояла стабилно, удобно и естествено заблуждаващо.

Саид в тази насока действал като единак. Изчаквал края на пазарния ден, когато се предполага, че търговците са понаправили „някой лев” от продажбите си. Слагал козята си маска и се появявал ненадейно. Насилвал не повече от трима или четирима търговци да му дадат оборотните си пари и бежешком изчезвал в близката гора. Кечи Саид е имал доста яко телесложение, защото хората познавали именно по това, че е той - Копукът от Чубрика, въпреки маската която носи. Твърди се, че търговците след като видели човека с козята глава, не чакали да бъдат заплашвани или бити, а доброволно предавали парите си.

Копук Саид приема амнистията, обявена от професор Цанков относно разбойниците през първата четвърт на миналия век. Започва легална работа при прочутия търговец на брашна от Кърджали Хаджи Вълчо. Кърджалиецът разчитал на това, че Саид, със старата си слава на разбойник, ще стряска потенциалните му длъжници и така по-лесно ще си прибира парите от неизрядни платци. Но хазартния нрав на разбойника от Чубрика не се е променил и той се е отдал на комар, използвайки чорбаджийските пари.

Любимо място, където Саид и другите комарджии хвърляли зарове, е бил ханът, който се е намирал на изхода от Кърджали по пътя за Асеновград. Това е общинската горичка. На мястото, където днес има крайпътен ресторант, а някога и бунгала, е бил старият  крайпътен хан за Асеновград и Пловдив. Там Копук Саид пропилявал чорбаджийските пари на търговеца Хаджи Вълчо. Когато търговецът на брашна научил за всичко това, наредил на близките си хора Копук Саид от Чубрика да бъде ликвидиран.

В село Мишевско разбойникът имал любовница, млада вдовица.

Често прескачал към нея. Някъде край селото имало  чешма с обилна вода в чучура. Самият извор обаче е бил в дъбовата гора зад чешмата и бил каптиран в малък резервоар с капак. В този резервоар, на метална кука Копук Саид закачвал парите си в малки бохчички, в кожени торбички и други подходящи съдове. После затварял бетонения похлупак и отгоре посипвал шума.

Разбойникът усетил, че му се готви ликвидацията и решил да бяга към Гърция. Естествено, искал да си прибере и „спестяванията” от чешмата край Мишевско. Но е бил зорко наблюдаван от „кучетата” на Хаджи Вълчо. Те го застигат до самата чешма и там го застрелват. Трупът му е бил хвърлен в близко дере. Ако убийците му са знаели, че Саид има пари, скрити в резервоара на чешмата в близката гора, можело е да изчакат, да видят къде ще се разрови за имането си и там да го гръмнат. Явно обаче, че  някогашните килъри не са знаели… И парите на разбойника остават непокътнати.  Така, днешните преследвачи на съкровища трябва да проучат къде е била тази чешма извън Мишевско, която е била в непосредствена близост до голяма китка от вековна букова гора. Тази гора трябва да се прерови, да се открие изворът (каптажът), за да се намерят парите на разбойника. На слука на мераклиите!

(Следва)

24rodopi.com

На снимката: Писателят Христо Красин на Орловите скали