Къде са заровени
алтъните на разбойниците, г-н Красин?
На
този въпрос отговаря известният писател и експерт по темата „Разбойниците на
Родопите“ Христо Красин. Бяхме предизвикани от негови изследвания върху съдбата
на разбойници от Кърджалийския край, „шетали” в първата половина на миналия
век. Писателят описва красиво техния живот и кончина, но не казва къде са
заровени или скрити парите им.
В
част 1: Просячето от Дженевиз кьопрю и алтъните под Патмос
В
част 2: Кулаксъз Мюмюн взел награда за взривяването на Кафалията, но казанът с
алтъни на разбойника лежи край Горно Прахово
В
част 3: Парите на Сетерелиите са в тараджици на дъното на езерцето край Устра
В
част 4: Копук Саид е убит малко преди да вземе имането си от каптаж на стара
чешма край Мишевско
В
част 5: Бръснарят на Садък Ашков обезглавил главатаря си, за да вземе 20 000
лева от властта! Алтъните на бандата са в пещерата край Студената вода
В
част 6: Помак Дикме „ловувал“ далеч от леговището си, парите на разбойника са
заровени във воденицата на Мемиш Хасанов край Шумнатица
“Чакмаклията”от
Башево, както наричалия страшния Мурад, е странна фигура из между
разбойниците, станали популярни в първата четвърт на миналия век в Източните
Родопи.
Майка
му е от махала Търна или от село Търносливка, община Ардино, не е съвсем
изяснено. Пушел е тютюн като сам си е свивал цигарите, а тях ги палел с чакмак
от където идва и прозвището му Чакмаклията. Мнозина смятат, че прякорът идва от
бурния му характер. Т. е., бързо избухвал, като искра от чакмак. И това в
някаква степен е вярно, бил е с бурен характер, но съвременниците му са
твърдели, че е бил сравнително разумен
човек. Бързо избухвал, но и бързо се укротявал.
Първите чужди
пари, които намира, са шепа златни
„кики”, които открил случайно в тунела
под крепостта Кривус
и
които били сечени при цар Михаил-Асен в периода 1246-1256 година.
Ето
какво пише хронистът Георги Акрополит: „При походът на юг веднага бяха
възстановени всички български крепости в Ахридос. Върнаха се и българите от
Устра, Перперикон, Кривус и град Ефраим“. Редица историци смятат, че град
Ефраим е днешният Ардино и е бил разположен по реката на днешното селище, която се влива в Арда малко след популярния
Римски мост („джена кьопрюсю“).
Множеството гробища по долината на реката Ардинска говорят за интензивен
живот в ранното средновековие.
Има
данни за масов мор, епидемия от холера която
не е дала възможност на селището да се развие сградостроително. А днес, където
е сегашната джамия на града е имало
голям византийски храм. Бил е съборен през 1640 година и на негово място е била
построена първата джамия. В султанските
вакъфски фермани цялата долина, заедно с джамията, е била записана като „Султан йери”. Джамията
след това на няколко пъти е била основно ремонтирана и достроявана поради
различни причини - пожари, наводнения, хайдушки нападения, както и голямото
земетресение от 1730 година.
Младият и бъдещ
Чакмаклия пасял семейното овче
стадо по поречието на Арда,
заобикаляща крепоста Кривус. А в
ниското, покрай речните брегове, ливадите били тучни. Баща му е бил конекрадец
и често стадото се увеличавало и разнообразявало с хубави расови коне от района
на Гюмюрджина. Синът се грижел и за тях, докато бащата успее да ги пласира из
полетата на Ески Зааре (Стара Загора). Той там имал и свои помощници, в района на днешното село Съдиево,
които предварително осигурявали продажбата на конете.
На
полицейските власти из Гюмюрджинско им е било трудно да повярват, че откраднати
местни расови животни, главно от арабска порода, могат да се отглеждат междинно някъде в пазвите на Родопа
планина и от там след време да се появяват в Старозагорските полета. Всъщност,
това е бил хитрият разбойнически маршрут за който дори и интелигентен
следовател не би могъл да се досети. Ходи да им търсиш дирите из „Родопското
море” от сини хребети…
Чакмаклията
обаче усвоява „бащините пътища” и ги
доразвива!
Намерените
златни пари в Кривус му се услаждат и вместо да пасе и се грижи за добитък,
решава че е по-лесно да краде от
Беломорието животни и да ги продава из
българските равнини на север от
Родопите.
Чакмаклията
Мурад обаче… е и един от първите иманяри в района. Бандата, която организира е
била малка, половин дузина, пет-шест човека, но ефективна. Почти редовно негови
хора копаели край стари кладенци, край
кьошкьове и месчити, покрай килисета и джамии.
Впечатлителен
е случаят с Ардинската джамия. Традиционно, ходжа или имам на Ардино в местната
джамия е от махала Паслар, под върха Кара бурун. И най-странното е, че
башевският разбойник е имал информация, че под основите на джамията в
селището, има византийско съкровище.
Мюзеининът Ахмед ага правел ремонт на местната чешма - извор, която днес остава
откъм сегашната сграда на Пощата и попада на някакви алтъни. Информацията стига
до Чакмаклията, става ясно, че са намерени „дженевиз парасъ” и една късна вечер
джамията вътре била прекопана. На две места били извадени съдове със златни
византийски пари. Разбойникът наредил
изкопите, където са били извадени
бакърчетата със златни монети и накити да не се прикриват, а напротив, да останат
открити и край тях да се хвърлят по няколко златни монети. Така щяло да се знае, че парите са
извадени и никой следващ да не копае. Този жест обаче бил изтълкуван обратно - че
вътре в джамията има още „дженевиз алтънъ”, които не са изкарани. Един от последните
ходжи, на почетна възраст, пред приятели и леко почерпен споделил, че има
съмнение къде точно са останали последните жълтици.
Чакмакчията
приел Амнистията през 1922 година, напуснал Башево, Ардинско, продал бащината си къща и се
заселил в днешните Хасковски минерални бани, които тогава тъкмо се
разработвали. Наследниците му днес имат най-хубавите хотели и къщи в курорта. Това
са парите на Башевският разбойник, който
разумно ги вложил в недвижими имоти. Твърде е вероятно да е
останало нещо и в днешната Ардинска джамия, византийски християнски храм в
миналото.
Интересно
е да се разгледа джамията отвътре, човек може да види интересни орнаменти от
византийската графична култура!”
(Следва)
24rodopi.com
Аз помня стария имам на Ардино наистина беше от Паслар изсели се в Турция през 1977 година... Имаше син Садула който преди това избяга в Турция през границата не знам как... Този имам беше много интелигентен няма как да не е изнесъл последните алтъни от джамията...
ОтговорИзтриванеЗнае ли се-може още да има! Последните години там си провиха доста "ремонти", може вече да са намерили алтъните...
ОтговорИзтриванеКогато се е строяло второто минаре на ардинската джамия, тогава са искарани последните алтъни...
ОтговорИзтриванеНе е вярно, минарето се строи с други средства... Алтъните са си там... Правиха въ тре ремонт на някакви колони може тогава да са ги искарали. Ама като гледав как богато живеят ардинските шефове...
ОтговорИзтриванеАз се чудех защо ардинските шефове са толкова религиозни и все ходеха от джамия на джамияь от мевлит на мевлит... Първо мислех че много са гладни за пиляв то било друго... А ясно ми става...
ОтговорИзтриванеСамо са изкарали алтъните те за това дойдаха от млечинско тука в Ардино... Знаели са за парите пък са знаели как да правят пари сред простите ардинци... Резил
ОтговорИзтриванеРезилът е за ардинците, че ги търпят пък уж се правят на ачигози
ОтговорИзтриванеАчигьоз, ачигьоз ама кафасъз
ОтговорИзтриване