Неджми Али, евродепутат от АЛДЕ: Турция е шестият по големина партньор на ЕС, ние трябва да дадем своя принос за нормализиране на диалога Анкара – Брюксел!

„В момента има разбиране сред ръководството на Европейската комисия, че мястото на България е в Шенген и това беше подчертано отново от председателя на ЕК Юнкер. Трябва да стартира реализирането на тази възможност, надяваме се още по време на нашето Председателство“

„България, за която съседна Турция е водещ търговски партньор, може да бъде един от основните печеливши в Съюза в икономически план“

България засега е предпазена от прекомерен бежански натиск, поради сключеното споразумение между ЕС и Турция, като двете страни изпълняват поетите задължения. Така нашата страна може да се справя с относително малки затруднения с такива предизвикателства за сигурността, каквито са бежанските потоци. Това стана ясно по време на среща на евродепутата от Алианса на либералите и демократите Неджми Али с изпълнителния директор на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) Жозе Карейра, за която 24rodopi.com писа.

Тези теми са акценти и в интервю, дадено от г-н Али за БНР.

Г-н Али, започна Европредседателството на България. Това се случва за първи път. Как изглежда то от гледната точка на българските евродепутати, или как изглежда сега София от Брюксел?

Неджми Али: Европредседателството е изключителен шанс за България да покаже възможностите си като пълноправен член на най-мощната икономическа организация на планетата, който се дава веднъж на 14 години при сегашната конфигурация на Съюза. По принцип, при пoемане на Председателството се работи в тясно сътрудничество в групи от по 3 държави-членки, наречени „тройки“. Тези тройки се формират от предишното, настоящото и следващото председателство. Тройката определя дългосрочни цели и изготвя общ план, в който се набелязват темите и основните въпроси, които ще бъдат разгледани от Съвета в рамките на 18-месечен период. Настоящата тройка, както знаем, се формира от Естония, България и Австрия.

Разбира се, това не значи, че безконтролно ще се управлява ЕС, а по-скоро ще се насочва и стимулира работата на Съвета по законодателството на ЕС, както и ще се подпомагат законодателните процеси и ще се координира сътрудничество между отделните държави членки. Много е важно да се каже, че като председател нашата страна трябва да действа като честен и неутрален посредник, защото освен нашите национални приоритети, ние трябва да съблюдаваме наличието на приемственост в общите политически насоки на ЕС.

Най-общо казано Председателството има две основни задачи, като първата от тях е планиране и ръководене на заседанията на Съвета и на неговите подготвителни органи, а втората му задача е представляването на Съвета в другите институции. Като казвам други институции визирам Европейският парламент и Европейската комисия. Там България ще трябва да постига съгласие по законодателни инициативи чрез така наречените триалози, или тристранни срещи, между представители на трите институции чрез неформални преговори. Също така се  провеждат и срещи на помирителни комитети. Разбира се, Председателството работи в много тясна координация и с председателя на Европейския съвет и с Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

Всяка държава-членка с поемането на председателството на ротационен принцип, което се случва веднъж на 14 години, се съсредоточава върху избрани от нея основни приоритети. Нашите приоритети са регламентирани в четири области:

•           Бъдещето на Европа и младите хора;

•           Западните Балкани;

•           Сигурността и стабилността;

•           Цифровата икономика.

Господин Али, направихме наскоро една анкета сред хората от Кърджали по повод Европредседателството. Всички казват - да, това е много хубаво, да, това е много важно - но не знаят защо е важно. В крайна сметка, какво ще спечели от това България? Все пак, към София и към подготовката на НДК е насочен голям ресурс, в момента хората от София търпят доста лишения и неудобства, заради това, че тук се събира цветът на Европа. В крайна сметка ние като държава какво ще спечелим?

Неджми Али: Нека накратко да опишем основните приоритети и защо са избрани точно те за България, за да можем да изясним малко общата картина.

Първият приоритет, който споменах, е бъдещето на Европа и младите хора. Той е особено важен, защото мерките са насочени към осигуряването на икономическия растеж и социалното сближаване. Вече няколко поредни години икономиката на Съюза отбелязва растеж, но е необходимо той да бъде ускорен, за да може да генерира повече работни места и да нараснат устойчиво доходите на хората. Особено на младите хора, защото безработицата в Съюза все още е доста висока.

Усилията за социално сближаване, намаляването на различията между държавите, за което способства именно това сближаване, може да стане чрез Кохезионната политика, която е едно от основните средства за гаранция на успеха на европейския модел. Искам да запозная слушателите с подробности за едно събитие от миналата седмица. Преди няколко дни в Комисията в Брюксел беше проведена конференция на високо равнище на тема „Формиране на нашето бъдеще“. Тя беше във връзка с подготовката на следващата Многогодишна финансова рамка. Това, което направи много силно впечатление, бе изказването на Комисаря по бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер. Той беше категоричен, че трябва така да се насочват ресурсите, че да се намалят бързо различията между БВП на човек на населението между държавите-членки например като Люксембург и България. Това се стараем да постигнем чрез ускорено икономическо развитие и чрез Кохезионната политика. Мисля, че в този контекст може да видим ползите от членството, а и от основните приоритети. Въпреки, че за  Кохезионната политика има доста обструкции от някои от страните-членки, с по-голямата част от колегите имаме общо разбиране по този въпрос. Това е така сред основните ни партньори в общността.

Другият приоритет, за който споменах, са Западните Балкани, който е също много важен. Мисля, че през последните няколко дни, с оглед на последните събития в геополитически аспект, стана ясно, че тези държави имат нужда и трябва да им се даде ясна европейска перспектива и да има свързаност както помежду им, така и с държавите-членки, което да гарантира траен мир, сигурност и просперитет в този регион. Очевидно е, че периодът на българското председателство е крайно недостатъчен за постигането на някакви радикални резултати, но има разбиране в рамките на тройката и мисля, че тази политика ще продължи. Както заяви при откриването на Председателството Жан-Клод Юнкер, България има достатъчно натрупан опит от членството си и ще може да предложи план за действие с конкретни стъпки за този регион. Същото мнение и становище изрази с още по-голяма категоричност и Председателят на Европейския съвет Доналд Туск при тържественото откриване в София.

По отношение на сигурността и стабилността, особено в светлината на неотдавнашната миграционна криза, ролята на Председателството е от особено значение за европейските граждани. Нашето  председателство следва да работи за трайни и справедливи решения в политиката за убежище, за ефективни политики за реадмисия, за комплексен подход, насочен основно към източниците на проблема с миграцията, а не само към последиците от него, защото видяхме, че ако се занимаваме само с последиците, наистина може да се окажем в доста проблемна ситуация. Тук отново трябва да бъде подчертана ролята на споразумението за бежанците между ЕС и Турция, което способства за рязкото намаляване на бежанския поток от Близкия изток. За нас, като външна граница на ЕС и първа страна, в която пристигат бежанците, това споразумение е от жизненоважно значение.

Цифровата икономика също е поставена като приоритет. Говорейки за приоритетите, преди малко започнах с икономическия растеж във връзка с бъдещето на Европа и младите хора. В наше време този растеж е немислим без изпреварващо технологично развитие, в основата на което са единният цифров пазар, достъпът до иновации и модерното образование. Обвързването на образованието на младите хора с усвояване на информационните и комуникационните технологии е пътят към постигането на конкурентна, гъвкава и успешна Европа. Мисля, че ние сме облагодетелствани, защото българският еврокомисар Мария Габриел, доскорошна наша колежка в Европарламента, отговаря точно за този ресор.

Ние, като евродепутати, разбира се, ще участваме в помощ на българското председателство, в зависимост от възможностите, които ни се представят. Както ние, така и нашите сътрудници, не бихме се поколебали да споделим своя опит и да окажем съдействие на колегите от председателството. 

Господин Али, в хода на това Председателство България поставя два акцента, много важни за нас - приемането ни в Шенген и приемането ни в чакалнята на Еврозоната. Вие, като човек в Брюксел, контактуващ с другите евродепутати, как мислите - има ли светлина в тунела за нас, защото има страни, които се противопоставят и на влизането ни в Шенген, и на влизането ни в чакалнята за еврото?

Неджми Али: Освен изброените основни приоритети, искам да акцентирам, както Вие отбелязахте коректно, че за нас има няколко аспекта, които също са много важни от гледна точка на нашия национален интерес и с оглед на определянето на други подприоритетни области.

На първо място, следва да се ускори процесът на присъединяване на страната към Европейския валутен механизъм, или така наречената чакалня на еврозоната. Това е сериозна перспектива, която би донесла на страната сериозни позитиви. По този начин ще се увеличат възможностите за привличане на стратегически инвеститори, които биха видели потенциал за развитие, защото влизането в Еврозоната значи и по-голяма предвидимост и възможности за правене на бизнес.

Освен това, както споменахте и Вие, следва да се работи активно по присъединяване към европейската зона за свободно придвижване. В момента има разбиране сред ръководството на Европейската комисия, че мястото на България е в Шенген и това беше споменато отново вчера от председателя на ЕК Юнкер. Тази възможност трябва да бъде реализирана, надяваме се още по време на нашето Председателство.

Друг много важен аспект, който трябва да бъде отбелязан, е свързан с Брекзит. Това не е маловажен въпрос. В момента текат преговорите и започват да навлизат във фазата на конкретните детайли. Вземането на правилните решения по въпроса е от съществено значение най-малкото защото към настоящия момент във Великобритания живеят около 100 000 български граждани и процесът на евентуално напускане на Великобритания трябва да се развива така, че да не пострадат интересите на нашите сънародници.

Смятам, че трябва да поставим акцент и върху още един много важен момент - той може да бъде дори един от приоритетите. Говоря за актуализацията на митническия съюз, за новото митническо споразумение между ЕС и Турция. С годишен стокообмен в размер на близо 150 млрд. евро Турция е шестия по големина търговски партньор на ЕС. От съществено значение за развитието на икономическите отношения между ЕС и Турция, което е от полза и за двете страни, е напредъкът по подготовката на новото митническо споразумение. Мисля, че тук също можем да окажем достатъчно сериозна подкрепа за ускоряването на този процес. България като съседна страна, за която Турция е сред най-големите търговски партньори, може да бъде един от основните печеливши в Съюза в икономически план. С оглед на потенциалните възможности мисля, че това може да се определи като един от основните приоритети. Бихме могли да отправим една препоръка към българското правителство - да се помисли в този насока. Подготовката е в доста напреднала фаза, виждаме и в новите послания от страна на Република Турция, че започва процес на сближаване на отношенията и има желание за по-сериозна комуникация с ЕС като цяло. Смятам, че това е добре и че ние трябва да се възползваме от тази възможност.

Като говорим за Турция, България и южната ни съседка демонстрират едно блестящо сътрудничество, много добри отношения като съседи, като съюзници, последният пример беше с откриването на реставрираната църква „Св. Стефан“ в Истанбул. На България сякаш е отредена роля да бъде посредник между Турция и ЕС, а и Вие сам отбелязахте, че сега сме в период, в който тези отношения постепенно започват да се подобряват. Ще успеем ли да се справим с тази роля?

Неджми Али: Не знам какво е очакването от формулировката „посредник“, но в крайна сметка мисля, че ние сме страна, която от една страна е външна граница на ЕС, а от друга страна Турция е един от най-големите стратегически партньори, както се определя в редица документи на ЕС. От тази гледна точка мисля, че нормализирането на комуникацията между двете страни е от жизненоважно значение и за самата Турция, и за ЕС. През 2014-2015 комуникацията ни беше на съвсем друго равнище, но видяхме, че през последните две години, когато започна бежанската криза, Турция изигра много важна роля за стабилността и сигурността както в региона, така и в рамките на цялата Общност. Видяхме до какво се стигна при опита за квотно разпределение на 160 хиляди бежанци - не можа да се намери общо решение и консенсус между страните-членки. Като се има предвид, че в Турция има над 3 милиона регистрирани сирийски бежанци, да не говорим за тези, които не са регистрирани, властите там полагат големи усилия, за да задържат тези хора на едно място. Този факт трябва да бъде отчетен. Както казах преди малко, Турция е шестият по големина партньор на ЕС, и в този аспект мисля, че на нас ни се отрежда ролята да посредничим и да дадем своя принос за нормализиране на взаимоотношенията. Все пак, нека не забравяме, че около 1 милион турци живеят в рамките на Република България като български граждани. Ние сме мостът за приятелство.

Господин Али, Вие имахте среща с г-н Жозе Карейра, изпълнителен директор на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището. В тази среща беше отбелязано, че България е предпазена от миграционен натиск. Това наистина ли е така?

Неджми Али: България е предпазена от миграционен натиск именно поради споразумението, което е сключено между Европейския съюз и Турция. Доколкото виждаме, има разбиране и от двете страни и ангажиментите се изпълняват. Както споменах преди малко, в Турция в момента има над 3 милиона регистрирани бежанци. Ресурсът, който е заделен по принцип за подпомагане на бежанците, не на Турция, искам да направя това разграничение, е около 3 млрд. евро за периода 2016-2017 година. По данни от Европейската комисия към 22 декември 2017 г. са сключени 72 договора на обща стойност над 2.75 млрд. евро, от които повече от 1.78 млрд. евро вече са изплатени. Останалата част все още не е изплатена, така че предстои още работа по реализацията на проектите и реалните плащания. В този аспект трябва да се отбележи, че Турция е направила разходи от над 15 милиарда долара за издръжката на тези бежанци. Виждаме, че се полагат много сериозни усилия. На база на гореспоменатото споразумение между двете страни, Турция изпълнява много коректно своя ангажимент да опазва границите си и да не позволява бежанци да напускат пределите на Република Турция и така да навлязат в Общността. Това беше отбелязано на срещата с господин Карейра, защото говорим за факти, които не могат да бъдат отречени.

24rodopi.com