Защо сме №1 в…. Билет-олизъм! Голямото търкане след реклами на смачкани от живота лица с чекове в ръце

Ако се направи национална класация на наивниците, които вярват, че с търкането на билетчета ще направят живота си по-добър, регион Кърджали вероятно ще бъде в челната тройка. Защо е така?

„Всеки ден хората търкат билетчета. И печелят, не винаги големи суми, но все пак”. Думите са на кмета на селото на късметлиите. Егрек се намира на броени километри от границата с Гърция, някои могат с право да кажат-„в тъча на държавата”. Две жени обаче спечелиха общо 300 бона от Националната лотария. Други „през ден” инкасират печалби от порядъка на 200-500 лева. „Търкането на билетчета може да се превърне в основен доход. Който си има късмет, има си”, шегуват се в крумовградското село.

За да се спечели големият джакпот от националната лотария трябва да се изтеглят 1 700 000 билета при 3 млн. тираж от една серия, което е неоправдан риск и води до неосъзнато пристрастяване с минимални шансове за печалба. Това изчисляват специалисти по „зависимости”, включително и хазартни.

 „Хляб, сирене, кренвирши и… едно билетче за 3 лева”,

може да се чуе във всеки магазин в Родопите, предлагащ картончета от лотарията. Хиляди нашенци всеки ден се „отчитат” в името на надеждата за по-добър живот. По 500 родопчани средно на ден дават своето във всяка будка за продажба на лотарийни билети в областните градове Кърджали и Смолян. Оборотите са в хиляди, а огромните печалби са рядкост. Това разкриват продавачи в специализирани павилиони за продажба на цигари, вестници, алкохол и… „мечти за охолство”.

„Стотици на ден си купуват билети за търкане. Обикновено печалбите са минимални-от 3 до 20 лева, рядко сумата е 100 лева. Конкретно при мен не са се падали огромни печалби”, коментира служител в една от оборотните будки в централната част на Кърджали. По думите й, средно на ден около 500 души купуват поне по едно билетче на късмета, при цени от 2 до 20 лева.

„Семейство всеки ден преди работа купува билети и търка, докато си пият кафето от съседния автомат. След работа отново са при мен. Истински пристрастени мъж и жена”, коментира продавачка в павилион в кърджалийски квартал.

Билети за около 300 000 лева на седмица се доставят в община Кирково всеки понеделник. Те обаче свършват още в четвъртък, коментират продавачи в местните търговски обекти.

 „Продавай мечти”

Ако в игралните зали влизат комарджии, чието състояние може да се определи като болестно, то контингентът на билетчетата е най-масовият, съставен от средностатистическия сиромах в държавата на работещите бедни. „Хляб и зрелища” отстъпва на „Продавай мечти”. Мега рекламната кампания на лотарията буквално е завзела най-гледаемото време на всички водещи телевизии. Късметлиите се натрапват всячески от екрана до изцяло обземане на съзнанието по модела „Как той може, а аз не”. Генетично заложената алчност у хората, с прекрасно предадените приказки за сбъдването на мечтите, гарнирани с ухилените физиономии на спечелилите е в основата на генерираните огромни печалби от хазартния бизнес у нас. Всъщност, най-интересното е, че за компанията, завладяла пазара и прегазила дори държавната лотария, размерът на приходите е тема табу. Строго пазена тайна, както печелившите билети.

„Всеки ден купувам по два билета-за мен и жена ми. Ритуалът е един и същ ката ден преди работа. Кафе от автомата и картончета от будката. Докато изпушим по една цигара и вече знаем печелим ли или не”, казва 43-годишен родопчанин. Играе редовно от година. Близо 2 200 лева, прахосани за 12 месеца за билетчета. Максимална печалба-500 лева.

„Имала съм клиенти, които са похарчвали по 50 лева за билети. Търкат и купуват пак. Това не са хора с възможности. Взели са заплатите и пробват късмета си. Работят за по 500-600 лева. Споделят ми, че е мерак. Надежда, че там в купчината се крие онова билетче, което ще промени живота им. Избират ги по няколко минути”, разказва продавачка в „будка за мечти”.

В едно шарено картонче е заложена цялата мъка на един постоянно прецакван народ, който е обременен от собствената си народопсихология.

Той може да понесе всичко на плещите си, без дори да вдигне глава. Дори без звук. Защото можело „да стане и по-зле”. И в мълчаливото си битие той чака. Какво? Поредният месия, спасител, който да го измъкне от блатото на собственото му чувство за нищожност. Поради същата тази причина той е готов да даде и последните си пари не за децата, не за дома, а за един блян, в който голямото щастие пада от небесата под формата на огромен чек, а всички останали му завиждат на зеещата, с около десет останали здрави зъба, безформена усмивка. Това е образът на човека, който е забравил да се бори или просто никога не го е правил. Той чака. Него го прее… цакват всеки ден, но той чака. Търка ли търка билетчета и е убеден, че като похарчи половината си „имане” за тях, то ще стане несметно богат. „Хляб и зрелища” вече не съществуват, останаха „Смачкани от живота муцуни с чекове в ръце”.

Как комарът разби семейството му, съсипа живота му - историята на един нашенец, направил грешен избор, четете по-късно само в 24rodopi.com

24rodopi.com