Това е Стефан Величков, треньорът на един от най-великите тимове на „Арда”-този от края на 80-те години. Тимът, който бе на гол разстояние от елитната „А” група. Ветеранът се събра заедно със своите футболисти, за да оберат за пореден път овациите на феновете на „Арда” и да получат заслужени призове.
„Когато дойдох в Кърджали на мачовете на „Арда” идваха по около стотина души. Постепенно тимът започва да показва страхотни игри. Момчетата си го можеха и даваха всичко от себе си. Стадионът се пълнеше от мач на мач. В един момент не можеше да се влезе от публика. На „Дружба” идваха по 30 000 зрители. Това искам да пожелая на момчетата сега. Да дават най-доброто и да върнат хората на стадиона”, заяви за 24rodopi.com Стефан Величков.
Той коментира и мачът с „Дунав”-Русе през 1988-ма година, когато „Арда” побеждава с 3:0, но само гол не достига на момчетата, за да спечелят място в елитната група.
„Мачът се игра на една врата. Добър екип, отличен отбор. Момчетата си го можеха и заслужаваха да играят в „А” група. След мача няма да забравя как публиката пред стадиона ни понесе на ръце-треньори и футболисти. Всички видяха как момчетата дадоха всичко от себе си”, спомня си Величков.
Очаквайте интервюто с треньора на „дрийм тийма”, както и легенди на клуба единствено и само в 24rodopi.com.
Един гол не стига на Кърджали за “А” група
ОтговорИзтриванеКърджали е един от малкото областни градове, които никога не са имали щастието да имат футболен отбор в "А" група. Най-големите успехи на Арда са второ и трето място във втора дивизия, а през 1988 г. само един гол не достига на отбора да влезе в елита.
Как се стига до драматичните събития на стадион "Дружба", когато Арда е на прага на "А" група? В началото на 80-те години кърджалийският тим играе в трета дивизия, когато е поет от амбициозния наставник Симеон Хиджев. Той сформира силен тим от местни момчета заедно с неколцина играчи на Левски, пратени да служат като войници в Кърджали. Арда влиза в Южната "Б" група, а съставът е толкова добър, че успява да остане във втора дивизия и при обединението на двете "Б" групи в една. Треньор става Григор Петков.
"Бяхме много добър отбор, а на стадиона идваха по 10 000 души на мач - свидетелства Марио Калпушков, бивш вратар на Славия и Арда. - Днес никой няма да повярва, че за мачовете ни в Хасково и Димитровград например пътуваха по 3-4 хиляди фенове от Кърджали."
В онези години Арда разполага с чудесен тим: нападатели са Мюмюн Кашмер и Шибил Чешмеджиев, зад тях играят Вангелис, Христо Топалов и Альоша Байрактаров, а сред любимците на местната публика е и Левент Асенов - Куш, техничар от ромски произход. Арда дори успява да бие Левски в приятелски мач с 3:2, а двата гола на Кашмеров са причина нападателят да бъде взет на Герена.
Така през май 1988 г. пред Арда се отваря невероятната възможност да влезе в "А" група. По ирония на съдбата последният мач в Кърджали е срещу прекия съперник за влизане - Дунав (Русе). Арда се нуждае от победа с четири гола, за да измести русенци от второто място, с равни точки и по-добра голова разлика. В слънчевия следобед на 26 май 1988 г. на стадион "Дружба" се изсипва рекордната за града 30-хилядна армия от запалянковци, която посреща с мощен одобрителен рев отбора на Стефан Величков.
По-късно мачът ще остане в историята на кърджалийския футбол като "45-те минути в рая", защото на полувремето Арда води с 3:0! Трябва само още един гол. Никой в онзи момент не се съмнява, че Кърджали ще има отбор в "А" група и само след няколко месеца на стадион "Дружба" ще гостуват ЦСКА и Левски... Уви, всичко се оказва илюзия. През второто полувреме кърджалийци нападат като оси вратата на Дунав, но русенци се бранят храбро и не допускат четвърти гол.
В онзи майски следобед приказката за Арда свършва. В следващите години футболът в Кърджали запада, а стадион "Дружба" обрасва с буренаци. Ще се върне ли силният футбол в Кърджали? Без съмнение всички в града се надяват, че и това ще стане.