Ако ГКПП „Маказа“
бе отворен с няколко години по-рано, днес в Кирково щеше да има едно сериозно
ядро от успели местни предприемачи, твърди кметът на общината
„Ако пътят през „Маказа“ бе отворен по-рано, днес
в община Кирково щеше да има едно голямо ядро от млади успели местни
предприемачи, а не да се надяваме толкова на инвеститори отвън. Много можещи и
желаещи да се развиват тук, а и да развиват родния край, млади хора заминаха на
Запад в пика на това движение от България към благодатната Европа“, коментира
пред 24rodopi.com кметът на община Кирково Шинаси Сюлейман.
Припомняме,
че ГКПП „Маказа - Нимфея“ бе открит на 9 септември 2013 година, но години преди
това се говореше за транспортния коридор Дунав-Егея през Маказа.
-Проектът е от
десетилетия, но за отварянето на „Маказа“ се говореше много още в зората на
демокрацията. През 1990-та година първи новината в Кърджали „гръмна“ съветник
на президента Жельо Желев. Да приемем, че не през есента на 2013-та, а ако
пътят за Гърция през Кирково бе отворен през есента на 2007-ма, с какво щеше да
е по-различно?
-Мисленето
беше различно, свободните капитали на хората бяха повече. Не говорехме за ниша,
а за огромна територия за инвестиране. Тогава младите хора се събуждаха с
мисълта къде какво да направят, за да стартират с успешен бизнес, да успеят в
живота. Тук и сега.
Днес
младите са различни. И вината не е в тях. Западна Европа им предлага
по-лесното. Доброто заплащане на труда им, което е в пъти по-високо от
България, е като епидемия. Един тръгва, повлича и друг читав кадър за фирмата в
Германия или Холандия. Винаги съм казвал, че нашите хора са много трудолюбиви,
затова са успели и в чуждите земи.
Много
политика имаше около проекта „Маказа“. Повече умуваха и се притесняваха
комшиите. Днес са доволни, спечелиха много от отварянето на пътя. Сиреч,
годините на страх и изкуствено забавяне са отишли напразно. Много предприемчиви
хора в Кирково също умуваха в очакване на ГКПП-то и превръщането на общината в интересна
дестинация, както за съседите, така и за стотиците хиляди туристи по натоварен международен
път. Едно е да бъдеш в планинска община в края на България и съвсем друго да
живееш в погранична община.
И
когато има едно дълго чакане, а Европа ти дава нови възможности, не можеш да
укориш никого. Но хубавото е, че има кирковчани, които са натрупали капитал в
Западна Европа и мислят да инвестират тук. Оптимист съм, но трябва търпение.
Като
казвам, че по-ранното отваряне на прохода „Маказа“ щеше да се окаже много
по-позитивно на община Кирково, то е, че беше изпуснат момента да се улови
огромната енергия на местното население. Преди инициативните да тръгнат на път.
Нали знаете, че тютюнът се бере в определено време, картофите се вадят точно в
определено време, най-добрите сърфисти търсят високите и най-дълги вълни, дори
политиците знаят кога трябва да има предсрочни избори, за да ги спечелят. Този
момент на отварянето на „Маказа“ закъсня. Спойката „международен път“ и „енергия
на кирковчани“ не се получи заради политиката. Но пак ви казвам, че съм
оптимист. Макар и по-бавно, нещата се получават.
-Бъдещето на
Кирково зависи от различните млади?
-Младите
хора днес са с нова и различна визия, различен профил. Не говоря само, че
ежедневието им е немислимо без новите технологии и, че постоянно са в движение.
Много
виждат, много научават, което ги прави и по-предпазливи, за да не сбъркат. Някак
си по-далновидни са, по-малко грешат. Те виждат как живеят техните връстници в
големите градове на България и в Западна Европа. Не говоря за Кирково, Кърджалийско,
а за цяла България. Ситуацията в страната някак си обезвери младите хора. Иначе,
Община Кирково подкрепя всяка добра инициатива. Стъпка по стъпка осигуряваме
заетост на младите, опитваме се да помагаме на находчивите.
-Значи не чакате
само инвеститор от вътрешността на страната или от Гърция да ви потропа на
вратата?
-Естествено.
Не сме община на консуматори. Всеки жител на общината е научен, че само с труд
ще успее. Всеки инвеститор е добре дошъл, но местните предприемачи от години
демонстрират нюх за подобряване на стандарта на семействата си, и то в трудните
планински условия. За пример ще ви дам производството на пипер, което се оказа
успешна алтернатива на трудоемкия тютюн.
-А извън
предприемчивите гурбетчии, възможен ли е обратен поток и от другите, които
просто искат да бъдат ангажирани 8 часа, но трудът им да е добре заплатен.
Говорим за хилядите, които избягаха и бягат от трудни живот в България и искат
само едно – добро заплащане на труда им.
-Усеща
се желание за тяхното връщане, самите те като си дойдат, го казват. Изречението,
което ги обединява е „Ако тук ми се осигури заплата в рамките на 1 000-1 200
лева, няма и да си помисля на Холандия“. Някои се целят по-нависоко, докъм
1 500-1 800 лева, но ако търсим една психологическа бариера за обратен поток, то
това може би е 1 200 лева гарантиран чист месечен доход.
24rodopi.com
Post A Comment: