Ако ГКПП „Маказа“ бе отворен с няколко години по-рано, днес в Кирково щеше да има едно сериозно ядро от успели местни предприемачи, твърди кметът на общината

 „Ако пътят през „Маказа“ бе отворен по-рано, днес в община Кирково щеше да има едно голямо ядро от млади успели местни предприемачи, а не да се надяваме толкова на инвеститори отвън. Много можещи и желаещи да се развиват тук, а и да развиват родния край, млади хора заминаха на Запад в пика на това движение от България към благодатната Европа“, коментира пред 24rodopi.com кметът на община Кирково Шинаси Сюлейман.
Припомняме, че ГКПП „Маказа - Нимфея“ бе открит на 9 септември 2013 година, но години преди това се говореше за транспортния коридор Дунав-Егея през Маказа.

-Проектът е от десетилетия, но за отварянето на „Маказа“ се говореше много още в зората на демокрацията. През 1990-та година първи новината в Кърджали „гръмна“ съветник на президента Жельо Желев. Да приемем, че не през есента на 2013-та, а ако пътят за Гърция през Кирково бе отворен през есента на 2007-ма, с какво щеше да е по-различно?
-Мисленето беше различно, свободните капитали на хората бяха повече. Не говорехме за ниша, а за огромна територия за инвестиране. Тогава младите хора се събуждаха с мисълта къде какво да направят, за да стартират с успешен бизнес, да успеят в живота. Тук и сега.
Днес младите са различни. И вината не е в тях. Западна Европа им предлага по-лесното. Доброто заплащане на труда им, което е в пъти по-високо от България, е като епидемия. Един тръгва, повлича и друг читав кадър за фирмата в Германия или Холандия. Винаги съм казвал, че нашите хора са много трудолюбиви, затова са успели и в чуждите земи.
Много политика имаше около проекта „Маказа“. Повече умуваха и се притесняваха комшиите. Днес са доволни, спечелиха много от отварянето на пътя. Сиреч, годините на страх и изкуствено забавяне са отишли напразно. Много предприемчиви хора в Кирково също умуваха в очакване на ГКПП-то и превръщането на общината в интересна дестинация, както за съседите, така и за стотиците хиляди туристи по натоварен международен път. Едно е да бъдеш в планинска община в края на България и съвсем друго да живееш в погранична община.
И когато има едно дълго чакане, а Европа ти дава нови възможности, не можеш да укориш никого. Но хубавото е, че има кирковчани, които са натрупали капитал в Западна Европа и мислят да инвестират тук. Оптимист съм, но трябва търпение.
Като казвам, че по-ранното отваряне на прохода „Маказа“ щеше да се окаже много по-позитивно на община Кирково, то е, че беше изпуснат момента да се улови огромната енергия на местното население. Преди инициативните да тръгнат на път. Нали знаете, че тютюнът се бере в определено време, картофите се вадят точно в определено време, най-добрите сърфисти търсят високите и най-дълги вълни, дори политиците знаят кога трябва да има предсрочни избори, за да ги спечелят. Този момент на отварянето на „Маказа“ закъсня. Спойката „международен път“ и „енергия на кирковчани“ не се получи заради политиката. Но пак ви казвам, че съм оптимист. Макар и по-бавно, нещата се получават.

-Бъдещето на Кирково зависи от различните млади?
-Младите хора днес са с нова и различна визия, различен профил. Не говоря само, че ежедневието им е немислимо без новите технологии и, че постоянно са в движение.
Много виждат, много научават, което ги прави и по-предпазливи, за да не сбъркат. Някак си по-далновидни са, по-малко грешат. Те виждат как живеят техните връстници в големите градове на България и в Западна Европа. Не говоря за Кирково, Кърджалийско, а за цяла България. Ситуацията в страната някак си обезвери младите хора. Иначе, Община Кирково подкрепя всяка добра инициатива. Стъпка по стъпка осигуряваме заетост на младите, опитваме се да помагаме на находчивите.

-Значи не чакате само инвеститор от вътрешността на страната или от Гърция да ви потропа на вратата?
-Естествено. Не сме община на консуматори. Всеки жител на общината е научен, че само с труд ще успее. Всеки инвеститор е добре дошъл, но местните предприемачи от години демонстрират нюх за подобряване на стандарта на семействата си, и то в трудните планински условия. За пример ще ви дам производството на пипер, което се оказа успешна алтернатива на трудоемкия тютюн.

-А извън предприемчивите гурбетчии, възможен ли е обратен поток и от другите, които просто искат да бъдат ангажирани 8 часа, но трудът им да е добре заплатен. Говорим за хилядите, които избягаха и бягат от трудни живот в България и искат само едно – добро заплащане на труда им.
-Усеща се желание за тяхното връщане, самите те като си дойдат, го казват. Изречението, което ги обединява е „Ако тук ми се осигури заплата в рамките на 1 000-1 200 лева, няма и да си помисля на Холандия“. Някои се целят по-нависоко, докъм 1 500-1 800 лева, но ако търсим една психологическа бариера за обратен поток, то това може би е 1 200 лева гарантиран чист месечен доход.
24rodopi.com

Share To:

24rodopi

Post A Comment:

Важно: Ползвайте материалите в 24rodopi.com, но ако уважавате труда на репортерите ни, които търсят новините на терен, цитирайте сайта. Ако поставите и линк към 24rodopi.com, нищо няма да загубите.

Администраторите на форума на rodopi24.blogspot.com пък призовават за толерантност и спазване на добрия тон под дописките. Те запазват правото си да ограничават или блокират публикуването на мнения.