В британския доклад „Родопи”: Проекти, дърва… На тия война не им трябва, чакайте нова вълна мигранти!

Един британски дипломат се разходи из Източните Родопи. Шефът на политическата секция на Британското посолство се срещна в Кърджали с представители на водещите политически сили в региона. И всички те му обрисуваха пейзажи от този край на света с преобладаващ планински релеф и намаляващо население. Липса на Околовръстен път на Кърджали, недостатъчно финансиране на общински проекти от страна на централната власт, дори кризата с „политическите доставки” на дърва не бе спестена на дипломата, който, бъдете сигурни, се е хванал за главата от такъв проблем. В същото време друга партия се похвали пред въпросния пич, дошъл на разузнаване из Родопите, че всеки мащабен проект в региона е дело на държавата…

Дето се вика, показахме си и непраните гащи пред представителя на Кралицата на „онзи” Остров, дето не ще вече да е част от Европейския съюз. Не ще обаче и бъдещи емигранти от този край на света. Бъдете сигурни, че докладът на „политическия шеф” в посолството е целял едно-какви са нагласите сред населението, управлението и ще тласне ли то нова вълна икономически мигранти?

Та, какво би написал в анализа си въпросният британец? Най-вероятно-„Тия така са цъфнали и вързали, че с едни дърва не могат да се оправят. Война не им трябва, ще се изтребят политически съвсем скоро. Едно е сигурно-чакаме нова вълна работници от Родопите. Между впрочем, как сме с плантациите за ягоди, числеността на домашната прислуга и др. дейности от родопската компетенция?”.

И това само след срещи с „елита”, а какво би се случило след разговори с обикновения поданик на статуквото из тези ширини? Вероятно папката „Родопи” щеше да е един многотомен труд…

Папката „Родопи” и народонаселението

Още по-голяма вълна от родни гурбетчии се насочи към Великобритания въпреки Брекзит-а. Процесът „Стягаме куфарите и тръгваме” се наблюдава от години в Родопите.

Заминаващите за работа в Англия през м.г. са повече, посочва кметът на доспатското село Бръщен Кемил Кочаков. „Хора, които си бяха в селото сега и те стягат куфарите и заминават, независимо от Брекзит-а”, казва местният управник.

Кметът на китното родопско селце смята, че потокът е толкова голям, че не може да се прецени кой кога и за колко време заминава и кой кога се връща.

„Много от жителите обмислят въобще да не се завръщат, защото не се знае какво предстои, особено след Брекзит-а”, казва кметът.

БГ-екзит: Щастливи кокошки и едни много тъжни и бедни хора

Близо милиард лева внася България средногодишно в ЕС, а членският внос за „клуба на богатите” се увеличава от година на година. Ние сме с най-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението, най-бедни, с най-ниска производителност на труда, конкурентоспособност, най-високо усещане за нива на корупцията и изобщо всичко с най в най-отрицателните краски. А такова всенародно веселие бе при посрещането на 1-ви януари 2007 година! Щастието близо 12 години по-късно остана само за политиците, кокошките и прасетата. Понеже отглеждаме най-радостните и щастливи екземпляри от видовете. На който не му харесва-да поема пътя към осветения със зелена светлина „Еxit”.

В България референдумите са скъп и предварително оплют лукс. Пък и никой не е*ава мнението на народа. А той от своя страна не би имал нужда от допитване за влизане в ЕС защото по презумпция няма доверие на политиците си и „как да има някой по-можещ отвън да ни оправи”. В този ред на мисли и референдум за излизане също е безсмислен.

Екзитът и голямото преселение

Най-големият плюс за страната ни от членството в Европейския съюз определено е свободното придвижване на хора, стоки и капитали. Особено на хора, особено в нашия случай. Дори тази единствена причина ще е напълно достатъчна за нашенци да кажат „Да” на един евентуален референдум за оставане в ЕС. Отворените граници и трудови пазари са и най-големият плюс за всяко правителство. „По-малко хора-по-малко грижи, повече работещи на запад-повече парични потоци у дома”. Родните гурбетчии пращат повече средства към страната отколкото, който и да е кабинет е успял да усвои от еврофондовете. А както знаем-заситеното гърло не протестира. Призивът от соца „Във всеки дом говедо” бе успешно заменен с „Във всеки дом-по един зад граница”. И така свободното придвижване роди нещо наистина извратено-евророби в огромната икономическа империя на равноправните. Нашенци поеха най-черната работа с орисията на икономическата предопределеност.

„Пръснати сме из цяла Европа. Навсякъде има нашенци. Няма град в Европа където да нямаме поне малка колония. Най-хубавото е, че имаме избор. Да отидем и да работим където и да било, стига да намерим препитание. А работа наистина има навсякъде, особено когато човек не подбира. Искаш пари? Стягаш си задника и потегляш. Назад- само в чаршаф, както казват в нашия край. Нашите работят на по две-три места. Не се спират. Няма почивен ден. Всеки иска като се върне да построи нещо, да стегне друго, колата да му е кола и т.н. Не ти трябват езици и дипломи. Вече сме навсякъде, всичко се намира”, споделя мъж от Кирковско. У дома прекарва едва по месец-два. През другото време се движи по оста Германия-Холандия-Белгия.

В Лондон продължава да се плаща на седмица и да има работа за всеки

„Бежанска” вълна от прибиращи се гурбетчии от Великобритания в посока родните места звучи като фантастичен филм, въпреки очакваните сътресения в Обединеното кралство след Брекзит-а. Дори и да се случи, то маршрутите няма да достигнат границите на България.

„Полетът ми за Лондон е след дни. Заминавам защото Англия си е Англия. Няколко години бях в Дания, преди това в Германия. Сега обаче отново потеглям за Острова. Не ме интересуват сътресенията две години след референдума им. Това са си техните желания. Моето е да имам работа, която да върша в една от най-подредените държави в света, където се плаща всяка седмица. Аз съм млад, искам да работя и да разполагам с пари. Не искам подаяния и унизителна заплата. Знам език и не ме е страх от това с какво ще се захвана. Бил съм в строителството, в кухнята, по автомивки, разнос. Щяло да има негативни последици?! В подобна държава, с такава икономика, това са неща, които ще отшумят за месеци, пък било и година-две, те няма да са фатални. Две години на тяхната криза сигурно ще се равнят на 10 години на уникален икономически подем за нас”, разсъждава 32-годишен мъж от Кърджали. Билетът му е вече резервиран, полетът е след дни.

***

У дома останаха пенсионерите, гласуващите цигани, политическите кърлежи и производните им, „казармите” за подготовка на бъдещи нашенци за износ, а статуквото се поддържа от парите на тези, които вече минаха през Exit-а.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-Дипломатът, който ще изготви папка „Кърджали”;

 -Преди партиен митинг в центъра на Кърджали. Млади и стари чуват различните послания на надеждата;

-Един малък родопски град. Път, направен с европейски средства и една рухнала от самота къща. Една молитва за останалите у дома и близките зад граница