Да си гол и да мечтаеш за един гол! По пътя на мечтата на един цял град

„Нямам пари, но отивам на мач. Рева като вол, но не за битието си, аз съм фен”

„Идвахме на стадиона от деца. Имахме пари само за семки и фалшива кока-кола, правена в гараж зад Пожарната. Молехме се да ни пуснат без билет, мушкахме се през счупени железа на оградата, та чак почнаха да мажат съоръженията с някаква чернилка, че да ни спрат да влизаме гратис. Винаги е имало хиляди хора по трибуните. Беше празник за града когато има мач на „Арда”. Баща ми ми купи за 70 лева калеври втора употреба, за да ме вземат да тренирам при малките. Постепенно обаче всичко отиваше все по-надолу и надолу”. Това са думите на 35-годишен кърджалиец. Привърженик е на футболна „Арда” от дете. Ведно с милите спомени обаче, не може да отмине и тежките моменти.

Клубът бе закриван, откриван, а окаяният автобус на „Арда” обикаляше селата, за да участва в шампионатите на най-долните дивизии. „Спирахме на някоя отбивка от пътя, за да обядваме преди мача. Под някое дърво ядяхме кренвирши и лютеница и после-мач”, разказва бивш футболист…

Всичко това е в миналото. „Арда” се възражда и започна да пише най-новата си история, а очакванията са тя да бъде със златни букви.

Новото начало

Клубът от Кърджали има нов президент, спонсори, а зад проекта стои кметът, както и цял един град. Хиляди фенове се върнаха на стадиона, а на посещаемостта на мачовете могат да завидят и първите тимове в елитната група. Стадионът вече е ремонтиран и приютява отново хиляди привърженици. Ренесансът започна с тим, съставен от млади момчета, които записаха рекордни успехи. Атаката бе ядрена, а в голмайсторската листа не бяха записани само вратарите. Но…

Влизането във Втора лига и високо вдигнатата летва на мераците осакатиха един готов отбор. „Бомбастичните” трансфери от страна на ръководството на клуба бяха причина редица млади момчета да си тръгнат, натирени от клуба, а на тяхно място дойдоха „ветерани” с богати визитки, но слаби умения. Отборът едва крета, дори скърца на моменти и трови нервите на хилядите фенове на тима, които помнят и добро, и лошо.

„И на север, и на юг-само „Арда”, никой друг!”

„Имаше един рефрен, който никога няма да забравя. Обикаляхме всички стадиони с отбора. „И на север, и на юг-само „Арда”, никой друг!”, това беше. Тръгвахме с автомобили, по няколко човека. Нямаше организиран транспорт както сега, че дори и безплатен. Ходехме по 100-200 души при гостуванията. От работа дори бягаха някои, болнични вадиха, колеги им вземаха смените. Така беше. Това е нашият отбор и си го следвахме. С футболистите бяхме приятели. Едно голямо семейство. Е, и времената бяха други. Не могат да се сравняват. Искаме обаче тази подкрепа, тази любов да се завърне, там, откъдето започна-от терена”, разказва 60-годишен фен на „Арда”. Не може да сметне колко километра е пропътувал през 80-те години заедно с тима, но са много. Казва, че дори почивката на море през септември е прекъсвал, за да отиде и гледа мач. Просто така-пали колата и заминава към града, където „Арда” играе.

„Да ставаш сутрин с мисълта за отбора и да лягаш вечер с „Арда” в главата. Това бяхме, това сме и сега. Няма по-голяма радост за нас от спорта. Водил съм децата като малки на стадиона. Помня дори как една топка удари по главата щерката, а тя после ме изпя пред съпругата. Жената мислеше, че съм водил децата в парка. Е, в парка беше, стадионът нали е там? Имало е случаи дори последните си пари да дават мои приятели, за да отидат на гостуване на тима в друг град. Прибира се после, а в джоба само семки от мача. Без една стотинка, но зареден с емоции”, спомня си привърженикът на тима.

„Ние „Арда” сме и на Родопите сме… ”

Стадион „Дружба” помни мачове с по над 30 000 души по трибуните. Приемал е и финал за Купата на България. Тогава, когато все още футболът ни беше основно и единствено-радост за хората. В момента средната посещаемост на мач в Кърджали е 2500 души. Предвид на ситуацията в цялата ни страна, то тази цифра е рекордна не само за среща от Втора лига, но дори и за мач в Елита.

„Ние „Арда” сме и на Родопите сме господарите!”-този рефрен вече се чува на всеки двубой на „сините”. Феновете започнаха да пеят свои песни. Творчеството се развива. Направиха се знамена, димки и факли също са част от хореографията. Феновете показаха и зъби, заявявайки, че всяко неспортсменство от страна на противника ще бъде наказано и дори болезнено.

От 2 до 1000 лева за билет, футболът и капитализмът

От 2 до 1000 лева струва билетът за мач на „Арда”. Страничните сектори са най-евтини, десет лева пък струва място под козирката. Отопление на задника и марково уиски са по един бон в ложата. Футболът е капитализъм в действие. Спортните неща отдавна отстъпиха на правенето на пари. Проектът „Арда” се развива, но май единствено феновете останаха истински.

„Губим от децата на „Лудогорец”, които не се борят за влизане в елита защото и нямат това право. Губим у дома с 1:0 при коефициент 18 за гостите. Никой не може да ме убеди, че е нямало нещо съмнително в тази среща. Залагаш хилядарка, печелиш 18 бона. А ония по трибуните нека псуват и скърцат със зъби”, коментира запален фен на тима. Вече се е обзавел с фенски артикули. Дори на огледалото на малкото „Поло” се кипри емблемата на „Арда”. Паркира очуканото возило до скъпарските автомобили на футболисти и „босове”. Дава последните си пари за билети, за себе си и семейството, дори назаем на приятел. Фен, олицетворение на фразата: „Да си гол и да мечтаеш поне за един гол”.

„Искам да мирише на футбол, не на пари…”

„Искам да мирише на футбол, не само на пари. Вярно е, че трябват инвестиции, но усещането е кофти. Гледаме едни хора, на които им пука единствено за заплатите им. Ръководството печели наред обществени поръчки, за да издържа тима, но това са и нашите пари. Никой не вади нищо от джоба си. Ние вадим и това трябва да е ясно. С напазарувани фенове-дали им по един байрак и возещи се безплатно с автобуси за мачове, не се прави клуб. Хвалят се с големите трансферни удари на някакви в предпенсионна за спорт възраст. Не разбират значението на този спорт”, коментира друг фен на тима. Категоричен е, че никога няма да спре да подкрепя тима. Дори отборът да се срине до нивото от близкото минало-мачове на село и по един кренвирш с лютеница вместо заплати. Важен е футболът, да мирише на футбол, казва запалянкото.

Много ни липсваше…

„Това нещо много ни липсваше. Да вземем един Пловдив. Седмица преди градското дерби, градът се променя. Той трепти в някакъв друг ритъм. Усеща се във въздуха. В деня на мача всеки забравя проблемите у дома, работата, грижите и няма абсолютно никакво значение какъв е в живота, какъв стандарт има, какъв пост заема в обществото-всички са едно цяло, едно тяло, което се движи, диша, усеща в ритъма на мача. Това нещо много ми липсваше в Кърджали и много се радвам, че нещата започнаха да се случват. На стадиона всички сме едно семейство-без значение етнос, религия, пол, възраст, професия. След мача отново заведенията са пълни, темата пак е мачът”, споделя друг фен, който срещаме пред стадиона.

Хиляди помнят онзи мач през 1988 година. „Арда” приема „Дунав”-Русе в мач от последния кръг. Трябва да победи с над три гола, за да спечели второто място в „Б” група и си осигури участие в Елита. „Сините” от Кърджали бият с 3:0. Четвърти гол така и не пада. „Дунав” влиза, а „Арда” започва да затъва…

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

Димки, знамена на стадиона и най-верните фенове;

Може би единственото спортно съоръжение в страната с толкова много деца по трибуните