И още:
Неджми Али е евродепутат от ДПС, което е част от групата на АЛДЕ в Европарламента. Стажът му в ЕП – като времетраене и активност, го прави един от забележимите родни политици в Брюксел. Той е сред първите евронаблюдатели и евродепутат през периода 2006 - 2007 г. От 2005 до 2013 г. е два мандата народен представител в българския парламент. През 2014 г. е избран отново за член на Европарламента.
Неджми Али е член и координатор на групата на АЛДЕ в Комисията по бюджетен контрол на ЕП. Постоянен член е и на Комисията по бюджети. Заместващ член в Комисията по външни работи и в Съвместния парламентарен комитет ЕС-Турция. Зам.-председател на Делегацията за връзки с Корейския полуостров. Член на управителния съвет на Парламентарния форум за финансови услуги и на редица интергрупи и групи за приятелство.
- Г-н Али, вие сте на първо място от българските евродепутати и на 4-о място сред всички останали в ранглистата на Европарламента по доклади. По какви теми работихте през изминалия мандат?
- В своята дейност през изтеклия период представлявах избирателите си в три парламентарни комисии - по бюджети, по бюджетен контрол и по външни работи, както и в Съвместния парламентарен комитет ЕС-Турция. Имах възможност да представям и защитавам общоевропейските интереси и ценности, но винаги пречупени през призмата на българския национален интерес.
Работата на евродепутатите се измерва с различни показатели, основният сред които е броят на докладите. Това са документите с най-голямо значение, тъй като част от тях прерастват в закони или в дейности от страна на европейските институции и страните-членки. В рамките на мандата съм работил по 202 доклада, което ме нарежда на четвърта позиция сред 751 члена на ЕП. По отношение на цялостната дейност, която обхваща всички аспекти от работата ни, съм на 16-та позиция в целия парламент.
- Кои български интереси и приоритети защитихте в работата си в бюджетната комисия например?
- България е сред държавите, които получават значително по-големи средства от бюджета на ЕС, в сравнение с годишната вноска на страната. При вноска от близо 1 милиард лева, получаваме 4 пъти повече. Целта е страната ни по-бързо да развие икономиката и да увеличи жизнения стандарт на нашите граждани до ниво, доближаващо се до средното за ЕС. В тази връзка, имам значителен принос за запазването и увеличаването на средствата по двете политики на ЕС, които са от съществено значение за България - Кохезионната и Общата селскостопанска политика (ОСП). От обсъждането на Бюджет 2016 г. в началото на мандата, до дебатите, посветени на следващата Многогодишна финансова рамка (МФР 2021-2027) в края на мандата - защитавах тези позиции. Активно работих за опростяване на правилата за получаване на европейски средства и многократно повдигах темата и за създаване на система за защита на доходите на селскостопанските производители.
През 2018 г. бях докладчик по становище на Бюджетната комисия към Комисията по земеделие и развитие на селските райони относно бъдещето на земеделието и производството на храни. Земеделието е един от най-важните сектори в целия ЕС, предоставя заетост на над 60 млн. души и осигурява продоволствената сигурност за всички европейски граждани. Винаги съм подчертавал и необходимостта от опростяване и модернизация на ОСП, като същевременно финансовите, контролните и одитните функции да се изпълняват при един и същ стандарт и критерии във всичките страни от ЕС. Защитих предложението за справедливо разпределение на преките плащания сред държавите-членки, което да допринесе за по-бързото преодоляване на различията между отделните региони на ЕС. Това становище бе прието с мнозинство от комисията по бюджети и в пленарната зала, което е голямо постижение за България.
В този контекст, пледирах за подходящо ниво на финансиране и в рамките на следващата МФР. С много усилия, в приетата рамка от Европарламента към момента получихме гаранции за България за запазването в пълен обем на субсидиите и по двете политики.
Що се отнася до числовото изражение на новата МФР, позицията на Европарламента е представена в няколко последователни резолюции, като искам да подчертая, че това е и позицията на АЛДЕ. Ние настояваме равнището на финансовата рамка да бъде определено на 1 493.4 млрд. евро по текущи цени или 1.3% от БНД на ЕС-27, което е значително нарастване в сравнение с предложението на Европейската комисия. Целта е да се осигури необходимото финансиране за най-важните политики на ЕС.
В този контекст, ние държим на значителното увеличаване на средствата за научната програма Хоризонт Европа, за фонда InvestEU, за транспортната инфраструктура чрез Механизма за свързване на Европа, удвояване на финансирането на малките и средните предприятия, допълнително укрепване на европейската космическа програма. Същевременно настояваме за удвояване на ресурсите за справяне с младежката безработица, осигуряване на 5.9 млрд. евро специално за гаранцията за децата и за борба с детската бедност, утрояване на настоящия бюджет за програмата Еразъм+, както и за създаването на нов фонд за Справедлив енергиен преход от 4.8 млрд. евро.
В тази комисия съм бил и основен докладчик и докладчик в сянка по бюджета на ЕС и на Европарламента, по бюджетите на институциите извън ЕК, по структурата и управлението на бюджетите на агенциите на ЕС, както и в подготовката на следващата МФР, която да бъде регулирана от новите финансови правила на ЕС.
- А какъв е резултатът за България от работата ви в комисията по бюджетен контрол?
- В качеството ми на координатор на групата на АЛДЕ в комисията по бюджетен контрол бях говорител на групата и заедно с другите координатори участвах в процеса на вземане на решения от комисията. Също така, координирах взаимодействието между евродепутатите - членове на комисията, и парламентарната група на АЛДЕ по отношение на гласувания и разпределянето на различните доклади.
В рамките на Комисията по бюджетен контрол конкретните ми дейности включваха: ежегодни доклади за освобождаване от отговорност на агенциите на ЕС и на ЕП, годишните доклади за дейността на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и за защита на финансовите интереси на ЕС.
Като докладчик за ЕИБ направих редица препоръки за балансирано разпределяне на финансовите средства между страните-членки от Европейския фонд за стратегически инвестиции (Плана "Юнкер"), които бяха подкрепени от комисията и възприети от ЕИБ. Като резултат от дейността на този Фонд, досега България е получила над 400 млн. евро като преки инвестиции от ЕИБ, които се очаква да мобилизират допълнително значителни по обем частни капиталовложения.
Бях докладчик от АЛДЕ и по едно от основните предложения, което ще залегне в следващата МФР – регламента за защита на бюджета на ЕС в случаите на широко разпространено незачитане на върховенството на закона в отделните държави-членки. В рамките на дейността ми в тази комисия съм отстоявал тезата, че Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП) за България и Румъния следва да бъде преосмислен и модернизиран, като обхватът му бъде разширен върху всичките страни-членки на ЕС. Целта е да не бъдат пропуснати някои проблемни области, които имат по-голямо въздействие върху цялостното функциониране на ЕС. В материалите на Европейската сметна палата ясно се вижда, че нивата на застрашените европейски средства в България са по-ниски отколкото в редица други държави - членки. Негативни решения в този контекст биха довели до потенциални спирания на субсидии по различни програми. Аз винаги съм се стремял това да не се случва на българските граждани. Дори в регламента за защита на бюджета на ЕС в случаите на широко разпространено незачитане на върховенството на закона постигнахме сериозни гаранции от страна на Европейската комисия, че дори да бъдат установени грешки в управлението на дадени фондове, крайните бенефициенти ще бъдат защитени и няма да носят отговорност за грешки на управленско ниво.
Искам да се спра с няколко думи и конкретно върху сътрудничеството с Европейския институт за иновации и технологии. Институтът е неразделна част от рамковата програма за научни изследвания и иновации на ЕС „Хоризонт 2020“, която се финансира в настоящата МФР с 80 млрд. евро. При всяка възможност съм настоявал за включване на структури от България за финансиране по линията на Института, като по този начин да поощрим предприемачеството и иновациите в нашата страна. Вече има програма за регионална иновационна схема за България.
- А за работата ви в Комисията по външни работи?
- Работата ми в Комисията по външни работи бе концентрирана около разбирането за ролята на стратегическия диалог, който ЕС трябва да поддържа в отношенията си с държавите по света и особено с нашите съседи. Работата по въпроси от общ интерес между ЕС и останалия свят трябва да стои на първо място, за което се изисква постоянен диалог, балансиран подход и умение да се вслушваме в проблемите на нашите партньори. Не на последно място в качеството ми и на постоянен член на Бюджетната комисия съблюдавах начина на изразходване на европейските средства по различните международни споразумения, по които страна е ЕС.
- Каква е позицията ви по въпроса за членството на Турция в ЕС?
- Като член на Съвместния парламентарен комитет ЕС-Турция отстоявах българската национална позиция, че Турция е ключов стратегически партньор за България и ЕС като цяло по въпросите на търговията, икономиката, сигурността и управлението на бежанските потоци. Подкрепата на България за югоизточната ни съседка съм заявявал многократно както пред комисията и пред колегите в пленарната зала, така и в рамките на двете ми посещения в Турция като член на делегации, организирани от Европарламента - пред представители на турския парламент и членове на правителството.
От вестник "24 часа"
Post A Comment: