ВИДЕО репортаж: „Войници се държаха по дулата на танковете, водата ги отнасяше…“

29 години от трагедията във Върбица

„Всичко си спомням, беше ужасяваща гледка. Ние имахме късмет. Оставиха ни малко по-късно да тръгнем. Потеглиха танкистите, тръгнаха и кашиците…“.
Разказ от първо лице на една страховита трагедия. Случила се преди 29 години. Ледените води на река Върбица отнемат животите на 10 войници. Историята от устатата на един очевидец на трагедията, оставила дълбоки рани в съзнанието на много хора и до днес. Думите са на Тошко Кунев от Стара Загора, младши сержант по онова време.

Датата е 12 декември. 1990 година…


„Отиваха към Балабаново, на стрелби. И дали мина и половин час, и дойдоха. И ни казаха… Имаше машини, които водата ги носеше, беше ужасяваща гледка. Войници, които се държаха по дулата на танковете, помагахме с въжета, но някои не успяхме да извадим“, разказва Кунев.
Наш екип се срещна с мъжа на паметника на загиналите войници във Върбица. Дошъл е сам. След работа. Потеглил е с автомобила си от Стара Загора, защото още помни. Защото иска да поднесе цвете в памет на загиналите момчета, с които е служил преди 29 години в поделението в Момчилград.
За трагедията си спомня и Рашко Рашев –счетоводител към поделението от 1972 до неговото закриване през 2007-ма.

„Намираха шинели. Не всички тела бяха извадени…“

„Войниците се давят и от там, кой с каквото може. С колите дойдохме и тогава командирът на дивизията оглави спасението. Дойдоха хора от жп гарата. Те спасиха немалко хора. Ей тука са връзвани въжетата. После дойдоха водолази от Варна. Намираха шинели… Всички тела не са намерени“, спомня си Рашко Рашев.
Опитва се да си обясни защо се е стигнало до трагедията.
„Лейтенантите дойдоха септември, а това стана през декември. Може би нямаха необходимия опит“, споделя мъжът.
Казва, че на близките на починалите тогава е било изплатено обезщетение в размер на 39 000 лева на член от семейство. Но във време, когато е последвала деноминацията…

Историята помни тази дата…

12 декември 1990 година – десет войници намират смъртта си в ледените води на Върбица край Момчилград. От поделението в родопския град тръгват 7 тежки машини-танкове и бронетранспортьори, с 21 военни. На колоната е наредено да влезе в брода на реката. Отиват на учение на полигона до село Балабаново, както десетки пъти преди това. Но висока вълна ги помита. Резултатът - 10 мъртви.
За трагедията днес ни напомня монументът и изписаните на него десет имена, извисяващ се на брега на реката. Една трагедия, която и до днес носи неизмерима мъка и печал…
В ледените води на Върбица намират смъртта си лейтенант Илиян Попски, лейтенант Русин Самуилов, сержант Ангел Илков, ефрейтор Велин Хаджиев, ефрейтор Желязко Христов, ефрейтор Иван Янков, редник Красимир Канев, редник Николай Сандев, редник Петко Петков, редник Стефан Стефанов.
24rodopi.com