30 години от първия демократичен митинг в Източните Родопи! Вижте какво си спомня един от организаторите

„Два митинга имаше в Кърджали в първите дни на януари 1990 година. За имената! Едните казваха „Не“, другите „Да“. А ние в Ардино заедно казахме „Да“ на демокрацията!“, казва точни 30 години по-късно един от организаторите на митинга в Ардино Христо Красин, писател и учредител на Българската социалдемократическа партия (БСДП) в региона.
„Да, на 6 януари се навършват 30 години откакто в Ардино БСДП провежда грандиозен митинг в подкрепа на настъпващите промени в централната власт в София“, подчертава Красин. Месец преди да падне Тодор Живков в Ардино е учредена структура на партията на д-р Петър Дертлиев.
Красин и негови съратници успяват да организират и извеждат на площада над 10 000 души. „Имаше хора от всяко населено място в общината, както и от Кърджали. Митингът ще остане в историята на Ардино. Това е второто масово и организирано събиране на хора в района, като първото е стачката на местните тютюноработници, проведена в Тютюневия монопол в Ардино през 1934 година. Тогава ардинчани са искали повишаване на заплатите им и подобряване на условията на труд. Третото подобно събитие, отново митинг в подкрепа на демократичните промени, се проведе няколко месеца по-късно, отново организацията беше на БСДП, а гост на Ардино беше д-р Петър Дертлиев, председател на Националния съвет на българските социалдемократи“, казва Христо Красин.

-Г-н Красин, много е изговорено и писано за митинга на 6 януари 1990 година в Ардино. Самият Вие в интервюта давате интересни подробности. Точно 30 години по-късно какво може да напишем. Нещо ново, пропуснато през годините, неизречено, пазено?
- Митингът беше подготвян още в късната есен на 1989-та година. Много преди наплашените комунисти да обявят връщането на имената на турците в България, което направиха на 29 декември. Митингът в Ардино няма нищо общо с митингуващите в Кърджали за и против имената на турците в България, а си беше плануван много много преди това. Нека припомня, че Социалдемократическия ни съюз бе учреден преди да падне Тодор Живков.
В началото на октомври 1989-та година ние не знаехме почти нищо за постъпките, които е предприел доктор Дертлиев за възстановяване дейността на Българската социалдемократическа партия. Така в началото на октомври учредихме Социалдемократически съюз. Защо съюз? Защото си действаше старата Конституция, а тя не позволяваше съществуването на други партии освен БКП. Член 1-ви все още не беше премахнат. А като съюз (а не партия) от Държавна сигурност щяха да приемат, че не сме партия, а неформална организация, каквито след Русенския комитет се бяха появили и из други части на страната. Това беше просто тактика.
-Да, но въпреки това сте бил привикан от офицер на Държавна сигурност?
-Вярно е. Но причината е, че един от 16-те учредители се беше оплакал в МВР, че аз лично съм го бил накарал едва ли не насила да подпише учредителния протокол. А той си беше подписал съвсем доброволно протокола, но после нещо го беше стреснало. Нещо го беше уплашило и той решил мен да ме „натопи“ по този начин като превантивна мярка, ако започнат репресивни действия срещу нас. Нашенска работа. Уж сме малко и се познаваме добре, а се намират такива типове.
-А репресии последваха ли?
-Не! Само аз бях извикан от съответния служител и предупреден да не карам насила и други да подписват протоколи. Аз, разбира се, обещах тържествено, че друг път няма да правя така…
-А връзката Ви с доктор Дертлиев!
-След като разбрах, че докторът е предприел стъпки към възстановяване дейността на БСДП, аз се срещнах с него в София, тогава все още на „Раковски“ 134, където беше централата на СДС. При разговора ни се установи, че в Ардино по същество сме учредили партия със същата идейна платформа на българските социалдемократи. Решихме, че ще бъде естествено нашата местна организация да бъде елемент от голямата национална структура на социалдемократическата партия и така получихме и благословията и на доктор Петър Дертлиев!
-А връзките Ви с него по-нататък?
-В София се срещахме доста често, главно по партийни поводи. Бях му и личен гост в дома му. Първите броеве на възстановения вестник „Свободен народ“ аз донасях в Ардино, а после получавахме пратки по пощата. По избори той ми подписваше пълномощни, с които да представлявам партията пред Общинската избирателна комисия или Районната в Кърджали. А през април същата година дойде на втория митинг в Ардино, като ми бе и личен гост. С моите партийни съратници му дадохме обяд в комплекса „Белите брези“ като му направихме и съответните подаръчета.
-В първите месеци в Ардинска община е била само вашата партия. ДПС още не е била създадена. Имаше ли и турци във вашите редици?
-Преди нашата партия, в Ардино си съществуваше БКП, по-късно БСП. Трябва да отбележа, че в онези времена тази партия беше много стегната и със значителен брой последователи. Но митингът, който проведохме на 6 януари показа, че нашите членове и симпатизанти на БСДП са значително повече. Може би половината, ако не и повече от половината от членовете ни бяха турци, убедени социалдемократи.
-ДПС стъпва късно в община Ардино. Дори Доган идва до Млечино, но много по-късно вече стига до Ардино…
-Ахмед Доган внимателно е следял събитията в Ардинска община. Действаше предпазливо. Д-р Жельо Желев много искаше в мажоритарния район, обособен от община Ардино и част от община Кърджали, мандатът да бъде спечелен от СДС. Много полезни за хората неща щяха да се случат тогава. Разбира се, не спечели СДС, не спечели и кандидатът на БСП, който беше преподавател в Сорбоната, а Бахри Юмер от Джебел, който беше номинация на ДПС.
Но да се върна на периода преди изборите. Доган се срещаше във вилата на АПК в Млечино с ардинци и от тях научаваше подробности за Ардино и силното БСДП и СДС. Разбира се, когато по-късно разрешиха ДПС да участва в изборите, ние не си правехме илюзии и знаехме, че местните турци ще гласуват за Движенито.
- Имахте ли среща с Доган в Ардино?
-Минали са вече тридесет години и мога да открехна леко завесата. В късната есен на 1990 година Доган беше дошъл в Ардино по повод партийно мероприятие. Бяха заедно с един мой много добър приятел, Пламен Симов. Доста по-късно Пламен Симов стана ръководител на българският моряшки синдикат. А в миналото си Пламен работеше като кадрови разузнавач в Първо главно на ДС, външното разузнаване. 17 години е бил под прикритие главно във Франция, но няколко години е „шетал“ и из Близкият изток…
Когато Доган приключва с партийния си ангажимент в града, решават да се качат на вилата край малкото езерце в село Ахрянско. Когато минават покрай дома ми в града, Пламен предлага да поканят и мен. Дотогава Доган е чувал името ми, но не се познавахме лично. Спират пред дома ми и шофьорът им, Осман, който по-късно разбрах е бил братовчед на Ахмед звъни на входната врата. Излязох на улицата. Пламен ми представи Сокола, здрависахме се и ме поканиха да тръгна с тях. Да, но в същото време аз пък имах гости от родното село на баща ми, две роднински семейства - нямаше как да ги оставя. С Ахмед си разменихме по някоя приказка и си пожелахме следващи срещи в по-подходящи моменти.
-И появиха ли се такива моменти?
-Да, в София през 1995 година. Вече бях започнал работа в столицата. Запознах се с една интересна, но малко позната личност, бай Ахмед Кафеджи. Към онзи момент той беше официален кореспондент на една Истанбулска телевизия и на две турски радиа. Наш, български турчин, женен за столичанка.Той е човекът, когато се взема решение Ахмед Доган да бъде освободен от затвора, го посреща на изхода на зандана. Соколът е бил облечен с вехти, износени дрешки, а е трябвало да говори пред много хора. Бай Ахмед води Доган в дома си, отваря му гардероба си и го облича с най-новите си костюми, ризи, вратовръзки, обувки. Доган се дърпал много, но бай Ахмед го убедил.
Слабост на бай Ахмед Кафеджи беше таблата. Когато имаше свободно време, ходеше в едно кафене в района на пазара „Кирков“. А когато на мен ми трябваше, ходех да го търся там. Беше ми нужна някаква връзка с тогавашният вестник „Демокрация“, а Ахмед ага като стар софиянец имаше връзки навсякъде. Потърсих го по този повод, а той, след като разрешихме проблема ми, ми каза между другото, че на следващия ден със Сокола имали уговорен обяд в ресторанта на журналистите, на площад „Славейков“. Покани ме и аз да се присъединя.
Така на два пъти в рамките на един месец обядвахме заедно с Ахмед Кафеджи и Ахмед Доган. Сокола ме покани да го търся при някаква потребност. Тогава живееше някъде в южните квартали на столицата, мисля че в квартал „Гоце Делчев“, но централата на партията му на „Алeксандър Стамболийски“ я знам отлично. В смисъл, с моя бригада бях правил ремонт на покрива на сградата,… Но така се развиха нещата, че не ми се наложи да го потърся, не се създадоха необходимости за следващи контакти.
-Интересно. Всеки друг би се възползвал от подобно познанство.
-Но не и аз. В София бях дребен строителен предприемач. В пика на дейността ми имах назначени във фирмата ми 108 работника. Работата ми вървеше нормално. Не съм имал проблеми с властите. Бях ударен обаче много сериозно от кризата в строителството към 2008-2010 г. Това бе и една от причините да се върна в Ардино.
-С какви впечатления сте от контактите си с Ахмед Доган?
-Не е времето на 6 януари да обсъждам качествата на Сокола. Мога да кажа само - интелигентен мъж! Имал е много тежко детство и юношество, което е сложило отпечатък върху целия му живот!
-Както си говорите със земляците 30 години по-късно?
-О, много сериозна тема. Толкова много неща. Нека сега само да им пожелая да се възвърне ентусиазмът ни, с който всички излязохме на площада на 6 януари 1990 година. И със същата енергия да градим дните и годините, които ни предстоят. Повече инициативност, по-малко мързел. И новата година, която посрещнахме да е успешна за всички, които не бягат от труда. С много работа и малко късмет все напред!
Интервю на Тасо Феризов, специално за 24rodopi.com

24rodopi.com