Игрите на глада: Вирусът ще бъде победен от… празния стомах?!

Всеки е чувал за безсмислицата, наречена „лечебен глад“. Звучи като новината отпреди години със заглавие „Мъжът, който се хранеше от слънцето, умря“. Ами рано или късно подобни методи водят дотам. Всяко лечение е в същата посока. Демек, всички сме смъртни и колкото и да залъгваме, надхитряме, шмекеруваме, налагаме мерки не можем да излъжем края. Никой не е останал дирек в този живот, казват старите хора. Всички ще умрем, рано или късно. Неминуемо. Със сигурност. По-сигурно дори от единицата на някакви „орли“ в Разград, барабар тройката съдии. Да прощава Излекуваният, но от години заема огромна площ в общественото внимание. На моменти хаберите из нашенско станаха „Киро болен, Киро здрав, „Лудогорец“ шампион“.

Тъпа тема, отминаваме.

Водата в тоалетната звучи като „вирууус“

От седмици сме на особено дередже. Влизаш в тоалетната, правиш си нещата, пускаш водата и тя… шурти като вирууус.

Пускаш телевизора-главният четец на цифри е в ролята си. Турил траурната физиономия и разказва. В числа. Историята на един периодично погубван народ. По радиата звучи „Ако си дал“ до втръсване. Поне да бяха пуснали някакъв римейк с „Ако си взел… от народа“. Ама няма. Никакво творчество в емен заприличващото на диктатура извънредно положение. Диктатът на говорещите глави по телевизията. Цифри, цифри и… камионите да не дойдат. Като „да дойдат танковете“, ама по-така. „По-добре да има КПП-та, отколкото военни камиони да откарват труповете“, изрече говорителят с цифрите. На изпосталял народ, затворен от седмици, понасящ всякакви извънземни мерки, само това му трябва. Да го плашат с камионите, дето ще му отнасят телесата.

Не случихме и на извънредно положение, не случихме и на говорители. Но за това си е виновна раята. Това де, народът. Гласуващите, де. Пък и тези дето не го правят. Сиреч, всички.

Един ден в жонглиране с рулата

От тоалетната преминаваме към информационното пространство. Шок и ужас.

Какви ли не глупости из „ефира“, като „Прецизни изчисления: Каква е вероятността да умрете от коронавирус“. И тем подобни тъпни.

Както и: „Учени разкриха!“, „Шокиращо!“, „ Ето колко години още ще продължи!“. Това последното обикновено е из устата на някой си учен от САЩ.

Преминаваме към далечния изток с инфо „Ура! Трева от Сибир лекувала коронавируса!“.

После нова доза шокиращи новини от Италия и абсолютната глупост, наречена „Маршът на смъртта“ или на умрелите, но това е без значение как точно са го кръстили.

Следва появата на пагоните и траурната физиономия, заменила маската. Цифри, цифри и порция нови мерки.

Малко утеха, но без водка, с: „Едно хапче било чудодейно… Бръсни се, за да не хванеш коронавирус“.

След 15 минути: „Коронавирусът поразява като неутронна бомба“.

Настанало е 17 часа и пак е ред на цифроразказвача. Обичайната паника.

Подобни новини те убиват на всеки 60 минути. Малко по малко. Бавно и тягостно. Страхът ще вземе повече жертви. Със сигурност.

Преди това обаче-жонглиране с рула тоалетна хартия. За фитнес и разнообразие.

Експертите по есхатология

Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен…

Започва отчет на тягостния ден. Пак цифри, пак шаш, пак внушаване на неизбежност. Неосъзнатата истина, че ден след ден всеки на земята прави поредната крачка към логичния свършек на играта. Със или без вирус. Дните на всички твари са преброени, още след пръкването им. Малко философия, която да успокои вкопчилите се в тоалетната хартия люде.

Зареждат се обаче експерти с анекс към уменията, и то по есхатология. Размишляват колко е важна дисциплината, криенето по домовете, но внушават отново чувството на неизбежност заради невидимия враг.

Имаме няколко починали от вируса. Ако бяха дори една четвърт от убитите по пътищата, просто не знам какво щяха да приказват. Вместо декларации за пред КПП-тата, най-вероятно некролози. Знае ли се, обширна е човешката простота. В смисъл на несъвършенство, не че нещо някой от говорещите е тъп. Да няма обидени. Кой с „Винету“, кой с „Махалото на Фуко“, все тая.

По-здраво(опазване)

Австрийският Първи искал от българския Първи защитни облекла. Мълвата за шивашките ни фирми, преквалифицирани в режим „Коронавирус“, вече се носела из Европа.

Тъй рече нашенският.

И още. Австриецът настоявал да му пратим, че изнемогвали, ама и на нас ни трябват.

А? Нещо да речете? Булгар, булгар!

Цифрите, освен за заразените, са и за едни милиони, милиарди, раздавани за борбата с шибания вирус. Добре, ама болниците обявиха банкови сметки и се почна. Като на сватба отпреди 50 години. Поименно кой колко дал. И благодарности.

Пак народът спасява болниците, държавните лечебни заведения.

Като „Българската Коледа“, когато най-бедните даряват, за да живеят деца, на които няма кой да помогне. Като Коледата, ама ежедневно.

Началото на края започва с катинара

Какво се случва в търговската част на вирусоежедневието…

Пусти улици, двоен скок на цените, докато горивата поевтиняват ден след ден. Затворени магазини, заведения.

В същото време мобилните оператори, банки, енергодружества, всякакви подобни, си чакат парите. Инак-шалтер. Отсрочка с няколко дни, но това не е решение. След дни ще е същото, дори по-зле.

„Не мога да издържам. Максимум още месец и затварям. Оборотът за седмица ми е 20 лева. Допреди това беше 400 лева. За нищо не стига. Имаме заеми“, казва с навлажнени очи собственичка на магазин за бельо.

Големите предприятия пускат работниците в отпуск.

На борсата има вълна от безработни.

С катинара на обектите започва началото на края.

Стомахът, децата, всички искат своето

Цените растат, парите свършват, на хоризонта не се наблюдават нишани на надеждата.

50 000 лева глоба за нарушил карантината, 5000 лева за нарушил мерките. Рекорд за ЕС, и то в най-бедната държава. На какво разчитат, на събираемост? И като как точно ще се вземат 50 бона от гурбетчия, блъскал като роб на галера тези пари, ако ги има, разбира се? Може да се заложи същата сума, че ще е готов да се отъркаля на ливада с всички познати вируси, но не и да се раздели с кървавите си пари.

А като ги няма? Вадим душата, линчуваме, обесваме?

Съвсем скоро стомасите ще започнат да пеят в хор с децата. Това, което идва след вирусите, е много по-страшно. То няма да може да бъде удържано с мерки.

Всякакви истерични истории за ужасяващите мъки на болните. В тон на траурните физиономии и говорещите пагони. Съвсем скоро могат да въведат мярка-кой не се е паникьосал-глоба. Щото е срещу всеобщото кресчендо. Личното мнение е заглушавано с апотеоза на Вируса. Вездесъщата му природа, която трябва да подчини всичко и всички. Докато… умрат от страх.

Преди палача-страх обаче, идва гладът. А той не се утолява с пасти. Френският химн е доказателство. Затова „вирусните мерки“ по света вървят с едни други. Знаете какви са и с колко нули са накрая и към кого са насочени-към всички.

Рано или късно огладнелите ще излязат на улиците. И ни вирус, ни майката на вируса, ни роднините му, ни танковете, ни дори телесната маса на командващия ги, ще ги спрат.

Игрите на глада и след тях Game over.

***

Всяка епидемия, пандемия, чума, мор отминава. След нея остават същите чисто физически нужди за човека. Дано вирусът обистри съзнанието на човечеството, пренареди приоритетите му. Да отвори сърцето му за истински важните неща. Защото то загива в собствената си алчност и лакомия.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

-Изтрещяването в световен мащаб

-По обществените места

-Заведенията са празни, съкращават персонал