„Прочетох за освободените шивачки, които остават без пари за
неопределен период от време. Почувствах болката в думите им, безсилния гняв,
липсата на надежда. Стана ми мъчно. И се замислих къде остана мъжеството в тази
държава?
То не е в пъченето с автомобили след гурбета, парадирането в
кръчми и барове. Мъжеството е да защитиш по-слабия, когато има нужда от помощ.
Дори да се изправиш срещу собствените страхове. Другото е позьорщина“, ни пише
родопчанка.
Размишления в режим на извънредно положение.
Рубриката „Записки под карантина“ е провокирана от стотиците ваши обаждания, писма
до редакцията ни.
Напишете ни вашата история, вашите страхове,
вашите желания, тревоги, нужди, и ние ще ги публикуваме.
Един ден в изолация.
24rodopi.com
Браво Реджо!Разбра го!Макар и късно!
ОтговорИзтриванеКато дете, когато прохождах,
Изтриванепаднах
и целунах земята ти
и след тази целувка
направих
своята първа крачка.
Следата ми от този миг
е тук.
На твоята земя…. Реджеб Кюпчу
despasito
ОтговорИзтриванеNAVSVAKIDE MNOJESTVOTO SA STAHLIVCI I KLUKARI KIDE TO NIYAMA SPAVEDLIVOST NIYAMA I PROSPERITET
ОтговорИзтриванеКакво мъжество? В тази държава подмазвачите са на почит и те остават на работа. Малко са тези достойни хора, които биха защитили някого! Умряха човешките добродетели! Най-верният ти приятел те предава и ти забива нож в гърба!Егоизмът стана водещ в човешките отношения!
ОтговорИзтриванеНека силата бъде с вас.
ОтговорИзтриване