Проф. Стоян Иванов Динков е геополитик, писател и художник. Ученик на проф. д-р Франсоа-Жорж Драйфус. Той е автор на прозаични, поетични и исторически книги, а също така съучредител на Клуба на младия български писател и съучредител на Центъра за стратегии и анализи.



Проф. Динков, в позволения срок близо 88 хиляди нашенци в чужбина подадоха заявления за гласуване на 4 април, което е почти два пъти повече спрямо парламентарните избори през март 2017-та. Най-активни бяха изселниците ни в Турция, където заявките бяха 20 890. Като познавач на темата, според Вас колко изселници ще гласуват на 4 април?

- Много по-малко от онези, които биха желали да гласуват. Ограничаването броя на избирателните секции в Република Турция (35 са секциите в южната съседка – б. р.) е съществен проблем, както и някои други недостатъчно обмислени изисквания от страна на българските власти.

 

А колко от изселниците ще пътуват за България, за да упражнят правото си на вот?

- Много по-малко, отколкото на изборите през 2017 г., тъй като сега се изисква PCR тест, което автоматично ще демотивира немалко хора да пътуват през граница. Наред с това, много хора живеят в села и малки градове, където правенето на PCR тест е  затруднено по ред обективни причини и отнема допълнително време. В условията на пандемия е логично да се предположи, че избирателите, които биха пътували за България, ще бъдат по-малко.

 

Какъв извод ще се направи за вота в Турция на тези избори?

- Както винаги, повечето хора ще бъдат поставени пред избор да гласуват за по-голямото или по-малкото зло. Турците, които са изселници от България в Турция, са трудолюбиви и дисциплинирани хора, но пред тях не стоят принципно нови алтернативи за гласуване, поради натрупани исторически пластове и политически хаос в българската държава, продължаващ с десетилетия.

 

Смятате ли, че ДПС ще участва в правителството?

ДПС най-вероятно няма да участва в правителството, но ще бъде един от основните фактори при съставянето му, което е практика от много години.

 

Изгонени от ДПС сформираха гражданско сдружение и официално подкрепиха ГЕРБ, а Лютви Местан публично призова симпатизантите на ДОСТ да гласуват за "Демократична България". Как ще коментирате това?

- Според  мен, ДПС и в момента е единствената партия, която реално продължава да представлява повечето турци и помаци в България, както и по-голямата част от  българските граждани-мюсюлмани. Това е очевиден факт, тъй като ДПС от десетилетия има представителство в Народното събрание, областите и общините. Би било твърде наивно, ако не се приеме сериозно този факт. ДПС е  феномен, който след време ще се изучава внимателно в историята. Тази партия е влиятелна сила, с чиято политика очевидно всеки се съобразява и съответно синхронизира във всички сфери на обществено-политическия живот в страната. Не бих искал да коментирам ролята на явлението ДПС, защото по-верни анализи биха могли да се направят след  20-30 години, което е нормален историчен период за обективна оценка. На този етап бих могъл единствено да споделя, че ДПС в определен смисъл прехвърли някои обществени егрегори, културни гравитации и исторични архетипи в посоки и идейни вектори, видимо разминаващи се в политически аспект с традиционните културно-исторически връзки между турци и българи, между Турция и България, между всички балкански страни и народи. 

Симпатизантите на ДОСТ днес са твърде малко и техните гласове за „Демократична България” не биха повлияли по никакъв начин на крайните изборни резултати. Подкрепата на сдружение „ДЕН” за ГЕРБ също ще бъде символична. Тези еклектични нагласи и нееднозначни политически решения и действия, очевидно по-скоро дефрагментират определени граждански формати в страната, а не ги консолидират с някаква конкретна идейна цел и практическа реализация.

 

Не смятате ли, че гласовете на турските изселници дразнят българските граждани?

- Няма обективно-логична причина, гласовете на турците, изселници от България в Турция, да дразнят когото и да било. Тези гласове са следствие на свободен избор и лична преценка, на жизнен опит, на социална позиция и персонално ментално възприятие. Следователно, няма никакво основание това да дразни когото и да било, тъй като преди всичко е свободен израз на демократични ценности, права и индивидуални ориентири. Всеки гражданин с право на глас може да гласува според личните си нагласи и предпочитания. Проблематична е ситуацията с изборните секции, в които могат да гласуват турците, които са български граждани и живеят в Република Турция. Изборните секции в Турция са в силно ограничен брой за такава огромна държава, което възпрепятства по-масовото гласуване и така създава известни препятствия за реализиране на един спокоен и естествен изборен процес. Подобно е положението и в останалите страни извън ЕС, където има стотици хиляди български граждани с право на глас. Едновременно с това, избори в условията на пандемия и съответните здравни ограничения, също предполагат някои трансформации по отношение на предполагаем или очакван вот на избирателите.


В една дописка за регионален шахматен турнир в Кърджали чета имената: д-р Недим Исмаилов, Еркан Хаджимустафа, Кямран Билял, Мюмюн Ерхан... После гледам имената от листите на партиите (извън ДПС) и трудно откривам турски имена. А избирателните списъци и те са като шахматния турнир и целият останал социален живот в областта. Кога ще "узреят" партиите за етническата толерантност при реденето на листите?

- В тази структура и конфигурация на българската политика и държавност, "узряването" за етническа толерантност предполага един дълъг процес. Този процес би трябвало да започне от сферите на образованието и културата, за да достигне до всички нива на обществото и градивните държавни процеси. Едва тогава обществените енергии ще се подредят правилно и толерантността ще бъде естествено състояние, една от основите за организиране и развитие на гражданското общество. Днес в България няма функциониращо гражданско общество.

 

Интервю с проф. Стоян Динков на Ерхан Алемдар, специално за 24rodopi.com


24rodopi.com

Share To:

24rodopi

Post A Comment:

5 comments so far,Add yours

  1. Анонимен30/3/21 08:06

    Ооолджак О....

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен30/3/21 08:31

    Интересен анализ. Особено за отсъствието на турски имена в листата. Твърдо съм против квотния принцип. Но възможно ли е да няма нито един желаещ с турско име - кадърен,образован, можещ?

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен30/3/21 14:38

    Може ли проф. Стоян Динков да поясни кои са помаците в България и кои са българските граждани-мюсюлмани?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Анонимен30/3/21 22:38

      Помаците са си помаци. Отделен етнос.

      А българите, които са мюсюлмани, са за разграничаване от българите християни, евреи и будисти.

      Изтриване
  4. Анонимен30/3/21 18:22

    първите автобуси са вече тук

    ОтговорИзтриване

Съдържанието на 24rodopi.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24rodopi.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24rodopi.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24rodopi.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24rodopi.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24rodopi.com не носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK

Важно: Ползвайте материалите в 24rodopi.com, но ако уважавате труда на репортерите ни, които търсят новините на терен, цитирайте сайта. Ако поставите и линк към 24rodopi.com, нищо няма да загубите.

Администраторите на форума на rodopi24.blogspot.com пък призовават за толерантност и спазване на добрия тон под дописките. Те запазват правото си да ограничават или блокират публикуването на мнения.