И двете живеят на село. И двете идват в града. По работа. Тя се води „допълнителна“, или поне нещо от сорта. Една продажба. На тялото и последните останки на достойнство. Поне за едната. По-скъпо струващата.
Такъв е животът. Слава на капитализма, в който всеки продава
всичко. За телата не е страшно. Някои продават душите си. И обясняват на всички
колко е правилно. И всите страдалци трябва да го сторят.
Такъв е животът, който програмирахме с мълчаливото съгласие
в качеството на рая.
25 лева за спиралата към светлината
От 3 до 10 лева на етаж. Скромната сума, която получават чистачки на входовете на жилищни блокове. Често може да ги срещнете по улицата. С инструментите за работа-кофи, метли, препарати. Жени, за които няма мръсна или непрестижна работа, защото трябва някак да се справят с живота. Някои от тях дори идват в областния град от селата.
„Много е труден животът. Мъжът ми е инвалид, с много малка
пенсия“, казва една от тях. Чисти блокове в Кърджали. Споделя за работата, а в
разговора неминуемо намесва и хляба. „Защо не го дават по един лев?“, пита
жената.
Десетки като нея са запретнали ръкави да почистват входове и
офиси. Веднъж месечно срещу суми от 25 до 40 лева.
„Чистя входа на 8-етажен блок в центъра. Плащат ми 25 лева,
дават ми вода от апартаментите, но не и препарати“, разказва дамата. Сама
осигурява дезинфектанта. Калкулацията сочи-по три лева на етаж за услугата или,
разделено, по 1,50 лева на семейство. В съседния вход пък собствениците на
жилища плащат за същото 35 лева.
В други части на града има и по-ларж живущи, които са се
спазарили с чистачка за по 40 лева за 4 етажа.
Такива хора не будят интерес сред обществото. Като
незабележими са. Вървят натъкмени с кофа, стиснали дръжките на своите оръдия.
Носят кръста на собствената си немощ. В погледите им има пламък. Искрите на
жаждата за оцеляване. Въпреки всичко. Те нямат умора. Метат, поливат с вода,
пак метат. Спускат се от последния етаж по спиралата надолу, към изхода от
входа. Като отворят външната врата светлината ги блъска в очите, те не се
предават. И търсят малкото, с което ще станат поне половин единица по-щастливи…
Древният занаят за пълните аматьори
Живее на село. Работи по градината, гледа животните, но зарязва всичко заради… 25 лева срещу се*с в града.
Битието на една 30-годишна дама от Родопите. Клиенти пък й
намира „сводник“ в областния град. Тя сама е предложила услугите си. Просто
чака обаждане, когато се намери желаещ. Праща й се такси от града, което
мераклията за ласки заплаща. Всъщност, цената й е 50 лева, но половината от
сумата прибира „свръзката“.
Десетки дами между 18 и 60-годишна възраст са в регистъра за
„любов“ в региона.
Услугите на дамите се търсят от млади и стари. Предимно вторите,
сред които и пенсионери, някои от които получават „тавана“. Цените за дамите,
болшинството от селата, са спрямо възрастта и красотата. Техните снимки не са в
„сайтовете за възрастни“, където оферти за Кърджали и Смолян отправят
гастрольорки-професионалистки от вътрешността на страната.
Красота няма, „мръснишко бельо“ също. Най-често пристигат по
анцузи. Най-официалното им облекло. За някой лев са готови на всичко. Какво е
туй достойнство? Не се яде, не се пие. Който го поиска-ей му го. Да плати само парите
за 16 хляба. Цената на един сеанс, обърнат в храна в магазина.
Хората надмогнали телата. Оценили плътта. В името на
захранването й.
„Яз работя бе, не кат` вас“
Тъй казва една от чистачките на блокове. Винаги мъкне всички инструменти из града с пот на челото. Прегърбена. Жена пред пенсия, която още очаква мизерната социалка, която ще получи. Някой ден. Мъкне, чисти и никога не пропуска да навика седналите по каси пред кварталния магазин мъже. „Яз работя бе, не кат` вас“. Пък те се смеят. „Ай ма, минавай“, думат. „Ха, здрави, прави, по цял ден висят да пият. Ах, да бях мъж! Как ще ви замахам с метлата!“, заплашва възрастната дама и отминава.
Хвали се, че има „парички“. Горда е. И има защо. Един лев не
е изпросила през живота си. В джобовете влиза това, което ръцете са изработили.
В чекмеджето си кътала пари, колкото за погребение. Това споделя, тихо, като
съкровена тайна. Едва се прочита по устните й. Изрича го почти наум. Да не би
някой да посегне на малкия долап с целия плод на непрестанния труд. Спестеното
за погребение. Щели да я заровят с дрехите, с които всеки ден работи. Други
няма. Защото спестява за онзи миг, в който…
Хора, по-честни от чистата съвест.
Пълните чекмеджета
Толкова шмекери минаха през управлението на страната. Екземпляри, достойни за всички книги за рекорди. Еманация на наглостта, лицемерието, лъжата и кражбата.
Те са черните ангели на разрухата. Вечно невинните в своята
виновност. Оперирани от съвест, с лоботомия в степен до превръщане до примитиви
с основни нужди. Лишени от всякаква емпатия. Самовлюбени изчадия, властващи в
собствения си пъкъл.
Туптенето на сърцата им е като тъп звук от почукване на
пълно чекмедже.
Това са думи на едно момиче, което продава плът. В бизнеса с
чувства е. С емоции, които в 99 на сто от случаите завършват с хепи енд. Не
лъже, не краде, не обещава непостижими неща. Но пък е дамгосана от обществото.
От същото, заради част от представителите на което тя работи. Една проститутка,
която споделя. Крие се, но пък поне част от нея е искрена.
Не я интересува политиката, нито политиците. Самото й
оцеляване е един вид сделка с обществото. Най-старата, позната на
човечеството-плът срещу храна. Политика на оцеляването. Някои ще рекат-по
лесния начин, други-като няма акъл, вади пари със задни части.
Какво ще изрече тя по темата?
Може и да лъже за възрастта. Със сигурност за името си,
което ще спестим. Изглежда добре, говори образовано, сякаш това има някакво
значение в днес. Не желае да спомене с какво се занимава в „свободното време“,
какви са амбициите й, мечтите. Една от многото предлагащи плът в Родопите. Не
знаем дори дали е от този край. Но и не е важно. Вълнува ни друго. Паралелът.
Клеймото. Разумът. Виждането. Себеоценката.
Разни такива неща.
На снимките:
-Инструменти за чистене
-Двете чакат мераклии
АХмет Ахмет ще оправи работата. Нема страшно.
ОтговорИзтриване