24rodopi.com/Общество
Националният музей „Земята и хората“ в столицата откри временна изложба, посветена на Международната година на минералогията – „Умни минерали за умни телефони“. Всеки посетител на музея ще има възможност да разгледа изложбата до края на 2022 г..
Светлана
Енчева, директор на музея, приветства присъстващите и сподели радостта си от
откриването на изложбата, по която тя и целия екип работят почти цяла година.
„Идеята,
която имаме, е да се обърнем към младото поколение, за да им покажем защо е
важно мобилните устройства да се рециклират. Ресурсите на планетата Земя не са
безкрайни и трябва да се пазят“, каза още Енчева.
Д-р Петко
Петров, главен уредник и началник отдел „Фондове и експозиции“ в Национален
музей „Земята и хората“, доктор по геология, ръководил подготвянето на изложби
и временни експозиции в музея, разказа в подробности за умните телефони и
умните минерали.
„Тази
сутрин си направих сметка, че в джобовете на софиянци, под формата на мобилни
телефони, има повече злато, отколкото това, което се намира в купола на
Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“, шеговито
започна той.
Сърцето на
изложбата са смартфоните, те са емблемата на нашето ежедневие. Във всеки
смартфон са съсредоточени върхови постижения на знания, дизайн и гениални
инженерни достижения. Пътят на мобилното устройство не започва във фабриката, а
много по-рано. Не случайно и в първата витрина на изложбата е сложен прозрачен
екран. Това е нещото, което прави смартфона познат на нас, потребителите, с
екран, който реагира на допир. Този специален екран се прави само и единствено
от индиево-калаен оксид.
По думите
на д-р Петров индия
няма собствени минерали и няма находища, в които да се добива индиева руда, а
той много хитро се е скрил в сфалерита. Проблемът с индий е и, че той е
изчерпан дълго преди да започне търсенето му. Това обаче не е единственото
предизвикателство с този минерал. Технологията за извличането на индий е
изключително трудна. Влага се много ум в търсене, проучване, обогатяване и
металургия, за да се извлече и да се стигне до този продукт във формата на
метал.
Посетителите
на интересната изложба могат да видят българско находище, в което освен индий
има кадмий и галий.
„При
толкова много колективен ум събрал се на едно място, няма как да не наречем
изложбата „умни минерали“. Това е най-бързо изчерпващата се суровина на нашата
планета. Тук ние говорим за мобилните телефони, но вече може да срещнем и други
устройства със сензорни екрани като таблети, компютри, дори и хладилници.“ -
продължи увлекателно да разказва д-р Петров.
По думите му
след време всичко ще е на литиево-йонни батерии. Литият обаче е компонентът,
който се оказва най-проблематичен.
„Графитът е
основен материал за литиево-йонната батерия. Възможностите на минната
промишленост обаче са такива, че ако всички тръгнем навсякъде да използваме
литиево-йонни батерии няма да имаме възможността да произведен толкова много
графит“, каза още Петров.
В
заключение той сподели, че в нашето съвременно ежедневие всичко е динамично.
Суровините, които имаме за 100 и повече години всъщност са много малко. Това е
и една от многото причини да се обръща сериозно внимание на умните минерали и
умните телефони.
„Малко са
хората, виждали разглобен телефон. Минералите, които се намират в него са от
изключително значение за нас и за развитието ни. Несравнимо трудно се намира
индий и само 1% от него успява да се рециклира в Япония, което практически
означава, че в момента той не се рециклира. Нека се замислим – ако днес решим, че се нуждаем от дадена суровина и
проследим пътя ѝ, ще са ни необходими много години, докато стигнем до нея.
Пътят на едно находище е между 10-15 години, за да започне работа, и още 5, за
да влезе в пълна мощност. Ако днес всички геолози до един се втурнат по цялата
земя да търсят и проучват, след 20 години ще имаме резултат от усилията им“ - с
това д-р Петко Петров сложи началото на двата месеца, през които посетителите
на възхитителната изложба, събрала в себе си цял свят на минерали и умни
технологии, ще могат да се насладят.
В първия
ден на изложбата „Дънди Прешъс Металс“ получи специална покана за присъствие.
Като рудодобивна компания, която осигурява суровини и е в основата на умните
телефони, компанията сподели опита си. Пред многобройните и любопитни детски
погледи специалисти от отделите „Връзки с обществеността“ и „Комуникации“
разказаха за пътя на рудата в рудниците „Ада тепе“ и „Челопеч“ от земните недра
до повърхността.
Благодарение
на очилата за виртуална реалност децата и техните родители се разходиха на 600
м под земята в рудник „Челопеч“, където проследиха целия процес на добив.
Късове скални образци от двата рудника в Крумовград и Челопеч заинтригуваха
гостите на щанда на „Дънди Прешъс Металс“. Малки и големи слушаха с интерес за
процесите, които се извършват в рудниците и задаваха въпроси.
За спомен
всеки си направи впечатляваща моментна снимка с фон по избор от „Дънди Прешъс
Металс“ в Челопеч и Крумовград и така се потопи под повърхността, снима се с
първия автономен дрон, направи си снимка пред първия новоразработен рудник в
България за последните 40 години, или запечата приятното посещение в музея до
някоя от защитените видове костенурки, намиращи се на „Ада тепе“.
Post A Comment:
0 comments so far,add yours
Съдържанието на 24rodopi.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24rodopi.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24rodopi.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24rodopi.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24rodopi.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24rodopi.com не носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.
24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK I 24rodopi - FACEBOOK