Спорт?! 15 реклами за залози преди мач…

Комар, кредити, пиене и вагинален дискомфорт

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество

-А децата къде ще играят?

-В тото пункта, къде!

Диалог от най-хубавия детски филм. Сцена от „Войната на таралежите“. Така си прецакаха едно игрище за баскетбол пред блока, защото един комшия решил да си строи гараж там. „Тази кола не заслужава ли?“, пита героят докато показва „Форд“.

Такива работи, от соц киното та до наши дни.

Сега гаражи навсякъде по паркинги. Ламаринени, гнусни, ръждясали. По зелените площи има блокове, а за децата остана улицата и пунктът за игра. Зали са обаче, онлайн залагания-само телефон, интернет и някакви пари да имаш.

Всичко е ръжда и комар. Спорт няма. Някакво подобие на нещо. Иначе по документи, по няколко десетки клубове във всяка община. Тенекиени медали, кухи купи и постижения на ниво-„играйкаме си“.

 

Започва футболен мач по телевизията.

 

Преди това 15 реклами на компании за онлайн залози. Бетове-метове, осмици, седмици, шесторки. И всяка с претенцията за най.

Това е спортът. Това виждат децата преди всяка среща. Бонуси, печалби, Стоичков, Брегович, всякакви артисти, бастисали у себе си любовта заради парите.

Това наблюдават подрастващите, това съгражда мисленето им към спорта. Всичко е пари, печалби, залози.

Марадона бе заклеймен като наркоман. Отричан и боготворен. Но когато говореше за проблемите си и справянето с тях, очите му бълваха сълзи. Сега „легенди“ говорят за залози с усмивки на лицата.

Баси спорта!

Залагай, бе, майната му на останалото!

Едно общество на дъното.

 

Съдете по рекламите. Хазарт и кредити. Другите са за лекарства.

 

Болно население, с болно съзнание. И продължаващо да се трови. С усмивка.

Нито една реклама за истински спорт. За кръв, пот, сълзи, мъчение, докато не станеш най-големия, докато не спечелиш.

Тук се печелят само бонуси от всякакви компании, които могат да погубят всекиго, цели семейства. Всичко, което може да се нарече човешко.

Това ли харесвате, това ли искате за децата си?

„Истинската игра е на осмиците!“, заявява някакво смешно човече от екрана.

Що пък да не е на тройките? „Аз, ти и жена ти, ама ти ще се откажеш“, крещи към телевизора баща, който ще гледа мач с детето си. Как да му обясни, че този никаквец е вреден за спорта?!

Комарът е наркотик. Най-вече за бедните. За тези, които не виждат никакъв хоризонт пред себе си. А тук почвата е много благодатна.

Първенство, наречено на компания за залози?! Моля? Какъв спорт чакате, драги?

В тото пункта…

 

 „Дай ми два лева, за да им взема парите. Имам усещането, в мен е, ще ги обера всички!“

 

Молбата е отправена от около 30-годишен мъж, застанал встрани от маса, на която шест души залагат в игра на зико. Стара, овехтяла, доусъвършенствана с цената на нов тънък дървен плот, няколко пирона. Столовете около нея са от всякакъв вид и на различна възраст, за която свидетелства калибърът на пораженията. Над мъжете мъждука електрическа крушка, поклащаща се на кабел, който вятърът разиграва във всички посоки. Осветлението ту намаля, ту се увеличава. Сякаш намигване от страна на съдбата за поредния, който събира разхвърляните монети по масата.

Часът е около 20 и нещо. Денят от седмицата няма значение. Поредната маса край квартален магазин в малкия родопски град, поредната нощ, следващото изпитание за джоба и надежда за отмора след работния ден. Група мъже залагат пари на комар и стискат картите с „панелния“ блян да променят финансовото си състояние в „приключението", обяснено на жената с: „Отивам до магазина за по бира и да купя хляб“. Часовете минават, раздаванията също. Монети дрънчат по масата, хвърлят се и банкноти, които само за минути сменят по няколко собственика. Играта е съсредоточена, поливана регулярно с алкохол, а мястото на всеки напуснал се заема мигом от друг кандидат да „отпусне нервата“. Бъркането в джобовете става все по-често, израженията по лицата все по-сурови. Лампата продължава да мъждука…

 

34 е най-любимото число

 

„Тя ми даде дамата, даде ми и попа. Тя действаше безскрупулно, просто вършейки нейните работи. В нея имаше чифт, но трябваше да опитам.

Тя държи валето, тя държи валето…“.

Това е част от текста на една от най-известните песни на AC/DC. Рокаджиите описват изключителните сексуални преживявания от страна на лирическия герой с изразните средства на една обикновена игра на… покер.

В зикото се борави само с три карти. Сборът печели, а комбинации могат да се правят само с еднакви бои или с тузове и седмици. „Трите карти“ е една от най-разпространените комарджийски игри в страната. „Лесно, просто и с много тръпка“, казват играчи.

Асото е 11 бройки, по 10 са поп, дама, вале, десятка, девет и осем отговарят на цифрите си, но седмицата, тя е „друга карта“, особено когато е спатия. Именно това е „зикото“. Седмакът отговаря на 11 бройки и може да се комбинира с всяка една карта независимо от боята. Само седмици и тузове могат да „броят общи точки“. Обаче - докато два аса правят 22 (по 11 бройки на карта), то два седмака са 23.

„Три туза са 33 бройки, но три седмици са 34 - най-високата бройка. С тези карти се залагат апартаменти, хвърлят се на масата ключове за автомобили, дори жени се пробутват, ако разбира се има желаещи да отговорят на залога. Няма кой да бие „генерала" с двамата „полковници“ отстрани“, казват играчи, обяснявайки конфигурацията с участието на три седмици.

Тази играе събира пред кварталните магазини „чичаците“, събира дори и хлапетата.

Хазартната зависимост в зародиш.

„Няма човек в страната, който да не знае правилата на „трите карти“. Разликата е единствено във входа. Едни „влизат“ с 20 стотинки, други с 50, трети с 5 лева, други с 20. Сварата обаче може да достигне 500, дори и 3 бона. Завърта се играта…

 

Разпъната в нищетата си постройка…

 

Разделена на две с прясна ограда, барабар мрежата. Вдясно на зарязан елемент от планировка за саниране е изписано „Склад под наем”.

Вляво пък продават сандвичи и тостери. Куче и две котки посрещат на входа. Всъщност, не са много гостоприемни. Бягат от посетителите. Няколко маси отвън издават, че мястото е нещо от рода на закусвалня. Далечен роднина на място за хранене. Бивш стол. Личи си по обстановката вътре.

Едва чуваме младата жена, която предлага артикулите. Има мостри на тях на тезгяха. Принцеса и нещо от вида на тостера. Обявени са и на стената, заедно с ценоразписа.

Трудно ни е да разберем за какво иде реч, защото вдясно група младежи разпалено раздават карти. Около десетина души са. Пред всекиго има по шепа монети, размахът на ръцете помръдва и банкноти.

Играят комар. Три карти, Зико. Най-разпространената сред комарджиите в опропастените откъм образование и ценностен морал региони на страната.

Чува се звукът от хвърлянето на монетите по дървената, изстрадала от годините, маса. Говори се високо. Удря се зверски по плоскостта. Младите хора залагат пари. На карти. Разпалени са.

-Ученици са!-отговаря на въпроса продавачката.

Друго не я интересува. Те са си напазарували. Похарчили са за по една принцеса и тостер, хамбургер или каквото това странно място предлага.

Часът е около 10,30. Разбираме, че младежите са в голямо междучасие. Отсреща, само на около 100 метра, е школото.

Малко комар преди рестарт на уроците.

Пък може и повече.

Излизаме…

Всичко това се разиграва в едно голямо село. Представете си града.

 

Казино на всяка крачка

 

Това пък е градът. „Едноръките бандити“ не прощават. Счупени машинки, зъби, окъсани джобове вътре. И една надежда за глупаците. „Спечелих, ама преди това изгубих десеторно.“. Ако човек можеше да се издържа с подобни пари, никой нямаше да работи. Блатото на хазарта, в който затъва всеки, стъпил там.

По агресивните реклами може да се съди за състоянието на едно общество.

При нас е: Комар, кредити, пиене и вагинален дискомфорт. Навързани по веригата. Едното води към другото и така до пълен упадък.

Машинката чака следващата будала.