Улиците са окаяни. Някакъв окалян сокак. Къщите направени надве-натри. Хората са като смачкани. Превити. Радостни обаче, усмихнати. Идват избори.
Герои от телевизионен репортаж за акция срещу купуване на
гласове. Цялото село завардено от полиция.
Баба с малко зъби в устата изрича жестоката истина пред
камерата: „Ще си продам гласа. Колкото кажат. Само, за да мога… лекарства да си
купя! Да дадат парите пък после, я гласувам, я не“.
Дъното на демокрацията. Борба за живот. Една бюлетина като
рецепта с банкноти в аптеката. Вот за илачи. Осъзнавате ли докъде са докарани
електоралните единици? В последните мигове от „прекрасния нов свят“, който
подскачането по площадите им обрисуваше.
„Да ми платят лекарствата!“.
Зловещо.
Ако не го направят, какво следва?! Смърт, агония, обир,
изнасилване от още по-гладните и ненаситни за плът нечовеци в малкото село?!
Целия текст четете в петъчното издание на
„Родопи voice“!
И още от темите в новия брой на вестник №1 в
региона:
-Евтини хора, евтини
избори: Вот за илачи, вот за кренвирши…
-Връщат ни „малкия
бос“ на екстазито от Дания
-Етикет „Инвестиции,
работа, пари“ по празни бутилки
-Аз се продавам и
печеля! А вие – продажни и бедни!
-За 5 часа режат
Георги Димитров, стрела на кран се огъва…
-Младите зад граница
– майстори пред пенсия по покривите
-Печелят 140 000 лева
край депо, „изяло“ 80 дка!
Veche davat po 300 pochti dvoyno sravnenie s minalite godini.Cenite rastat po magazinite :)
ОтговорИзтриване