„Сговорна дружина планина из*ира!“. Надпис в училищна тоалетна. Връх в творчеството. Място за социални контакти, демек пушилня в междучасията. Всеки влиза, цапоти, отдава се на талант и после офейква като чуе звънеца.
Нещо като групите в социалните мрежи. Що-годе същата
мацаница, само дето ароматът е виртуален. То и интелектът също. Всичко е
виртуално. До пристрастеност.
Сутрешна сводка на настроенията в обществото. Осъществява се
с телефон в ръка в тоалетната. Любимо упражнение на нашенци. Освобождаване през
всички изходни точки. Нивото на развитие вече е „Дори без пет лева в джоба, ама
с джиесем за поне хилядарка“. Всичко живо с дигитален придатък в ръката. Може
да се забравят маратонките преди излизане, но телефонът-никога.
Цивилизационен избор.
Става нашенецът, едното око залепнало, другото едва определя
посоката. Краката се влачат. Главата е загубила представа за болшинството букви
в азбуката. Премлясва и бърше залепнала слюнка от устата. Мъчи се да рече нещо,
но в 6 часа излиза просто „Ммм, лла, ва“, някакво друго сумтене. Следва
прозявка и почти отлепване на другия клепач. Сядане на тоалетната чиния и…
дзверене в телефона.
Напъва да хлъзне обработените непотребности за организма, а
през това време пръстите вече шарят по екрана. Гледа кой какво е споделил във
фейсбук. Къде се е налял, къде е целувал, плюл, бърсал, откъде какво е
откраднал като чужда мисъл, че да го сподели с умиление.
Невероятно! Напъва и зяпа вече с пробуден и прехласнат
поглед. Гледа рози и поредното изплагиатствано послание за ЧРД, докато ноздрите
се изпълват с метаморфозата на снощната манджа. И започва да търси също някое
послание, за да зарадва именик, рожденик, леля, стринка, бивше гадже, авер с
нещо за многократна употреба от каталога „Аз съм робот, едно пожелание не мога
да измисля“.
И като изходи ходенето, продължава. Цял ден в мрежите на
„прозореца за света“.
Общество, което моделира мнение по този начин. За по-лесно,
споделя чуждо. Масов отказ от собствената мисъл. Дори политиката влезе в канала
на всеобщото изхождане.
Социалните мрежи се превръщат в изповедалня …
„Малко са активните граждански организации, които работят не
само за реализиране на различни проекти, но имат за цел да утвърждават
гражданското общество, да участват при създаването на местни политики и вземат
участие в контрола по тяхното изпълнение. Наблюдава се ниска активност от
страна на гражданите и гражданските организации при провеждане на обществени
обсъждания. Изглежда, че гражданите са загубили вяра, че нещо зависи от тях.
През последните години те са най-активни в социалните мрежи. Включват се
по-активно, когато се провеждат благотворителни инициативи и кампании“.
Анализ при представяне на доклад за индекса на гражданско
участие в една родопска община.
Тоест, потокът от размисли в социалните мрежи не води до
успех.
Промяната на политическите нагласи се сбъдва единствено в
столицата, по „благоволение“ умозрителните способности на тамошното общество.
Всичко извън София е дефинирано от пиари с контролирана информация. А
социалните мрежи се превръщат в изповедалня, която да прати обществената
енергия по гравитачната отходна система, след което да пусне водата от
казанчето. Фейсбук не решава проблеми. Социалните мрежи канализират чувствата и
ги жигосват с хейт, лайк и други тъпи чуждици. Действат успокоително. Празниш
се по темата и лягаш спокойно. А проблемът остава.
Както и удоволствието от сговорната дружина и планината,
дето при Мохамед няма да отиде, ама той ще си чака и дзвери в телефона.
skm!
ОтговорИзтриване