Миризмата се носеше като…
Поносима, но все пак гадна. Преминаваше без проблем през
ноздрите, настаняваше се в дробовете, после излизаше дваж по-нетърпима.
Единият храчеше.
Не че не бе свикнал на несгодите, ама бе и пиян.
Другият, със запушен нос, го потупваше по врата. Ту там, ту по
гърба.
Бяха като извадки от социологическо проучване.
Някакви средни, и на ръст, и на доходи, и на хумор.
Бяха седнали на два фотьойла. Изхвърлени до контейнер.
Те самите като несретници, изгонени от жилищата си. С вид на
хора, които такива са нямали.
Но тежкареещи...
Четете в новия брой
на „Родопи voice“!
Изпратете снимките в централата на ЕС в Брюксел да видят хората в България при какви условия живеят ако Ви стиска . Всичко ще бъде заметено заради пустата цензура .
ОтговорИзтриване