Из съкровищата на Родопите: „Мъртвите“ махали, в които имаше живот преди телевизия и телефони

Михаела Илиева/24rodopi.com/Регион

Няма земляк дранговчанин, който да не знае за махалите Ковачевска и Сърганска и да не си спомня с умиление и тъга за невероятните спомени от миналото.

Ковачевска е една от големите махали на кирковското село Дрангово, а в нея главно са живяли няколко семейства с фамилия "Ковачеви". Тя се разделя на две – Долна и Горна. Пътят до там все още не е разрушен напълно, но достигането е трудно. Пътят до Горна Ковачевска е част от труден терен за съвременните мързеливци, защото има както доста изкачвания, така и много спускания. Няма как да не отбележим, че тук помен от човешки живот няма. За сметка на това обаче отвсякъде изникват малки гущерчета, понякога и по-големи змии, костенурки, а дори се чуват и кукувички. По време на разходката няма как да не си откъснете и от горските ягоди, игличета и здравец, които ще ви пренесат в истинската магия на природата. А някъде по средата на пътя ще усетите и аромат на вкусно домашно сладко, който идва не от близките домакинства, а от самите горски ароматни борчета. Типично за родопчани, и тук навсякъде има издигнати беседки и чешми, от които потича истинска балканска вода. Голяма част от къщите в Ковачевска вече са срутени до основи, а други все още се държат. След разходката, идва ред и на другата голяма махала в Дрангово - Сърганска. Там, където са живели различни родове, а най-познатите фамилии са: "Илиеви" , "Димитрови", "Башеви", "Йорданови" и "Узунови". Пътят към Сърганска до голяма степен вече се е спушил, но все още се открояват малките пътечки и останките от дървените порти. Тук положението с разрушените постройки е почти същото, като изключим, че е имало дори и училище. Сега едната част от него е разрушена и спокойно може да се види как е изглеждало и отвътре. За изненада все още са запазени някои от  ученическите пособия и мебели, които са направени от по-здрави материали.

На място ни срещнаха кореняци от двете махали, които за 24rodopi.com разказаха за спокойния живот от миналото, за безгрижното и щуро детство, за работата на нивата, както и за това какво е да вървиш всеки ден километри от махалите към училището в центъра на селото.

"Къщите са си ги градили лично хората. Някои са от здрави материали, затова и са се съхранили толкова години. Други са се разпаднали и помен няма от тях. Много често в една къща живееха повече от 10 човека. Имаше много стаи - за най-възрастните, за по-младите, ако имаше повече синове и снахи - и за тях. Ние нямахме телевизори, телефони, компютри - нашето забавление беше навън. Правили сме си люлки на дърветата. И работата не ни беше чужда-взимаха ни и на нивата да работим. Днешните деца са като царе. Не знаят какво е в сняг до коляно да ходиш на училище от махалата до центъра. С удоволствие бих се върнала да живея тук, ако има и други хора, с които да си приказваш. Тук животът е по-хубав и спокоен", каза коренячката от Сърганска, която не бе идвала от 20 години.

Може да се каже, че тези две махали са истински съкровища, защото пазят историята на един вече разрушен живот, който никога повече няма да се върне.