Енерджи, алкохол, наркотици-пляскане, кучка, палец надолу!

Ритъмът на 90-те бе само MTV, сега е реалност

Жельо МИХОВ/24rodopi.com/Общество

Гледат със смръщени погледи.

Обичат да крият лицата си.

Качулки на главите.

Започват с енергийни напитки, преди да поемат по другия път. Алкохол и дрога. Обичат насилието като родна майка.

Наслаждават се на това да нараняват.

Надсмиват се на слабите.

Обичат да ритат легналия.

Мразят повече, отколкото обичат.

Те са като съвременни гладиатори и жадуват палецът да е надолу. Техният свят, техните радости. Тяхната изповед за силата. Разбирането за света.

А, са съвсем слаби. Защото все още не са понесли жестоките крошета на живота…

Това е съвремие, което едно време беше само в клипове по MTV…

Фикция, вдъхновена от нецензурирания клип на „Продиджи“ „Smack my bitch up“ (Напляскай кучката ми), с който британците стават №1.

Годината е 1997-ма.

Това към днешна дата се случва у нас и става ежедневие.

Интересно е и друго. Дрогираният, пиян, повръщащ, агресивен тип, се оказва с „променен“ пол в края на вечерта.

Такива и жените, такива и прозренията.

***

Един и същи ритъм в главата. Монотонност като падащите струи вода от душа. Докосващи тялото и бягащи надалеч от него. Като прокажен. Страх, разпръскана по плочките в банята.

Взе душ, но изми последно ръцете си.

Музиката дънеше в хола.

Подсуши се, навлече една фланелка. Първата, която ръцете докоснаха от гардероба.

След това отново се запъти към мокрото помещение. Седна на тоалетната чиния и се изходи. Нави с ръка тоалетна хартия от отънялата ролка и я използва. Пусна водата и босите крака зашляпаха към спалнята. Розов сатен върху леглото, разхвърляни дрехи по пода, лаптоп се зарежда върху пода.

Огледа хаоса и се усмихна. Хареса му този безпорядък, в който се чувстваше истински жив. На пода бе панталона. Обу го в седнало положение. След това ръката се насочи към нощното шкафче. Имаше бутилка уиски. Полупразна, но все пак с течност. Наля в мръсната чаша до нея и изгълта течността наведнъж. После повтори. Третият път само за глътка.

Нагласи друга музика и я увеличи още повече.

В кооперацията нямаше други хора. Някакво семейство на последния етаж.

Почувства свободата от градусите, издиша промилното състояние на духа.

Втъкна боси крака в омърлените маратонки „Найки“. След това раздроби една линия с дебитната си карта. Пое цялото количество.

Усети напрежение в очите.

Още по-дълбоко смръкна, като за храчка.

Излезе без дори да заключи вратата. Стените на външния коридор преместваха ъглите си. Целта беше ясна. Всичко е лесно. Желание, причина, следствие…

Студеният полъх на вятъра навън  го ободри.

Качи се в колата и подкара. Наду музиката и дръпна стъклото надолу. Искаше въздух, искаше бедра, искаше бельо, искаше да диша…

Спря до малко заведение за бързо хранене. Дрогата възбуди апетита. Пое на няколко пъти дюнера. Не усети вкус. Съзнанието бе изостронено за друго.

Запъти се към бара.

Влезе без проблем. Червено, синьо, тъмно, светло. Всичко го подлуди. Запали цигара, буквално сдъвка филтъра. Опъваше без жалост. Дърпаше сякаш удавник от сламка.

Не усещаше нищо.

Картини се сливаха-встрани, напред, хоризонт, перспектива, тънко, дебело, всичко бе вакханалия от цветове.

 

Размазани мутри, плът, ухание на превъзбуда.

В заведението всичко бе пълно. Толкова цветове…

Спря на бара и поръча. Първи шот, втори, трети. Забрави броя.

Огледа се. Мацаница. Неразпознаваеми лица.

 Мерна бедра и се запъти към тях.

 

Усмивка. Разтеглена, сякаш хоризонт. Прекалено. Дълги ръце, допир на кожа и… усети шамарът на момичето по бузата си.

Смях, гърлен, в тон.

Музиката биеше право в сърцето. Определяше ритъма му. Контролираше тялото, съзнанието.

Не чувстваше нищо.

Стана от ядосаната девойка и тръгна към диджея. Блъскаше хората. Бяха навсякъде. Пречеха. Просто ги отместваше както може.

Опита се да каже нещо на човека с музиката. Провал. Падение. Нищо. Гняв, агресия, злост. Блъсна го, ритна го. Той отвърна.

Охраната го отвеждаше, а ритниците докосваха нечии тела. Виждаше светлините, размазаните физиономии и се хилеше…

Претъркаля се на тротоара. Вятърът го освежи.

Проми главата, даде кураж.

Насочи се към друг бар. Когато влезе, първо отиде в тоалетната. Издрайфа се в мивката. Имаше хора. Почувства неудобство.

Залитна към тоалетната и ритна вратата.

Вътре клечеше мъж. Успя да го хване за ръката и изтегли по свалени гащи навън.

Ушите бучаха зверски. Надвеси се над тоалетната чиния и… не видя нищо освен изпражненията.

Излезе. Залитайки се насочи към входа. Отново хора, блъскане, усмивка.

Пак вятър. Лице, очи, нощ, автомобил. Собственото си отражение? Не знаеше. Грабна камък и разби стъклото. Падна от усилието…

Пътят се стесняваше. Всичко се сливаше в една далечна точка. Краката бързаха повече отколкото тялото можеше да носи.

Спря се и отново повърна.

Чу гласове. Отвратени хора коментираха.

Погледна ги оплескан със смразяваща усмивка….

Потърси телефона си. Знаеше, че наблизо има квартира с проститутки.

Успя да се свърже. Тръгна…

Всичко бе натискане и световъртеж. Некоординирани движения.

Нищо повече.

Тръгна си.

Главата бе празна.

Не знаеше за пари, за собственост…

Прибра се след цяла вечност.

Разхвърля дрехите си по пода докато стигне до спалнята с розовия сатен. Сгромоляса се върху нея. Успя да се пребърне, надигна се едва и се погледна в огледалото насреща.

Отражението бе на една гола, размазана… жена.