24rodopi.com/Общество
Филмът за Гунди напълни салоните, превърна се в касов хит. Огромен оборот за лента, която наистина си заслужава. Смля холивудските бози и ги изплю.
„Едно билетче за Аспарухов, моля“, казва възрастна жена на
касата на модерния салон в Кърджали. Отговорът „Свършиха, ще трябва да изчакате
следваща прожекция“ не я обезкуражават. Дамата плаща и сяда на масата в
заведението, ще чака, няколко часа. Пред нея е цялото време, вечността дори. За
нея това е спомен, минало, претворено на лента в настоящето.
„И преди сме чакали за кино, на дълги опашки“, казва жената.
Салонът е луксозен, може дори креслото да се разтегне като
легло и човек да дремне, ако филмът е скучен.
Билетите за едно семейство излизат няколко десетки лева.
„Навремето давахме по 10 стотинки“, проронва жената.
***
Най-тъжният момент в Кърджали бе, когато свършат… билетите за прожекция, а си още на опашката в кино „Орфей“. Комплексът бе като емблема. Целият град „дежуреше“ на смени в салоните, а калабалъкът отвън като на митинг.
„Тръгваме около 15 момчета от махалата, всеки брои левчета и
стотинки, както за билет, така и за семки. След това се превръщахме я в джедаи,
я в стрелци от Дивия Запад, а след филма „Робин Худ“ ядохме и шамари. Защото
всеки си направи лък и обстрелвахме от храстите преминаващи по улицата край
блока автомобили.
С нетърпение се очакваха новите заглавия. Плакати нямаше,
афишите бяха изрисувани на платна и поставяни на фасадата на сградата. Шарени,
примамливи“, споделят спомени пораснали вече момчета за кино „Орфей“.
„Един в квартала се хвалеше, че гледал 25 пъти „Междузвездни
войни“. Когато отидохме на „Универсален войник“, на десетата минута пиян чичка
ни вдигна, за да излезе от редицата седалки. Спря се до нас и вика: „Бе, аз
мислих, че нещо еротично ще има в тоя филм, тия само се трепят“, друга част от
спомените.
Днес кино „Орфей“ няма. Вместо него е модернистичен търговски
комплекс, който така и не успяха приватизаторите да разработят в цял обем
въпреки, че се намира на пъпа на града. Иначе в Кърджали пак има кино, от
голяма верига. Почти извън града, но в луксозен интериор.
„Един филм за 4-членно семейство, барабар пуканки, напитки,
задължителните вече 3D гьозлици, излиза къмто 80 лева“, споделя родител.
От кино „Орфей“ останаха само спомените…
***
Остава и дамата да чака, също за спомените. Накипрена, но сама. За да гледа Гунди, защото го помни и на живо. И иска още веднъж да бъде отнесена в онова време. На романтиката във всичко, включително и футбола.
Тук проличава простотията и ниското ниво на народа! И нивото на управляващите - единия прочел само "Винету " !
ОтговорИзтриване